"Президентът постави три неизпълними задачи на НС" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Президентът Росен Плевнелиев постави три неизпълними задачи на парламента преди неговото разпускане - актуализация на държавния бюджет и този на Националната здравноосигурителна каса, упълномощаване на служебния кабинет да сключва нови заеми, както и смяна на управителя на Българската народна банка. И по трите теми няма съгласие между политическите сили. Но желанията на президента подозрително съвпадат с вижданията на ГЕРБ. Плевнелиев представи условията си след консултациите с партиите в НС вчера във връзка с приетата оставка на кабинета и процедурата по сформиране на служебно правителство.

Това е вторият опит на Плевнелиев да вкара в един коловоз формациите в парламента по тези въпроси. Първият бе по време на консултациите около кризисната ситуация с КТБ. Още тогава бе ясно, че предложенията му са обречени.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Василев вкарал 200 служители в афера за 3,5 млрд.", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Кредити за 3,5 млрд. лева са взети от КТБ от подставени лица на Цветан Василев. Това става ясно от сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров и квесторите на БНБ. Сигналът е подписан от осем служители в инвестиционен посредник "Фина" и близки на работещи в КТБ или в дружествата около нея.
В писмото се твърди, че освен с преките си ангажименти в работата над 200 служители са били ангажирани като формални собственици, управители или членове на управителни съвети в повече от 120 дружества, които всъщност са под прекия контрол на собственика на КТБ Цветан Василев. През годините те са изтеглили кредити от КТБ за над 3,5 млрд. лева, в това число и касови наличности за над 170 милиона лева. "В тези дружества има и активи, и работещ бизнес, включително и дружества без директни кредити към КТБ, както и активи без тежести към банката. За всички тях Цветан Василев претендираше през годините, че са негов бизнес. Всички те обаче са финансирани пряко или опосредено (през други дружества) от КТБ", се казва в позицията. В нея се обяснява, че всеки един кредит от банката е одобряван лично от Василев, а лицата, представляващи дружествата, са подписвали договорите, без да имат представа за целите и разходването на парите.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Загадъчният ход на Искров работи за Борисов" е заглавиe от в. "Труд"
Ден след като КТБ, въпреки обещанието от преди месец, не отвори врата, управителят на БНБ Иван Искров подаде намерение за оставка. Започнаха гадания. Дали блъфира? Дали е осъзнал отговорността си за банковата система? Дали чувства, че не може да работи поради липсата на доверие? Или просто е бил притиснат?
Всъщност за Искров въпросът не е дали, а кога трябва да подаде оставка. Причината е, че БНБ има изключителни прерогативи за надзор върху търговските банки. Правилата и процедурите на този надзор са подробно разписани и са на съвременно световно ниво. Никоя друга институция няма право да се меси в осъществяването на надзора. Над нея - само Господ. От което с почти математическа неизбежност следваше, че случаи като този в КТБ не съществуват. Въпреки това, както самият Искров призна преди десетина дни, случаят не е мит, а факт. Допуснато е "вътрешно кредитиране" в огромни размери. Под това се разбира - големите акционери да теглят от собствената си банка кредити за пряко или косвено притежавани от тях фирми.
Кой ще краде от себе си, както питаше мажоритарният акционер Цветан Василев? Работата е там, че почти всички средства на една банка са всъщност чужди пари, които са били доверени от спестителите.
Прочети още от в. "Труд"

„И сегашните ученици след време ще са с ниски пенсии", пише в. „24 часа"
През последните няколко седмици след затварянето на КТБ основните разправии между политиците са за поредния дефицит на НЗОК, който тази година е по-голям от миналата.
Спокойно. И догодина ще е така. За последните 6 години бюджетът на НЗОК почти се е удвоил. И въпреки всичко всяка година има дефицит - така е, като се наливат пари в бездънна държавна продънена каса.
В същото време дефицитът в НЗОК е нищо в сравнение с дефицита в НОИ. Малко цифри и тенденции (източници НОИ и Министерство на финансите):
През последните 7 години разходите за пенсии като процент от БВП нарастват всяка година - общо с 25%, и през 2013 година почти 10% от БВП отиват за пенсии.
През същия период трансферът от централния бюджет към държавното обществено осигуряване (ДОО) се е удвоил и през 2013 г. е стигнал 4,7 млрд. лева.
През 2013 г. приходите от осигуровки стигат само за 47% от разходите за ДОО, докато само 10 г. по-рано те са покривали 75% от тези разходи.
Накратко, през 2013 г. дефицитът в системата на ДОО е 4,7 милиарда лева или 3 пъти повече от дефицита в държавния бюджет.
Прочети още от в. „24 часа"

