Постигането на по-висока заетост на отделните групи на пазара на труда до голяма степен зависи от качествените характеристики на работната сила. В този аспект състоянието и развитието на образованието и професионалната подготовка са в основата на постигането на по-високо качество на човешкия фактор като цяло. Подготовката на квалифицирана работна сила съобразно нуждите на пазара на труда е свързана с развитие на образователната система посредством по-тясно обвързване с реалните потребности на бизнеса и съобразяване с утвърдените европейски стандарти и национални приоритети, включително и

в контекста на Стратегията „Европа 2020"

От друга страна, подобряването на качеството на работните места, като един от водещите европейски приоритети, изисква формиране на квалифицирана работна сила, притежаваща необходимото образователно равнище и професионална подготовка.

При условията, в които функционира и се променя съвременният пазар на труда - на високи изисквания по отношение на търсенето на работната сила и на засилваща се конкуренция при предлагането, образователното равнище и професионалната квалификация, степента на притежаваните ключови знания и умения стават определящи за качеството на човешкия фактор. Придобиването на нови умения, по-добрата професионална подготовка и по-високата квалификация на работната сила се превръщат  в определящ фактор за приспособяване към новите условия  и главно условие за повишаване на производителността на труда. Според прогнозите до 2020 г. 16 млн. работни места повече от сега ще изискват високи квалификации, а търсенето на по-ниски умения ще спадне с 12 млн. работни места. Постигането на по-дълъг работен живот ще изисква възможността да се добиват и развиват нови умения през целия живот.

Определянето на националните приоритети и разработването на конкретни мерки за подобряване на качествените характеристики на работната сила налага сериозен акцент върху изследването и анализирането на общите тенденции в състоянието и изменението на професионално-квалификационната структура на заетите лица - както на национално равнище, така и по отделните сектори и икономически дейности. Обективната оценка на основните тенденции в изменението на професионално-квалификационната структура на заетите лица в различните аспекти изисква въвеждането на количествен индикатор, базиращ се на достатъчно представителни реални данни, който същевременно да позволява съпоставимост на изследваните характеристики.

С цел изследване на състоянието и проследяване на динамиката на професионално-квалификационната структура на заетите лица е разработен квалификационен индекс по икономически дейности и региони. Използвани са данни от НОИ за периода 2008 г. и 2009 г. на база действащия класификатор на професиите и длъжностите от 2008г. Поради липсата на адекватно съответствие между двата класификатора, изследването е ограничено в посочения период.

Специално внимание е отделено на проучване на професионално-квалификационната структура на заетите в сектори и икономически дейности с определен потенциал за развитие на националната икономика, както и в области на страната, в които е концентрирана преобладаващата част от работната сила. Статията разглежда състоянието на професионално-квалификационната структура на заетите лица на база квалификационния индекс в 20 икономически дейности¹, които имат значителен потенциал за развитие на българската икономика, както и в 5-те водещи в икономически план области на страната (София-град, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора). Приоритетните икономически дейности са избрани на база SWOT-анализ за потенциалните възможности за развитие на българската икономика през следващото десетилетие, който не е обект на представяне в настоящата статия.

За определяне на текущото състояние и развитието на професионално- квалификационната структура на заетите лица се изграждат два композитни индекса - квалификационен индекс по области и региони на страната и квалификационен индекс по икономически дейности. Ранжирането по квалификационното равнище на заетите по области и икономически дейности позволява добра съпоставимост между производствената и квалификационната структура в отделните региони на страната и разширяване на анализа на трудовия пазар.

Основният подход при изграждането и на двата индекса е съчетаването на наличната статистическа информация за квалификационните длъжности и икономическите дейности по области и региони на страната и тяхното ранжиране. Особеност и на двата индекса е, че измерват квалификационния потенциал (капацитет) посредством структурата на квалификационните длъжности.

