Държавата понася сериозно последиците от грешките при управлението и контрола на европейските оперативни програми от програмния период 2007 -2013 г.

Това признание и едновременно предупреждение направи служебният вицепремиер по управление на европейските средства Илияна Цанова на кръгла маса, посветена на финансовите рискове при управление на парите от Европа.

Министерски съвет отвори вратите си днес за представители на управляващите органи на оперативните програми, както и за самите бенефициенти по европрограмите. Целта на форума е да се обсъдят системите за управление и контрол над изпълнението на проектите, както и да се обърне поглед към нанесените вече финансови корекции от страна на Европейската комисия.

Вицепремиерът Цанова призна още, че страната ни е допуснала няколко грешки по отношение на предишния програмен период. Сред тях са именно честите промени на уредбата, която контролира еврофондовете, както и на нормативната уредба и най-вече на Закона за обществените поръчки (ЗОП).

„През изминалите седем години направихме типичните грешки за държава, която за първи път работи с европейски средства. В ретроспекция много неща можеха да са по-добре.
Ефектът от грешките ни може да се изчисли във финансовите корекции, които понася държавата.
Споровете между административните органи - бенефициенти, управляващи органи и контролни органи по повод нередности и финансови корекции, възникнали в хода на изпълнение на проекта, финансиран с безвъзмездната финансова помощ, на практика рефлектират пряко върху бюджета", заяви още Илияна Цанова.

Стана ясно, че 166 млн. лева са финансовите корекции по оперативните програми, предимно заради обществени поръчки.

„Пораженията от тези промени са били сериозни, тъй като обществените поръчки са ключова част от изпълнението на европейските проекти. Около 74% от всички наложени финансови корекции са наложени заради слабости при провеждането на обществените поръчки", посочи Цанова.

Като друга слабост при предишното контролиране на парите от Европа, по думите на вицепремиера, е и липсата на добра координация между отделните звена в процесите.

„От тук нататък не можем да си позволим да работим по този начин", се зарече Илияна Цанова.

В същото време вицепремиерът успокои, че системите все пак работят - едва 2% от допусканите нарушения по оперативните програми, за които се налагат финансови корекции, се установяват от органи извън България.

Фактът обаче, че все още не сме приключили един пълен програмен период, крие допълнителни рискове, свързани с устойчивостта на инвестициите, неправилно прилагане на законодателството за държавни помощи, некоректно изчисляване на самоучастието и непостигане на заложените резултати.

Като служебен вицепремиер по управление на европейските средства тя се е захванала да търси отговори на някои важни въпроси, сред които как да се организира ефективен контрол, който да бъде минимално бюрократичен; Как да се гарантира ефективното спазване на правилата от всички участници в процеса; Как справедливо да бъдат санкционирани допуснатите грешки; И не на последно място - Как да се защити националния интерес.

„Управлението на средствата от Европа и допусканите грешки дават сериозно отражение и върху парите на общините, както и на националния бюджет", обясни от своя страна и служебният министър на финансите Румен Порожанов.