"180 "за" оставката на Орешарски" четем на първа страница във в. "Монитор"
180 народни представители гласуваха "за" оставката на кабинета "Орешарски", с което прекратиха предсрочно мандата му. Премиерът и министрите все пак са длъжни да продължат да изпълняват функциите си до 6 август, когато ще предадат щафетата на служебния кабинет.
Оставката на оглавяваното от Пламен Орешарски правителство бе подкрепена вчера почти единодушно от депутатите на ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака", както и от трима независими техни колеги.
Против бяха само 8 от групата на мандатоносителя БСП. Сред тях бяха Кирил Добрев и Таско Ерменков, който обясни вота си с благодарност към кабинета за свършеното и съпричастност към онези хора, които са го подкрепяли през мандата. Още 7 социалисти и един депутат от ДПС се въздържаха. При гласуването обаче близо половината от групата на БСП решиха да пасуват и въобще да не натиснат каквото и да било копче.
Орешарски и почти целият кабинет пристигнаха още в 9 часа в НС, за да проследят дебатите и приемането на оставката им. Отсъстваха само икономическият министър Драгомир Стой¬нев, който е в отпуск и шефът на отбраната Ангел Найденов, който имаше ангажимент по ресора си в Пловдив. Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева пък явно се беше успала, тъй като закъсня с петнайсетина минути.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Вместо облекчения - нови тежести по европроектите", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
"Ако искаме да купим дори и пет пакета тоалетна хартия, вече ще трябва да публикуваме официална покана към доставчиците на нашия сайт, както и на сайта на управляващия орган или оператора на съответната програма, която ни финансира. При това поканата трябва да съдържа технически спецификации и прогнозна цена." Това е образното обяснение на новите промени в Постановление №118 на Министерския съвет, което дава Ива Таралежкова, председател на форум "Гражданско участие", в който членуват над 100 неправителствени организации. "Представете си, че трябва да купим автобусни билети за утре. Има ситуации, в които това чисто технически не е възможно да бъде направено, ако искаме да не сме в нарушение. Вместо да се намалява административната тежест, тя се увеличава", допълва Таралежкова, която е и част от сдружението."

Затова от НПО мрежата вече са изпратили писмо до вицепремиерите Зинаида Златанова, Даниела Бобева, финансовия министър Петър Чобанов и директори на дирекции в Министерския съвет, с което настояват за нови поправки в приетото от кабинета и обнародвано в края на май постановление. Промените в него отменят преходното Постановление №69 и са внесени от оглавяваното от Зинаида Златанова Министерство на правосъдието.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Брокери на имоти правят "мултилистинг" срещу измамите", пише в. "Сега"
Група агенции за имоти вече работят по нова система за предлагане на оферти, известна като мултилистинг, съобщи Галина Максимова, управител на "Софконсулт". Засега това се случва само в София. България дори е позакъсняла с въвеждането на мултилистинга - Румъния и Гърция например вече го използват, а в САЩ той работи още от миналия век.

Мултилистинг е метод, при който, образно казано, с "един клик" офертата за даден имот се качва едновременно в различни сайтове и портали, а след това информацията автоматично се опреснява. Така се получава максимално широка реклама на минимална цена и най-актуалните данни излизат директно на компютъра. Собственикът на имота казва в кои медии и портали да се появи офертата. Системата се основава на ясни стандарти за подробно описване на имотите, което прави лесно сравняването на оферти. При нея данните автоматично се конвертират според медията, в която трябва да се публикуват. Идеята на мултилистинга е да помогне и на брокерите, и на техните клиенти да получават точна и подробна информация и да очисти пазара от некоректни играчи, които пускат фалшиви обяви и подвеждащи оферти и крадат обекти от колеги.
Прочети още от в. "Сега"

"Проф. Гарабед Минасян: Имаше достатъчно симптоми в КТБ, които БНБ можеше да види" пише в. „Труд"
- Господин Минасян, според вас всички ли депозити в КТБ трябва да бъдат изплатени, или само гарантираните по закон 100 000 евро?
- Идеята на подобен вид защита е осигуряване на спестителите с малки суми. Депозитите над 100 000 евро обаче не са просто спестявания, а инвестиции. Инвестициите са винаги рискови и е редно инвеститорът да оцени и да поеме своя риск. Без поемане на риск няма прогрес. Няма логика в осигуряването на инвестиции, т.е. в регламентирането на безрискови инвестиции. Затова аз съм категорично против идеята за повсеместна защита на депозитите.
- А защо, мислите, БНБ настоява да се спасят всички? Промъкнаха се доводи, че това се прави, защото е прецедент и от опасения, че ако не се спасят всички депозити, ще настане непредвидим хаос.
- Нямам представа за основанията на БНБ, но не споделям опасенията от възникване на "непредвидим хаос". Практиката изобилства със случаи на инвестиране примерно в някакъв магазин, от който няма възвръщаемост и след време той се ликвидира. Никой дори и не си помисля, че държавата следва да възмезди собственика за неуспешно инвестирани средства.
Прочети още от в. „Труд"

"Цветан Василев източвал КТБ през 120 фирми", четем във в. "Монитор"
Цветан Василев лично е източвал КТБ в качеството си на шеф на надзора на трезора през над 120 дружества, управлявани от около 200 негови подставени лица. Това се казва в кърваво писмо до главния прокурор Сотир Цацаров и квесторите на БНБ, изпратено и до медиите, подписано от част от въпросните формални управители и собственици на дружествата.
Според техните твърдения повече от 3,5 млрд. от всички 5,4 млрд. лева кредити, раздадени от трезора, са отишли именно към свързани с Василев фирми. Той самият пък лично одобрявал и разпореждал всеки от заемите към кое дружество да отиде. Сред хората, подписали писмото, са бившата дясна ръка на банкера Бисер Лазов и управителят на няколко от ключовите му дружества Теодора Танева.
Двамата са основните свидетели на прокуратурата срещу обвиняемите за източването на близо 206 млн. лева от КТБ. Друг от подписалите се е Иван Стойков - бившият управител на „Бромак", чрез което Василев е мажоритарен собственик на трезора. Стойков също присъства в кориците по делото, като обвиняемите твърдят, че именно на него били предадени в чували въпросните милиони. Впоследствие обаче експертиза показа, че подписът му бил фалшифициран.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„В момента е важна само една оставка - тази на премиера", пише в. „24 часа"
ПИСМОТО на гуверньора на БНБ Иван Искров, че ще си подаде оставката, ако политическите сили се договорят за негов заместник, издава нехарактерна ситуация. Сякаш той и правителството не са в един отбор.
Обстоятелствата през последния месец са доста тежки и някакъв диалог между тях сякаш течеше през медиите.
През последните пет години много кризи се случиха в банките в Европа и САЩ. Но там управляващите, в това число и гуверньорите в централните банки, винаги бяха от едната страна, предлагайки някакви мерки. Въпросът беше доколко те ще успеят да минат през парламента и доколко обществото би ги приело.
А у нас диалогът между двете страни е доста особен и може би е показателен за това колко ниско е доверието в държавните институции и колко неефективно работят те. В някаква степен това е причината да нямаме ясно решение на казуса.
Иначе в тази обстановка явно гуверньорът е решил да отговори на натиска, който се оказва върху него. В писмото му отново виждаме някакво прехвърляне на горещия картоф. Но все пак историята на онова, което се случи през последния месец, я има. Изчистени са и някои от заблудите в общественото пространство за изнасяне на пари в чували от КТБ, за това, че не са водени никакви разговори с акционерите.
От тази гледна точка в писмото на Иван Искров се дава поне някаква допълнителна информация. В него обаче няма поемане на вина, просто се казва, че доверието от него е смъкнато, и когато се избере нов гуверньор, той е готов да подаде оставка.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Богати чужденци купуват яхти у нас", пише в. "Стандарт"
Чужденци си пазаруват яхти у нас. Австралиец е купил 50-футова "Бавария". Германец си взел от наши търговци луксозна лодка и я изнесъл. Богат руснак иска да купи вече трета яхта във Варна за последните две години. Сред продадените има има и истински болид по вода - най-бързата яхта в Черно море - "Cigarette", която може да лети с 300 км/ч. Яхтеният пазар се е свил 4 пъти от началото на кризата през 2008 г. насам, но вече има оживен интерес и запитвания, каза бизнесменът Лъчезар Братоев. Фирмата му "LZ - Яхтинг", която е един от най-големите дилъри у нас, има едва 7 продажби тази година. Освен чужденци и българи са станали собственици на по-луксозни возила по вода. Заради свития пазар цените у нас са по-ниски и от най-ниските цени, обявени в световните специализирани сайтове. Засиленият интерес може да е свързан с подобряване на финансовата среда в Европа като цяло, но не е изключено и банковата криза у нас да е повлияла. Има една поговорка, че "човек има толкова пари, колкото е похарчил за себе си", казва яхтсменът. Интерес към романтиката и адреналина по море с ветроходни или моторни лодки проявяват французи, руснаци, а вече и българи. В кризата е оцелял пазарът на най-евтините яхти до 20 000 евро и най-скъпите - от 2-5 млн. евро. Но средният пазар тотално изчезна, признава Братоев.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Броят на компаниите в несъстоятелност леко намалява", пише в. "Капитал Daily"
Дружествата в процедура по несъстоятелност и вече обявени в такава са намалели леко през първото полугодие на тази година, показват данни на Агенцията по вписванията (АВ). От общо 824 към края на юни миналата година за същия период на тази броят им е 761 броя. Спадът идва, след като през март миналата година влязоха в сила промени в Търговския закон, ограничаващи обявяването на неплатежоспособност със задна дата. Дотогава имаше много случаи на фирми, които влизаха в процедура, започваща години по-рано. По този начин много кредитори и техни партньори губеха обезпеченията си, а оттам и шанса да съберат вземанията си.

За намалението на процедурите може да има и друга причина - в първите години на икономическата криза много компании отпаднаха от пазара и това доведе до повече процедури по несъстоятелност и ликвидация. Според данни на АВ от 2010 до 2013 г. годишно в несъстоятелност са обявявани по повече от
500 компании, приблизително двойно повече, отколкото в по-ранните години.
Прочети още от в " Капитал Daily"