Квалификационният индекс по области и региони

на страната позволява проследяване и сравняване на общото квалификационно равнище по избраните икономически дейности. Допълнително разширяване на индекса може да обхване всички икономически дейности, характерни за дадена област или регион. Същността на индекса е посредством съотнасяне на броя (дела) на заетите по квалификационни длъжности и икономически дейности кумулативно да се определи равнището на квалификационния потенциал по области и региони, от където да се изведе картина за цялата страна и се получи своеобразно ранжиране (в т.ч. бенчмаркиране). Индексът може да се изчислява, както по отделни квалификационни длъжности спрямо икономическите дейности, така и за всички квалификационни длъжности за отделна икономическа дейност.

Квалификационният индекс по икономически дейности

разкрива квалификационният потенциал по отделните икономически дейности за областите и регионите на страната. Посредством него могат да се съпоставят (ранжират) икономическите дейности спрямо нивото на квалификации, което притежават заетите в тях в областите и регионите на страната.

Широката приложимост на предложените индекси се дължи на опростената методология, която се използва при изчисляването им. Индексите се формират на база претегляне на относителния дял на заетите по квалификационни длъжности и икономически дейности. Първоначално за базов момент се приема 2008 г. като индексът се изчислява за 2009 година. Посочените индекси са кумулативни (агрегативни) и при тях се комбинират 10 (квалификационни длъжности) и 20 (икономически дейности), при което се получава сложен индекс. Това налага включването на индексни тегла за квалификационните длъжности, определящи същността и на двата индекса като  претеглени агрегирани индексни числа. Общата сума на теглата на всички индексни числа в общия индекс е равна на единица и за целите на конкретния анализ  е избрана следната структура на теглата по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) и за двата индекса:

1*Президент, законодатели, висши служители и ръководители					0,28
2* Аналитични специалисти					0,20
3* Техници и други приложни специалисти					0,15
4* Административен персонал					0,10
5* Охрана и търговия					0,05
6* Персонал, зает с услуги за населението, охрана и търговия					0,05
7* Квалифицирани работници в селското, горското, рибното и ловното стопанство					0,05
8* Квалифицирани производствени работници и сродни на тях занаятчии					0,05
9* Оператори на машини и съоръжения и работници по монтажи на изделия					0,05
10* Професии, неизискващи специализирана квалификация					0,02

Избраното базово претегляне е в съответствие с най-разпространения метод за базово претегляне, основа на индекса на немския статистик Ласпер (Laspeyres index) - индекс на Ласперс.

Индексите са пресмятани в три разновидности - относително изменение спрямо квалификационната структура от предходната година за дадената област, шестте региони на страната и общо за страната, като ранжирането на отделните региони се прави спрямо индексните резултати на национално ниво.

Преди анализиране на резултатите

от индексите, е необходимо да се проследи динамиката на квалификационните длъжности в страната през 2009 г. в съпоставка с избраната за базова 2008 г. за избраните 20 приоритетни икономически дейности. Като цяло заетостта в 20-те избрани икономически дейности спада с 14 % през 2009 г. спрямо 2008 г., като единствената категория длъжности, която регистрира ръст е 1. „Президент, законодатели, висши служители и ръководители" - 13,4 % на годишна база при нарастване от 36519 души през 2008 г. на 41409 души през 2009 г. в абсолютно изражение (Графика 1). Подобна динамика предопределя подобряване на квалификационната структура и това се отразява при изчисляването на индексите. Важно е да се отбележи, че не просто се регистрира задържане на заетите в тази категория длъжности, но и абсолютно и относително нарастване, което в условия на икономическа криза е показателно за преструктурирането на заетостта. Относително задържане на служителите има в категорията 2. „Аналитични специалисти" при регистриране на незначителен спад от 3,4 %, докато най-сериозен спад се наблюдава в категория 7. „Квалифицирани работници в селското, горското, рибното и ловното стопанство" от 24,7 % на годишна база.

Графика 1. Изменение на заетостта по категории персонал през 2009 г.(процентно изменение спрямо предходната година)

Източник: НОИ

Общият извод, който се налага е, че кризата е повлияла в посока на подобряване на квалификационната структура с увеличаване на заетостта сред по-високо квалифицираните служители (категория 1.) и рязък спад на заетостта в по-ниските квалификационни групи по избраните като приоритетни икономически дейности. Разширяването на заетите от категория 1. дори свидетелства за съзнателно търсене на по-високо квалифицирани работещи от работодателите в условия на икономическа криза и отговаря на основателния въпрос дали по-високата квалификация е достатъчно конкурентно предимство при икономически нестабилна ситуация.

Друго заключение е, че високият ръст на заетите в категория 1. се компенсира от сериозен спад сред заетите в категориите на квалифицираните работници при слабо засягане на заетостта в професии, неизискващи специализирана квалификация. Същевременно от гледна точка на развитието на приоритетните икономически дейности се наблюдава влошаване на квалификационната структура в отрасъла на селското стопанство, докато в промишлеността относително се запазва наложената структура от преди кризата. Този ефект от кризата свидетелства за подобряване на заетостта сред високите квалификационни групи и предпочитания към по-висока квалификация при запазване на заетостта.

Регионалният анализ на квалификационните длъжности показва най-значителен ръст на заетите сред 20-те приоритетни икономически дейности в категория 1. „Президент, законодатели, висши служители и ръководители" в Южен централен район (16,4 %) при 34,8 % в област Кърджали и 34,2 % в област Смолян (Графика 2). Ръстът и в други области като Пазарджик (26,3 %), Ямбол (20,9 %) и Разград (20,1 %) се дължи на икономически дейности 41,42,43. „Строителство"и 01,02,03. "Селско, горско и рибно стопанство".

Графика 2. Изменение на заетостта по 20-те приоритетни икономически дейности по НКПД през 2009 г. (процентно изменение спрямо предходната година)

Източник: НОИ

В категория 2. „Аналитични специалисти" се отбелязва задържане на броя на заетите по отделните райони и области на страната в синхрон с общата наблюдавана тенденция, като най-сериозен е спадът в област Перник (общо с 49,7 % за всички икономически дейности). Най-значително редуциране на заетите в категория 2. се наблюдава в Перник при икономическа дейност 24. „Производство на основни метали", докато за Ловеч (с общ спад от 15,4%) е икономическа дейност 28. „Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение".

Сред заетите в категория 3. „Приложни специалисти" най-значителен е спадът в Североизточния район с 13,9 %, докато в областен аспект най-значителен спад се регистрира в област Смолян (23,7 % най-вече заради строителство и селско стопанство).

В категория 4. „Административен персонал" се наблюдава почти идентичен спад във всички региони на страната (в интервала 10-13%), като най-значителен е спадът в Североизточния район. В областен аспект отново най-негативна е тенденцията в област Смолян поради спадът сред заетите в икономическа дейност 56. „Ресторантьорство".

В категория 5. „Охрана и търговия" най-значим е спадът в Североизточния район с 21,7 % и област Добрич - 29,1 % поради спада в заетите от икономическа дейност 55. „Хотелиерство".

Северният централен район отбелязва най-голям спад в категория 6. с 31 %. Област Перник отново в тази категория е областта с най-голям регрес за цялата страна - 58 % в заетостта по икономическа дейност 24. „Производство на основни метали", а област Ямбол отбелязва изненадващ ръст от 37,4 % на заетите в 01,02,03. "Селско, горско и рибно стопанство" .

В категория 7. се наблюдава  почти идентичен спад в Североизточен (27,8%) и Югозападен (27,5%) район със значително намаление на заетите в област Бургас, Варна и Добрич заради свързаните с поддръжката на флората и фауната строителни дейности.

В категория 8. се наблюдава идентичен спад с около 13 % в почти всички райони на страната с изключение на Северозападния, където спадът е с 18,4 %. Област Ловеч отбелязва намаляване на заетостта в тази категория с 26 %, което се дължи на съкращаване на дейността по икономическа дейност 28. „Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение".

Замразяването на строителни работи и общият спад на заетостта в строителния бранш се отразява най-сериозно на области Варна и Добрич, което определя и значителния спад на заетите в категория 9. от Североизточния район с 19,7 %.

