„Развод спасява заплатата”, „144 млн. лева на Ковачки във фризера”, „Управляващите предлагат затвор за неплатени осигуровки”, “Цената на газа пак тръгва нагоре”
Последна редакция: 25.09.2009, 03:12
Публикуване: 24.09.2009, 17:57
„Развод спасява заплатата", информира от първата си страница „Стандарт"
Кризата разби и най-сплотените семейства. Бум на разводите за запазване на заплатата отчетоха съдилищата. Причината е в Закона за конфликт на интереси, който забранява на съпрузите да работят на едно място. Оказа се, че той масово удря учени, актьори и учители.
Шефът на Врачанския театър Анастас Попдимитров вече се разделя със съпругата си Ани, която е помощник-режисьор. Двамата са заедно над 20 години. Тежкото решение са принудени да вземат и колегите им от Пазарджик - Владен и Росица Александрови. В трудна ситуация ще изпаднат цял куп общински съветници от Велико Търново. Смолянско e на път да остане без учители, тъй като над 25 школски директори и около 100 преподаватели имат дългогодишен брак с колега.
Още от статията на „Стандарт"
„144 млн. лева на Ковачки във фризера", пише на първата си страница „Монитор"
Имоти, коли и сметки на стойност почти 144 млн. лева на енергийния бос Христо Ковачки запорира вчера състав на Софийския градски съд. Магистратите уважиха искане на комисията "Кушлев" по бъдещ иск за отнемане в полза на държавата на имуществото на бизнесмена. Стойността на имуществото е в размер на 143 411 811,44 лв.
Причина за запора е проверката срещу Христо Ковачки по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Тя е започнала след образуване на досъдебно производство и привличането на енергийния бос в качеството на обвиняем за неплатени данъци. Според комисията са налице достатъчно доказателства, от които е видно, че има съществена разлика между декларираните приходи и разходи на Ковачки.
От 1 януари 1994 г. до 31 декември 2008 г. Ковачки е имал доходи в размер на 2 188 546,85 лв., като съвкупността от придобитото имущество - недвижими имоти, коли, дялове и акции в търговски дружества, дълготрайни материални активи, възлиза на обща стойност 143 411 811,44 лв.
Налага се възбрана върху дворно място с площ от 1 012 кв.м в местността Вилна зона Симеоново-север" в София и двуетажна жилищна сграда, с приземен етаж с площ от 147,20 кв.м и първи етаж - от 121,60 кв.м.; както и върху поземлени имоти в местността НПЗ Ориен и съседни жилищни територии от общо 14 411 кв. м; върху 7 броя парцели с обща площ от 9,997 дка в землището на с. Врачеш, местност Медвен; върху 12 броя парцели, с обща площ от 18,722 дка в землището на Ботевград;
Запорирани са и по 500 дружествени дяла от капитала на MAX -2003" ЕООД, „ЕВРОПА МЮЗИК" ЕООД, ЛИМТРЕЙДИНГ" ЕООД, по 50 дяла от капитала на „АРЗ - КАТ" ООД, „СВА- СОФИЯ" ЕООД, „ДАНЕСТО" ЕООД, „БОС" ЕООД, „НЮ ПАРТНЕРС" ЕООД, „ВИЗА ЕВРОМАРКЕТ" ЕООД, както и 80 дяла от капитала на „ТРЕЙД - ДИ 2004" ООД, и 16 050 дружествени дяла от капитала на „ЕЛ ЕМ ИМПЕКС" ЕООД.
Ковачки няма да може да се разпорежда и с 650 броя акции, емитирани от дружеството"АСТРОМ" АД, 5000 броя акции от дружеството "ЛЮЛИН ОРИОН" ЕАД, 141 990 броя акции от "КОМСИГ" ЕАД, 128 976 броя акции от "ЛАЗЕРНИ И ОПТИЧНИ ТЕХНОЛОГИИ" АД, 172 765 броя акции от "НОВА ДЕНИЦА" АД, 45 000 броя акции от "РУМ - ДЕНИЦА" АД, 10 525 300 броя акции от "МАГАЗИНИ ЕВРОПА" АД.
Ако Ковачки бъде признат за виновен от съда, той ще се прости и с 9 леки автомобили - 3 джипа „Чероки", 3 аудита, 3 фолксвагена, както и 5 товарни автомобила.
