Езоп щеше да има точното обяснение защо някои хора просто не успяват да спестят пари за пенсиониране: някои хора са родени „мравки" - трудолюбиви и притежаващи голяма воля, докато други са „щурци" - живеят ден за ден.

Хилядолетия по-късно поставянето на служителите в кутии е все още предпочитаният начин за мислене върху това как хората да се научат да пестят повече пари, пише theatlantic.com.

Проучване, проведено сред повече от 1000 души, и интервюта с 50 души, направени от MetLife Mature Markets Institute, показва не по-малко от 10 различни вариации на „щуреца": има „дремещи", „успиващи се", „пивовари" и други.

Има и „планиращи хора", които поемат бъдещи рискове. Ако хората се вписват в тези стегнати рамки, общоприетото мнение за спестяване е, че решението е да научиш „щурците" да започнат да се държат повече като „мравки".

Изследователи като Анджела Дъкуърт, професор по психология в университета в Пенсилвания, е установила връзка между чертите на характера и спестяванията.

Тя разграничава пет основни характеристики: съвест, любезност, невротизъм, откритост и екстровертност. Съвестните са склонни да спестяват повече пари.

Въпреки че са открити някои черти, свързани с недостатъчното пестене, да кажеш на хората просто да го направят, е малко вероятно да помогне. Когато човек узрее, неговите черти на характера малко или много вече са определени.

Липсата на дисциплина обаче едва ли е основната причина някои хора да не отделят достатъчно средства за старините си. Вината не е в хората, а в спестовните институции.

Дори и човек да има спестовен план, е трудно да задели пари - винаги има сметки за плащане или роднини в затруднено положение.

Фактът е, че към 2012 г. едва половината от служителите в САЩ са имали достъп до такива планове, което прави пестенето дори по-трудно.

Най-общо казано един от най-честите отговори, които хората дават, когато биват попитани защо не пестят за пенсия, е, че те просто нямат достатъчно пари. Проблемът обаче не е липсата на пари, а в пилеенето им.

Икономисти и образователни бордове карат момичета и момчета още от деца да правят изчисления, с които да научат ползите от пестенето на пари. Но ясно не е очевидно, че налагането на игри за фондовата борса на четвъртокласници, както правят няколко американски щата, вероятно няма да донесе много дивиденти.

Натрапването на финансова грамотност или личностна трансплантация на служителите нямаше да бъде необходима, ако съществуваше универсална спестовна сметка.

Ако всички служители в САЩ бяха автоматично записвани в спестовна сметка, която не може да се пипне до пенсиониране (или неспособност, ако се случи), те нямаше да бъдат обременени с инвестиционни решения.

При този модел правителството щеше да позволи на служителите да допринесат за хазната директно от своите чекове за заплата, които щяха да са управлявани вместо тях от независима и назначена от правителството комисия.

Вместо система, която наказва определени хора за това, че са по-малко дисциплинирани, трябва да има система, която признава простата истина: винаги ще има и „щурци", и „мравки".