Най-сериозен е спадът по категория 10. в Северен централен район с 16,9 %, а в областен аспект в област Видин с 29 % най-вече в областта на селското стопанство. Като цяло във всички области се регистрира намаление в тази категория, като най-слабо е то в Силистра.

След представяне на основните тенденции в развитието на заетостта в регионален и структурен аспект се насочваме към допълнително разясняване на

същността на предложените индекси и конкретните резултати от тях

Квалификационният индекс по НКИД отчита изменението в заетостта по квалификационни длъжности в съответната икономическа дейност спрямо общата динамика на квалификационните длъжности. Чрез този индекс се проследява до каква степен квалификационната структура в дадена икономическа дейност кореспондира с регионалната или националната структура на професионалните длъжности съвкупно погледнати. Анализирането на индексните резултати от квалификационния индекс по НКИД се основава на сумарното изменение на отделните квалификационни индекси по 20-те приоритетни за проекта икономически дейности, което се отразява под формата на индексни пунктове. Посредством индексните пунктове се отчита общата динамика в квалификационната структура на база промените в квалификационните длъжности по икономически дейности. Така чрез квалификационния индекс по НКИД, освен ранжиране на областите по индексни показания за квалификационните длъжности по икономически дейности общо за 20-те приоритетни икономически дейности, може да се получи и представа за развитието на квалификационната структура на всяка от икономическите дейности в областта, региона или страната. По този начин квалификационният индекс по НКИД очертава квалификационния потенциал в дадена област и може да се използва за обосновка доколко е резонно развиването на определена икономическа дейност с оглед текущото квалификационно състояние в областта.

Определените като приоритетни области регистрират изоставане по квалификационния индекс по НКИД. София-град е на 8 място с 96 индексни точки, като ръст от 15 индексни пункта се наблюдава в 39. „Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци" най-вече сред заетите в категория 5. и  62,63. „Дейности в областта на информационните технологии" с 9 индексни пункта заради нарастване на заетите в категория 1. и 9. Значителен спад се регистрира в 24. „Производство на основни метали" (във всички квалификационни категории с изключение на 5.), а приблизително се запазва квалификационната структура в 10.„Производство на хранителни продукти", 28. „Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение" и 56. „Ресторантьорство", където ръстът в категория 1. компенсира спада в останалите категории.

Област Пловдив се нарежда на 8 позиция също с 96 индексни точки, като най-сериозен ръст се отбелязва в 21. „Производство на лекарствени вещества и продукти" с 20 индексни пункта и 38. „Събиране и обезвреждане на отпадъци; рециклиране на материали" с 11 индексни пункта при  ръст във всички други квалификационни категории с изключение на 5. Най-сериозен е спадът в 37. „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води" с цели 85 индексни пункта, характеризиращ се и без това с незначителен брой заети.

Варна е на 21 позиция с 90 индексни точки с най-сериозен ръст в 37. „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води" с 34 индексни пункта и най-голям спад в 24. „Производство на основни метали" с 33 индексни пункта, като и в двете икономически дейности броят на заетите е малък. Приоритетната икономическа дейност 62,63. „Дейности в областта на информационните технологии" бележи ръст в областта с 15 индексни пункта най-вече заради броя заети в категория 1., 5. и 8.

Област Бургас също значително изостава в сравнение с останалите области в индекса и се нарежда на 26-о място с 87 индексни точки при ръст в 20. „Производство на химични продукти" с 44 индексни пункта и спад във втората приоритетна икономическа дейност 26. „Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти" с 45 индексни пункта - дейности с малък брой заети в тях. Първа приоритетна икономическа дейност 62,63. „Дейности в областта на информационните технологии" отбелязва незначително повишаване от 4 индексни пункта в областта въпреки значителното нарастване на заетите в категория 1., 2. и 9.