Още от статията на „Монитор"
„Управляващите предлагат затвор за неплатени осигуровки", информира от първата си страница „Сега"
След като решиха да намалят осигурителната тежест с 2%, управляващите обмислят и строги мерки за повишаването на събираемостта на пенсионните и здравните вноски. "Самоосигуряващите се и работодателите, които не плащат вноските или укриват реалните заплати на служителите си, ще бъдат заплашени от затвор", обяви вчера зам. социалният министър Христина Митрева.
Идеята бе одобрена на заседанието на Консултативния съвет за реформа в пенсионната система към Министерството на труда и социалната политика (МТСП) вчера. Санкцията е част от краткосрочните антикризисни мерки на МТСП и може да бъде въведена още от догодина. В момента дефицитът в НОИ е над 550 млн. лв., а в здравната каса от вноски ще влязат 130 млн. лв. по-малко от планираното.
Според Митрева подобна мярка съществува в редица европейски държави. Тя беше въведена за кратко и у нас през 2000 г. Тогава в Наказателния кодекс беше записано, че работодателите, които плащат заплати без удръжки за пенсия, безработица и здраве, се наказват с до 3 г. затвор. Наказанието се налагаше, ако невнесените задължения са в големи размери, но законът не посочваше конкретни суми. До 2 г. зад решетките пък трябваше да лежат самоосигуряващите се - длъжници на НОИ. "Тогава мярката бе изключително ефективна - за 3 месеца нямаше вкарани работодатели в затвора, но събрахме 35 млн. лв. от осигуровки", аргументира се зам.-министърът.
Инкриминирането на неплащането на осигуровки обаче действа кратко, защото бе отменено от Конституционния съд. Тогава конституционните съдии отсъдиха, че не може с текст в закона да се забрани фактически плащане на трудово възнаграждение без значение на какво основание.
Все още не е ясно какво сега ще се запише в НК. "Ще има наказания както за работодатели, които са изцяло в сивия сектор и не плащат никакви осигуровки, така и за тези, които не осигуряват работниците си на реалната им заплата. Санкциите обаче може да са различни в двата случая", поясни Митрева.
В момента по закон работодателите, неплащащи осигуровки, се наказват само с глоби - до 500 лв., а при повторно нарушение - до 5000 лв. За представяне на неверни документи с цел да се избегне плащането на задължителни осигурителни вноски глобата е от 250 лв. При повторно нарушение - от 500 до 10 000 лв.
Идеята за криминализиране на неплащането на осигуровки периодично се повдига от синдикатите. Според тях, за да се справи държавата със сивата икономика, на некоректния бизнес трябва да се налагат жестоки санкции. "В сегашните условия на криза работниците да не могат да упражняват правата си от осигурителната система, защото не са им преведени вноските, е немислимо и трябва да бъде криминализирано", коментира Мика Зайкова от "Подкрепа".
Още от статията на „Сега"
"Цената на газа пак тръгва нагоре", съобщава от първата си страница „Дневник"
Промишлените предприятия, потребители на природен газ, може да посрещнат следващата година с драстично увеличение на цената с 20-25%. Ако прогнозите на "Булгаргаз" за новата цена се сбъднат и предложението на газовата компания бъде прието от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), ударът върху индустрията, топлофикациите и битовите потребители може да бъде шокиращ. За някой бизнеси той ще бъде опасен, защото се комбинира със свито производство и намалелите продажби заради икономическата криза.
Вчера изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов прогнозира, че цената от януари 2010 г. може да бъде повишена с над 20%, ако се запазят сегашните котировки на петрола от около 70 долара за барел, 400-420 долара за тон мазут и курсът на долара се движи около 1.40 лв. Той обясни, че при тази тенденция може да се очаква поскъпване с 24-25% в сравнение с цената от 1 октомври. Вчера ДКЕВР разгледа искането на газовата компания за увеличение с 2.49% от октомври - от сегашната 365.03 лв. за 1000 куб. метра, и ще вземе окончателно решение на 28 септември.
Евентуално повишение с над 20% от януари означава цена над 450 лева за 1000 куб.м, която остава значително по-ниска в сравнение с достигнатата в началото на тази година цена над 600 лева. Скокът обаче се оценява като проблемен заради комбинацията с ефектите от икономическата криза.
Според анализаторите той би засегнал конкурентоспособността на българската икономика. Те предричат спад на производството в условията на покачващи се цени на горивата и повишаване на инфлацията. Прогнозите на топлофикационните дружества са, че парното ще поскъпне с 14-15%, което съответно ще рефлектира върху бюджетите на домакинствата и ще доведе до свиване на потреблението.
Още от статията на „Дневник"
„Кредитите остават около точката на замръзване", съобщава „Дневник"
Кредитирането в България остава около точката на замръзване - нарастването на кредитния портфейл и за бизнеса, и за домакинствата е малко над нулата към края на август. Това показват данните на БНБ за изминалия месец. Нарастването на фирмените кредити тогава е било с 19.1 млн. лв., или месечен темп на прираст 0.06%. При заемите за домакинствата през август има намаление на портфейла с 20.6 млн. лв., или 0.11 на сто, което означава, че е имало повече погасявания по вече отпуснати кредити, отколкото нови заеми.
Нарастване има при жилищните заеми с 858 хил. лв., докато потребителските намаляват с 11.1 млн. лв. На годишна база ръстовете в кредитирането също намаляват, като при бизнес заемите темпът пада под 5 - 4.3 на сто при 33.1% в края на миналата година. Годишният ръст на потребителските заеми пада до 2.8% при 25.1% към края на декември 2008 г. Само прирастът на жилищните кредити остава на този етап двуцифрен - 12.1 на сто при 38% в края на миналата година.
Обемът на кредитите за бизнеса към края на август достига 30.471 млрд. лв. Потребителските са 7.253 млрд. лв., а жилищните - 8.064 млрд. лв. По последни данни кредитирането в еврозоната отчита през юли невиждано малък ръст от създаването на валутния съюз - 0.6%. Това е тенденция, която все по-ясно се проявява през последните месеци. Спрямо предходния юли кредитирането на домакинствата замръзва без каквато и да било промяна, показват още данните на ЕЦБ. Подобна е ситуацията и в САЩ.
Движението на месечните ръстове на кредитирането през изминалата година е малко над или под нулата. Това е обусловено от глобалната финансова криза, която принуди компаниите и предприемачите да отложат или замразят проектите си, гражданите да намалят потреблението, а банките да свият кредитирането.
Още от статията на „Дневник"
„Мнозинството замисля промени във финансовия надзор", пише „Сега"
Комисията за финансов надзор (КФН) ще е първата от няколкото регулаторни институции в държавата, чийто състав новото парламентарно мнозинство възнамерява да подмени. Това обявиха депутати от ГЕРБ и "Синята коалиция" вчера. Малко преди това мнозинството отхвърли отчета на органа за миналата година с формални мотиви.
Иван Колев от ГЕРБ се възмути, че документът изобилства от статистически данни, но не очертава изводи и мерки за справяне с кризата. Съпредседателят от ДСБ Иван Костов отиде още по-далеч - ако не се направят промени в комисията, Българската фондова борса няма да се възстанови за 20 години. Освен фондовия пазар КФН регулира пенсионните и застрахователните дружества, здравните фондове и инвестиционните посредници.
Според данните от отчета пенсионните фондове са загубили около 600 млн. лв. м.г., а застрахователите - между 350 млн. и 400 млн. лв. Костов пък отбеляза, че КФН не е взела мерки поне да предупреди правителството и всички участници на този пазар за приближаващите опасности. Той добави и обвинението, че КФН взима повече пари от бюджета, отколкото глоби и такси е успяла да събере.
От създаването си в края на 90-те години досега назначенията в КФН винаги са ставали по партиен признак. В навечерието на последните парламентарни избори тройната коалиция реши да направи смените в КФН в пакет с назначенията в НОИ, КРС, КЗК, въпреки че във финансовия надзор мандатите на половината членове бяха изтекли още през 2007 г. Шеф на КФН стана Петър Чобанов (БСП), а негови заместници - Нено Павлов (БСП) и Ралица Агайн (НДСВ). За членове на комисията бяха назначени Емил Атанасов (ДПС), Кирил Желев (БСП), Мариана Костадинова (НДСВ) и синът на бившия главен мюфтия Неджим Генджев (ДПС). Още при избирането им цялата инвестиционна общност бе скандализирана от назначаването на Емил Атанасов от ДПС, който пое надзора върху застрахователите и частните здравни фондове.
Още от статията на „Сега"
„България ще бъде разделена на шест здравни еврорегиона", казва в интервю за „Дневник" зам.- министърът на здравеопазването Любомир Гайдов
Г-н Гайдов, има ли опасност да бъдат изгубени парите за ремонт на болници по програма "Регионално развитие"?
- Министерството на здравеопазването като институционален бенефициент по програмите на ЕС има възможност да кандидатства по две оперативни програми - "Човешки ресурси" и "Регионално развитие". По втората ведомството вече е представило рамкова програма за обновяване и модернизация на държавни болници, лъчетерапевтични центрове и на няколко домове за социални грижи за деца. По нея кандидатстват с проекти пет болници - Инфекциозна, "Александровска" и тези в Стара Загора, Велико Търново, Кърджали. Общата стойност на програмата за държавните болници е 147 млн. лв. Министерството на регионалното развитие обаче през август отхвърли рамковата програма с мотива, че не отговаря на изискванията. По този начин отпадат и проектите, без те самите да са разглеждани по същество. Затова сега една от приоритетните задачи на министъра на здравеопазването е да подготви нова рамкова програма не по-късно от 30 ноември тази година. В нея трябва да представим нашето виждане за преструктуриране на болничната система, да изложим аргументите си и да определим лечебни заведения, които ще кандидатстват за средства, съобразно политиката ни за преструктуриране на болничната инфраструктура. Ако представим проектите на болниците до март, нормално е до лятото на 2010 г. те да бъдат одобрени и усвояване на парите да започне в края на следващата година.
По програма "Регионално развитие" има още една възможност за кандидатстване за ремонти и обновяване, този път на общинските болници. Тя е за 140 млн. лв., като проектите трябва да се представят от общините, които са собственици на болници. За да се кандидатства обаче, задължително условие е да има национална здравна карта. Тъй като такъв документ все още няма, а сроковете за изпълнение на проектите са кратки, ние в момента водим разговори с министерството на регионалното развитие и с представители на Европейската комисия, като търсим решение. Засега има предложение, което мисля, че ще бъде прието с консенсус - вместо здравна карта да бъде подготвен документ, който ще дава точна визия за преструктурирането на болничната помощ. Той ще бъде приет от правителството и ще даде гаранции, че парите ще се използват рационално. Ние сме длъжни да защитим всички проекти, защото наследството в здравеопазването е много тежко и тези общо 287 млн. лв., които ще получим в следващите две години, са крайно необходими.
Докъде са стигнали проектите по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси"?
- По тази програма са спечелени четири проекта. Първият е "Информирани и здрави" и е за 4.6 млн. лв. Той предвижда да се проведат шест кампании - за намаляване консумацията на готварската сол, срещу тютюнопушенето, битовия и транспортния травматизъм и други. Вторият е "Спри и се прегледай" за 19.5 млн. лв., като целта е хората да бъдат информирани за необходимостта от профилактични онкологични прегледи, както и да се извършат такива. Има и два проекта, свързани с акредитацията на лечебните заведения и продължителното обучение на медицинския персонал, както и "Практически увод в лечението на спешни състояния". Тези проекти са стартирали през лятото на 2009 г. и срокът им за изпълнение е около 17 месеца. Отскоро имаме одобрена операция за обучение за икономическа ефективност и по-добро качество на здравеопазването, която е за 10 млн. лв.
Министерството има нова визия за болничната система. Ще използвате ли средствата от ЕС за преструктуриране на лечебните заведения?
- Точно такава е идеята ни - не просто да вложим някакви пари в здравеопазването, а да направим политика за преструктуриране на болничната инфраструктура. Визията ни за сектора предвижда страната да бъде разделена на шест здравни еврорегиона. Във всеки един от тях трябва да има поне една високотехнологична болница, която ще предлага всичко, включително кардио- и неврохирургия и т. н. В момента в България има само три такива болници - в София, Пловдив и Варна. Смятаме, че трябва да се развият поне още три. Другите болници ще са регионалните. Там ще се работи по основните медицински дейности. След тях идват местните лечебни заведения (голяма част от досегашните общински болници), които ще се занимават предимно с диагностика, продължително лечение, ще се преобразуват в болници за рехабилитация, хосписи или медицински центрове. Освен това обмисляме реновирането на част от досегашните окръжни и общински болници в травмацентрове, които ще осигурят достъп на пациентите, нуждаещи се от спешна и неотложна помощ.
Колко време ще отнемат реформите в болниците?
- Процесът няма да е бърз, ще се прави плавно през годините. Важно е да има ясна, устойчива политика с точни правила, която да е обърната към нуждите на хората. Демографските потребности на населението са динамични и съответно болничната инфраструктура трябва да се нагажда към тях.
Още от интервюто на „Дневник"
„Насред криза няма евтини кредити", казва в интервю за „Стандарт" главният изпълнителен директор на Банка ДСК и шеф на Асоциацията на банките в България Виолина Маринова
Госпожо Маринова, тръгнаха ли устойчиво надолу лихвите по кредитите?
- Банка ДСК беше първата, която намали с 0,5% още през юни лихвите за заеми за покупка и строеж на жилища. Но на лихвите не трябва да се гледа едностранно. Цената на банковите продукти се формира от много компоненти. Такъв компонент е и надбавката за риск на държавата, който се дава от рейтинговите компании, и той наистина падна с 2,5 на сто. Но рискът в портфейлите на банките остава висок, защото икономиката все още не работи нормално. Освен това депозитите, които привличаме от населението, са с висок лихвен процент. За да имаме средства да кредитираме, ние трябва да даваме на хората, които са вложили парите си при нас, съответната добра лихва. По данни на БНБ нередовните кредити към края на юли са 12%. Това ясно показва колко се е влошило качеството на банковите портфейли. Причината е, че фирмите не функционират добре. През юли безработицата е 7,62%, или 270 хил. души, но това са само регистрираните. Заради кризата икономиката "посивя", т.е. броят на неосигурените лица също расте. Аз съм сигурна, че дори да намалим лихвите по кредитите, ние пак не бихме кредитирали, ако клиентите няма да могат да докажат, че проектът им може да осигури възвръщаемост.
Как работите с клиентите си, за да не се стига дотам, да вземете жилището им например?
- Банките предлагат различни схеми на клиенти, които се чувстват затруднени. В много случаи ние първи ги търсим, предлагаме преструктуриране и предоговаряне на кредитите. Целта е да не изпадат в затруднения и да не влизат в кредитния регистър като нередовни платци, за да имат възможност и след това да теглят заеми. Всички кредити, които не се плащат, костват средства на банките - провизии в случай на закъснение на вноските над 30 дни. Ако закъснението е над 180 дни, кредитът е провизиран 100%.
Може ли еднозначно да се каже, че банките в България са стабилни, и защо?
- Банковата ни система е стабилна, защото има много стабилни регулации. "Банков надзор" ни контролира ежемесечно по показатели за ликвидност, качество на портфейла, капиталова адекватност, колко са преструктурираните заеми и т.н. При първия симптом от "Дистанционно наблюдение" веднага посещават банката, за да установят причините.
Ще стигнат ли лихвите по кредитите нивата отпреди кризата и кога?
- Вече има позитивни сигнали отвън за оттласкване от дъното на кризата, но в България е необходимо да се преодоляват допълнително и множество негативни фактори като все още голямата престъпност и корупция. При по-благоприятна икономическа среда лихвените проценти по кредитите ще започнат да падат. Твърдо обаче заявявам, че няма да се възстановят онези цени на кредита, които имахме преди кризата. Независимо колко добре се развиват нещата, в скоро време не е възможно лихвените проценти да бъдат драстично намалени.
Бизнесът обаче твърди точно обратното: "Как да разширяваме производството при 12-15% лихва?" Какво ще им отговорите?
- Всичко е въпрос на цена - ако имаме възможност, ще предложим по-евтини кредити. Примерно една фирма има прекрасни идеи, но няма как да ги реализира, защото има междуфирмени дългове, нереализирана продукция и спад в потреблението. Тогава и банката не би могла да я подпомогне. Въпреки това банките и сега кредитират. Според мен проблемът с лихвените проценти на заеми, конкретно на фирмите, е преекспониран. Не са верни твърденията, че банките постоянно променят условията по кредитите. Съществуват фирмени кредити в евро, при цена EUROBOR плюс надбавка - днес например EUROBOR е 1,5. Надбавката е 2,5%, колко става лихвата тогава? Тя остава непроменена до момента, в който клиентът не се съгласи на промяна. Така че често се правят необосновани обобщения и, по мое мнение, от хора, които имат персонален интерес от това.
Какво имате предвид?
- Тези твърдения обикновено са на хора с кредити, които имат затруднения при тяхното изплащане. Говорят срещу несправедливите високи лихви, за да постигнат облекчения за себе си. Твърдя, че банките правят всичко по своите възможности, за да постигнат разбирателство с кредитополучателите. Нека да се разбере, че никой няма интерес банковата система да генерира загуби и да се декапитализира.
Финансовият министър Симеон Дянков също призова да се намалят лихвите, а при обсъждането на доклада на президента каза, че промяната в рейтинга е достатъчна това да се случи.
- Промяната на риска би дала възможност на банките да привличат по-евтини ресурси от международни институции, т.е тогава бихме могли да кредитираме при по-ниски лихвени проценти. Ние работим в условия на пазарна икономика и държавата не може да въздейства на лихвената политика на банките. В момента банките в България ползват ограничени средства от международните финансови пазари, но при подобрена макросреда сигурно и това ще се случи.
Още от интервюто на „Стандарт"
„Докладът на ДАНС е като чудовището от Лох Нес", казва в интервю за „Монитор" главният прокурор Борис Велчев
Г-н Велчев, предполагам, че ще изневеря на традициите от последните седмици, ако не ви попитам кога ще има осъден министър. По колко пъти на ден ви задават този въпрос?
- Този въпрос се задава наистина често. Вероятно има голямо обществено очакване да се чуе точната дата и час на осъждането на министър. Но аз искам да кажа нещо, което сигурно няма да ме направи особено популярен. Няма да има осъден министър, ако не се съберат доказателства за неговата вина. Тоест ще има осъден министър тогава, когато прокуратурата събере доказателства за вината на съответното отговорно длъжностно лице и съдът приеме тези доказателства за достатъчни.
Значи няма да има осъден министър на всяка цена?
- В никакъв случай не на всяка цена.
Доста съм скептична за присъдите на министри. Под тях има знайни и незнайни чиновници, така че отговорността се размива.
- Вижте, разследванията, включително и за поведение на много отговорни длъжностни лица, не са нещо ново за прокуратурата. Те са се правили винаги, правят се и в момента. Характерно за тях е, че са особено сложни и вие сте абсолютно права - една от причините за тази сложност е размиването на отговорността. И ние се питаме - ако министърът е извършил едно действие, което издава, да речем, признаците на престъпление по служба, дали всъщност той не е бил подведен от експертите в неговата администрация, които са му препоръчали да направи обществената поръчка по определен начин или да избере определена оферта. Кой разграничава отговорността на експертите, които би трябвало да познават вътрешните механизми на дейността, която министерството упражнява, и на министъра, който е политическо лице и рядко бива експерт? От друга страна, подобно удобно размиване на отговорността, ако не намерим начин да го пресечем, ще ни абонира за безкрайни скандали за корупция, за престъпление по служба, за безстопанственост, на които няма никога да можем да дадем адекватен отговор. Има две неща, които трябва да направим. Първо, да потърсим какви възможности дава Наказателният кодекс за всеки отделен случай и да видим може ли извършеното от съответното длъжностно лице да се подведе под отговорност по някой от текстовете на НК или не. Второ, да стимулираме такива промени в законодателството, които ясно да определят отговорността на експертите и отговорността на политическото лице, на министъра. Докато това не се случи, оправдани съмнения ще съществуват, а много е възможно и дело срещу министър никога да не излезе.
Имате ли картбланш да предлагате такива промени, които да осмислят делата срещу бивши, а и срещу действащи министри?
- Не, това не е сред правомощията на прокуратурата.
Но можете да търсите лобисти в добрия смисъл на думата, които да ги предложат вместо вас. Все пак вие най-добре знаете къде се къса веригата в практиката.
- Да, ние можем да препоръчаме такива промени на Министерството на правосъдието и оттам да влязат в Министерския съвет и в Народното събрание. Това е пътят. Иначе отношението на министъра на правосъдието е такова, че аз нямам абсолютно никакво съмнение - всяко смислено предложение, което направим, ще намери подкрепа. Дали ще намери и подкрепата на парламента, предстои да видим.
В същия неделим екип ли продължавате да работите с Маргарита Попова и сега, когато е министър на правосъдието?
- Мисля си, че то не може и да бъде иначе. Ако се опитваме да направим законодателство, което да помага и на държавните органи, разбира се, без да правим компромис с правата на гражданите. Такова законодателство можем да изработим само в синхрон, ако имаме най-малкото сходни позиции.
Можете ли да се ангажирате с обещанието, че няма да има министерства табу?
- Министерства табу няма и не може да има. Вижте, табуто в нашата работа е липсата на доказателства. Ако нямаш доказателства и не можеш да опреш обвинението на солидни факти, има такова табу и то се нарича НПК.
Познаваме се от началото на мандата ви като главен прокурор. Тогава сигналите до вас бяха буквално като лавина. Очакванията, че ще намалеят с времето май не се оправдаха?
- Има един странен парадокс - от една страна, ако погледнете оценката и на медиите, и на неправителствените организации, а и на отделни държавни институции за дейността на прокуратурата ще видите, че тя е силно отрицателна. От друга страна, уж няма доверие към прокуратурата, а огромно количество сигнали ни затрупват всеки ден. Хората, кой знае защо, решават да отнесат до прокуратурата всичките си проблеми.
Още от интервюто на „Монитор"
„Олигархията е в нова фаза на мутация", казва в интервю за „Сега" социологът Антоний Гълъбов
Г-н Гълъбов, гражданската коалиция, с която партиите подписаха обществения договор преди изборите, поканена ли е да участва в подготовката на новото изборно законодателство?
- Поне досега такава официална покана няма. Готов е окончателният ни доклад за наблюдението на изборите и ще го изпратим със съответната правна част в края на доклада на комисията в НС. Напомняйки по този начин, че бихме могли да бъдем полезни в този общ процес.
Ще държите ли на този пакет, който предвиждаше създаване на преброителни центрове и ще поставите ли нови изисквания?
- Ние сме убедени, че преброителните центрове са решение на един от най-тежките проблеми, с които се сблъскваме през всички тези години - защитата на политическите права и тайната на вота за гражданите в малките населени места. Настояваме, че това е едно възможно решение, което нито от финансова, нито от организационна гледна точка може да постави непреодолими препятствия пред администрацията. Но това е само част от цялостен пакет от мерки, една от най-важните от които е създаване на постоянно действаща изборна администрация и намаляване по този начин на партийните интереси в дейността на изборната администрация.
Как трябва да се реши огромният проблем с гласуването в Турция? Там се оказа, че е имало големи манипулации.
- Той не би трябвало да бъде решаван с оглед на това, че става дума за Турция. Тук има два много важни въпроса. Единият е за това каква ще бъде политическата воля за участието в политическия процес на българите извън България. Всички граждани, които са запазили гражданството си, трябва да се ползват с реални политически права. Съвсем друг е въпросът дали във всички избори те би трябвало да участват, по какъв начин това да се случва. Това е единият голям дебат. Другият, който се съдържа в същата тема, е за ефективността на българската администрация. В конкретния случай с Турция имаме фрапантни нарушения на българското законодателство, които са резултат не само от организацията на една политическа партия, но и от отсъствието на ефективни санкции и контрол от страна на администрацията.
Как е възможно представители на държавата да не забележат тези огромни несъответствия в протоколите?
- Напълно възможно е. Още в изборния ден имахме сигнали за подобни нарушения и в места, където не сме свикнали да очакваме. Имам предвид изборите в Холандия, Белгия и Испания, където имаме свидетелства за това, че служители на администрацията, които са били политически зависими, са извършили нарушения в полза на една партия. Няма как да се обясни този сигнал за автобус с кърджалийска регистрация в Ротердам, той няма работа там в изборния ден, още по-малко да превозва избиратели. Струва ми се, че има много неща, които могат да бъдат изчистени, но в никакъв случай не в плоскостта на това, че трябва да забраним участието във вота на българските граждани в Турция.
Още от интервюто на „Сега"

Коментари (0) Най-старите отгоре
Вашият коментар