Понякога имаш основателна причина да вземеш един самолет от 70-те, да го напълниш с макети и електроника и да го хвърлиш в купища мръсотия. Поне НАСА има.

Самолетните катастрофи обикновено предизвикват надпревари за откриване на останките възможно най-бързо. Ако има оцелели, всяка секунда е от значение, когато става дума за спасяване на живот. Ако няма, все пак е важно да бъдат намерени отломките, за да могат следователите да определят какво се е объркало и как да предотвратят подобни инциденти в бъдеще, пише сайтът Wired.com.

За да разработи нова технология по търсене и спасяване, миналата седмица НАСА натовари стар Cessna 172 с куп аварийни предаватели, след което преднамерено го разби в земята. Идеята е агенцията да подобри технологията и да създаде нови стандарти за изпълнение за аварийните предаватели от следващо поколение.

Когато даден предавател долови въздействие върху определено земно ускорение, той започва да излъчва сигнал на 406 MHz. В днешно време оборудване на GPS и още няколко вида сателити слушат за тези сигнали, тъй като те фучат около Земята. Когато те го уловят, го прехвърлят към станция за мониторинг.

За да дойде помощ, предавателят трябва да оцелее при катастрофата и да работи нормално. Обикновено така и става, но НАСА твърди, че е идентифицирала няколко потенциални сценарии за провал и се опитва да ги поправи.

Тази седмица в последен от общо три опита за симулиране на самолетна катастрофа, НАСА пусна Cessna 172, построен през 1974 г., на височина от 30 метра върху почвена повърхност.
При първия тест агенцията симулира контролирано аварийно кацане върху писта или магистрала. Във втората симулация самолетът беше пуснат от 31 метра при по-стръмен ъгъл, така че кацна по корем.

Идеята на най-скорошния тест е да симулира инцидент, при който пилотът знае, че нещо не е наред и се опитва да го поправи, но не успява.

НАСА разполага с предварителни резултати от симулацията на катастрофата. „Въздействието беше тежко, но се преживява и 4 от 5-те аварийни предавателя се задействаха при сблъсъка.

Единственият предавател, който не се активира, все още функционира, но сензорът за катастрофата не изпълни функцията си както трябва по време на теста. Ако беше инсталирана жива система ELT по подобен начин, нямаше да бъде способна да предаде сигнала за бедствие, дори и ако фарът беше задействан", обясниха от НАСА.