Стара Загора се нарежда на 8-ма позиция с 96 индексни точки, подобно на София и Пловдив. Най-висок ръст в областта отбелязва 27. „Производство на електрически съоръжения" с 18 индексни пункта и най-значителен ръст в категория 1. и 62,63. „Дейности в областта на информационните технологии" с 11 индексни пункта с почти еднакъв ръст в квалификационна категория 1.,2. и 9., докато 37. „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води"  бележи спад от 61 индексни пункта при запазване на слабата си заетост. На последно място се нарежда област Перник с 85 индексни точки и най-значимо изоставане с 51 индексни пункта в 24. „Производство на основни метали" въпреки значителния ръст на заетите в категория 4.

Направеният регионален анализ на заетостта по икономически дейности показва изоставане на водещите областни градове по отношение на определените като най-перспективни за развитие 20 икономически дейности и акумулиране на квалификационен потенциал за развиването им в други областни градове, който е необходимо да бъде рационално оползотворен при провеждането на регионалните икономически и образователни политики.

Регионалният квалификационен индекс отчита изменението на заетостта по квалификационни длъжности в съответната икономическа дейност спрямо общата динамика на заетостта в дадената икономическа дейност. По този начин посредством индекса се проследява до каква степен квалификационната структура в дадена икономическа дейност кореспондира с регионалната или националната квалификационна структура на заетостта по икономически дейности. Индексът е пресметнат общо за 20-те избрани приоритетни икономически дейности и показва съвкупния квалификационен потенциал по области на страната. Значителното нарастване на квалификационните длъжности в категория 1. през последната година с 13,4 % рефлектира върху индексните резултати и 21 от областите в страна, отбелязват подобряване на квалификационната структура. В значителна степен тази динамика се дължи и на голямото тегло от 28 %, дадено на заетите в категория 1. при изчисляването и на двата индекса. Значително по-добрите резултати при изчисляване на регионалния квалификационен индекс от квалификационния индекс по НКИД обуславят, че промените в заетостта по квалификационни длъжности през последната година са в еднаква посока и е обща тенденцията за запазване и дори повишаване на заетостта сред най-високо квалифицираните работници и служители. В друг аспект, големите различия и влошаване при индексните оценки в квалификационния индекс по НКИД сочат, че по различен начин кризисната динамика засяга отрасли от националната икономика в различни области и региони на страната, което в бъдеще би се отразило върху стопанската отраслова структура и по квалификационни длъжности.

Основни изводи:

- Наблюдава се задържане и дори разширяване на заетостта сред най-високо квалифицираните категории служители в условия на икономическа криза;

- Регистрира се прираст на заетите в квалификационна категория 1. „Президент, законодатели, висши служители и ръководители";

- Заетостта в аграрния сектор и строителството е много по-широко засегната и редуцирана, отколкото в промишления сектор;

- Много по-значително е относителното намаляване на заетостта в големите градове и области, отколкото в по-малките населени места, което рефлектира и в по-сериозни изменения в квалификационната им структура;

- Сериозно изоставане по квалификационен потенциал и влошена квалификационна структура се отчита в области Варна и Бургас, които са водещи за развитието на туризма в страната;

- Налице са отрасли от националната икономика, за които не се подготвят кадри и квалификационния потенциал е много нисък, а развитието им все повече се налага като приоритетно.

¹По Национална класификация на икономическите дейности (НКИД) 2008: 01,02,03. Селско, ловно и горско стопанство; 10. Производство на хранителни продукти; 16. Производство на дървен материал и дървени изделия; 20. Производство на химични продукти; 21. Производство на лекарствени вещества и продукти; 23. Производство на изделия от неметални минерални суровини; 24. Производство на основни метали; 26. Производство на компютърни и комуникационна техника, електронни и оптични продукти; 27. Производство на електрически съоръжения; 28. Производство на машини и оборудване; 31. Производство на мебели; 35. Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива; 36. Събиране, пречистване и доставяне на води; 37. Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води; 38. Събиране и обезвреждане на отпадъци; 39. Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци; 41,42,43. Строителство; 55. Хотелиерство; 56. Ресторантьорство; 62,63. Дейности в областта на информационните технологии.

*Авторите са съветник и експерт в Икономическия и социален съвет на Република България

 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo