Първата крачка към увековечаване на едно правителство като про-българско е направена. Про-българско не в етнически, а икономически смисъл. Значи може, но трябва както казват старите хора - някой да ни владее, за да ни овладее.

Това решение не бива да се смята за популистко, защото има основателна причина да се приеме за единствено правилното за повишаване на стандарта и почване на изравняването на същия с този на ЕС. Механизмите за това са ясни, но и втората крачка е време да се захване - решението за приоритетите на развитие на икономиката.

В една друга днешна статия се изказва притеснение за големината на външния дълг по текущата сметка, което изяжда всичко, произведено от този примерен ръст на растежа. Там е повторено и мнението, че е време да се обърне внимание на износното ориентиране на икономиката ни.

Дано да не е късно, защото хората напускат БГ поради липса на работа, отговаряща на образованието им. Т.е. предпоставки и потенциал има, политическа воля, може би, остава практическото изпълнение.

В средата на 70-те години на миналия век във висшите учебни заведения се учеше Полит- икономика. Авторите на учебниците бяха допуснали статистики от икономиката на САЩ от 1959 год. Дали нарочно или от незнание, но цензурата не беше спряла това: само 3% от населението на САЩ беше свързано със земеделската индустрия. Въпреки това, те хранеха, хранят и ще хранят Света със жито и царевица.

В БГ по това време в отчетите на ЦК на БКП се отчиташе 25-35% от населението заето в този сектор. Сега, 2007 година вече няма това земеделие, което беше в ония години - с несъвършена техника, но всичко възможно се обработваше. Тия хора плюс онези освободени от работа поради затварянето на промишлените предприятия са този потенциал, който трябва да превърне 6% растеж в материални блага, а да не ходи да работи в Западна Европа. За това се иска политическа воля.

Именно в БГ има златен потенциал - хората. В Западна Европа всичко е ясно, бостана е обран и който ял ял, който не е да е. Индустрията и икономиката разполагат със своите параметри, които не са подложени на екстремни промени както в БГ. Сега, когато населението на Европа старее, тези страни се нуждаят от свежи сили с образование, които им предлагат бившите соц страни без пари. Така както постъпиха в САЩ след войната.

Но ЕС не е САЩ. В ЕС е построен реалния социализъм, даже и повече. Къде можеше при социализма да си безработен и да ти плащат 70% от заплатата 500 работни дни? Този социален ред е скаран с принципите на пазарната икономика от най-чист вид и това се отразява на постиженията на редовите членове на обществото - с други думи, ако в САЩ според способностите си можеш да надскочиш себе си и очакванията си, то в ЕС като направиш сметката в края на месеца може да окаже, че получаваш по-малко отколкото в БГ.

И това много млади хора с образование са го забелязали вече. Така че тук е ролята, втората и третата стъпка на правителството да обуздае този потенциал и да му създаде необходимите предпоставки да работи за себе си в БГ, защото всеки човек работи за себе си. Как обществото го приема, това е въпрос на гледна точка. Така и приоритетите на развитие ще изкристализират, защото националния капитал - сив или бял иска да се умножава, а най-лесно е у дома, ако имаш закони и начин на спазването им.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo