"Токът най-скъп от 7 до 9 часа", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Сутрешното кафе ще ни излиза солено. Токът да е най-скъп във времето, когато потреблението е най-голямо - например от 7 до 9 часа сутрин и от 19 до 21 ч вечер, пише в проектозакона за енергийна ефективност. Въвеждането на три тарифи за тока е сред възможните варианти за "динамично ценообразуване", предвидено в текста, който предстои да бъде гласуван на второ четене в парламента. В него е записано, че доставчиците трябва да стимулират клиентите да регулират потреблението си на ток. За целта ще трябва да бъдат сменени всички електромери, така че да отчитат изразходваните киловати не само денем и нощем, но и в пиковите часове с най-голямо натоварване на мрежата. Така сутрин и вечер цената може да е няколко пъти по-висока от дневната, обясняват експерти.
Авансово ще може да плащаме сметките за ток, парно и природен газ. Това е заложено в проекта за нов Закон за енергийната ефективност, който предстои да бъде гласуван на второ четене в парламента.
Прочети още от в. "Стандарт"

„НАП получи от Швейцария 900 000 лв. от данък лихви", пише в. „24 часа"
По сметките на Националната агенция за приходите за 2013 г. са получени 900 000 лв. под формата на лихвени плащания от сметки на български граждани в Швейцария.
Данъкът се начислява по сметките на българи, които имат депозити в швейцарски банки, но крият самоличността си. Събраните от него суми се превеждат на нашата приходна агенция.
Българските данъчни власти обаче разполагат официално с персонална информация само за тези собственици на влогове, които са дали изрично съгласие самоличността им да бъде разкрита, за да не им бъде удържан данък върху лихвите.
Прочети още от в. „24 часа"

„"Приятелският огън" срещу Владислав Горанов се засили", пише в. "Сега"
Драмите покрай новия дълг продължиха през почивните дни с критики към финансовия министър Владислав Горанов от страна на коалиционните партньори на ГЕРБ. "Двама министри имат проблеми с посоката на управление. Единият е финансовият министър Владислав Горанов. Проблемът му е в общуването с парламента и широката публика. Той с едно вярно решение, каквото беше това за дълговата емисия, нанесе може би непоправими щети и на ГЕРБ, и на цялата управляваща коалиция. Даде нов живот на БСП - извади ги от ковчега. И това не е малък проблем - да събудиш опозицията, да й дадеш картечница, заредена в ръцете, не е просто комуникационен проблем", заяви пред Дарик радио съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев. Другият министър, който имал "проблем с посоката", е Вежди Рашидов. Кънев отправи подобна критика към Горанов още преди гласуването на заема.

Към "приятелския огън" спрямо финансовия министър обаче рязко се присъедини и АБВ. Партията на Георги Първанов обяви, че му иска оставката. До този ход АБВ стигна след сложна метаморфоза. Ръководството на формацията се събра заради намерението на Първанов да сдаде лидерския пост, но стигна до заключението, че оставка трябва да се иска на Горанов. Зам.-председателят Румен Петков не съобщи какво мисли по въпроса вицепремиерът Калфин.
Прочети още от в. "Сега"

"Под натиска на Брюксел: България трябва да прочисти банковата си система", четем във в. "Капитал Daily"
Проваленият надзор над банките, особено тези с местен собственик, събори страната в групата на европейските страни с най-висок икономически риск. Рязкото пропадане означава засилен мониторинг от страна на Европейската комисия. Но най-вече трябва да има конкретно действие на местна територия - рязко засилване на надзора от страна на БНБ. За три месеца управление коалицията не предприе нищо за подобряване на контрола над финансовите институции, а дни след доклада на Брюксел за дисбалансите и БНБ, и финансовото министерство мълчат за проблема. Но под натиска на ЕК ще трябва да се начертаят мерки и то още през април.
Далечната заплаха от констатациите на Брюксел е наказателна процедура за България и финансови санкции. Трайният ефект обаче ще е, че външните инвеститори ще виждат страната в най-рисковата категория.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Илияна Йотова: Борисов се готви за президент, затова се държи като „добрия котарак Леополд"" е заглавиe от в. "Труд"
Интервю на КРАСИНА КРЪСТЕВА с евродепутата и член на Националния съвет на БСП Илияна Йотова за шансовете на България за членство в Шенген и развитието в българската политика след гласуването на 16 млрд. лв. дълг.
- Настъпи ли обрат в българската политика след 25 февруари, деня, в който бе гласуван заем от 16 млрд. лв., г-жо Йотова? Зад правителството вече има мнозинство от 161 гласа?
- Няма новина, за да се обръща българската политика. Коалицията е факт от началото на кабинета, сега излезе на светло. Явно са поети ангажименти към ГЕРБ още когато се видя, че г-н Борисов не може да направи самостоятелен кабинет. И той управлява не само с партиите, които са официално в правителството, но и с ДПС. Всеки от тях получава залък от властта - един по-голям, друг - по-малък.
С парите от заема ГЕРБ ще печелят местни и президентски избори, а българските граждани ще живеят назаем години напред.
Прочети още от в. "Труд"

"Поне 7 кандидат-депутати са били засечени да купуват гласове" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Най-малко седем кандидат-депутати от поне 3 политически партии са разследвани заради престъпления по време на парламентарните избори през м.г. Това става ясно от отговори на прокуратурата до "Сега" по Закона за достъп до обществена информация. Изборите на 5 октомври бяха окачествени единодушно от всички наблюдатели като най-купените досега. Още преди самия вот член на обществения съвет към МВР посочи конкретно, че ДПС и "България без цензура" ще купят гласове. Репортаж на Нова телевизия показа как ръководството на ДПС заплашително поръчва във всяка секция с турскоезично население да получи конкретен брой гласове, а след изборите благодари на населени места с обещание за подкрепа.

До момента обаче нито един депутат не е станал обвиняем заради купуване на гласове или подбуждане към такъв вид престъпление. Според Изборния кодекс Централната избирателна комисия (ЦИК) е можела да даде разрешение за разследване и по време на предизборна кампания, но прокуратурата не се е възползвала от тази възможност. След изборите главният прокурор не е искал от Народното събрание да свали имунитета на народен представител заради изборно престъпление.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Броят шамарите в училищата" четем на първа страница във в. "Монитор"
Министерството на образованието започва акция срещу агресията в училищата. Всяка обидна дума, шамар или раздаване на юмруци ще бъде обект на анализ, след който ще се разработят конкретни мерки срещу насилието в класните стаи. До 13 март
директорите в цялата страна трябва да изготвят обобщена информация за проявите на насилие в поверените им школа от началото на учебната година до края на месец февруари. За първа година ще се обърне специално внимание не само на насилието между учениците, но и срещу учителите, коментира пред „Монитор" зам. образователният министър Ваня Кастрева. Тя обясни, че не липсват и инциденти, в които участват и родителите, като влизат във физическа саморазправа с деца или учители.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„ПИБ ограничава ръста на кредитирането заради Брюксел", пише в. "Капитал Daily"
Първа инвестиционна банка (ПИБ) планира до 2016 г. да е възстановила нивата си на депозитите отпреди тегленията от средата на юни 2014 г., както и да обвърже ръста на кредитирането с този на влоговата си база. Банката е поела и ангажимент за повече фокус към ритейл кредитирането, с което да балансира портфейла си и да намали концентрацията. Това са част от малкото неща, които стават ясни от писмото на Европейската комисия от 29 ноември миналата година, с което се одобрява държавната помощ под формата на 900 млн. лв. депозит на финансовото министерство в банката. В документа, публикуван с три месеца закъснение, по искане на ПИБ са заличени голяма част от статистическите и прогнозните данни, което е нормална практика и беше очаквано. Скрити по неизвестни причини обаче остават и цели пасажи, както и детайли от конкретните ангажименти, които ПИБ и българската държава са поели.
Въпреки оставените дупки в документа все пак се съдържат и досега неизвестни данни. Така например за пръв път се публикува и пълният размер на тегленията от ПИБ по време на кризата, като досега се знаеше единствено за 788 млн. лв. на 27 юни 2014 г., когато пред клоновете на банката се извиха опашки и тя беше принудена да затвори по-рано. Според писмото от Брюксел за периода 20 юни - 3 юли банката е изплатила общо 1.424 млрд. лв.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Представят новия дълг в Лондон, Виена и Париж", пише в. "Стандарт"
На 16 март стартира т. нар. роуд шоу, на което министърът на финансите Владислав Горанов ще представи пред потенциални инвеститори новите облигации, които ще пусне страната през пролетта на международните капиталови пазари.
Обиколката през финансовите центрове на Европа ще мине през Мюнхен, Франкфурт, Лондон, Виена и Париж, като ще продължи 3 дни, пише Ройтерс. Пазарите са добри, има много свободни пари и България може да се възползва от това, коментират източниците на Ройтерс.
През тази година облигации на международните пазари ще бъдат пуснати на два транша - през пролетта и есента, планират от Министерството на финансите. Общият обем на двете емисии ще бъде до 6,9 млрд. лв., пише в закона за бюджета. С емисията през пролетта ще се види какъв е интересът на инвеститорите към българските облигации, което ще повлияе на параметрите на емисията през есента. Новите книжа се пускат, тъй като за цялата 2015 г. необходимите плащания за погасяване на стар дълг са близо 7 млрд. лв. (от тях 2 млрд. лв. са вътрешен дълг), а освен това трябва е предвиден бюджетен дефицит за годината от 2,5 млрд. лв. МФ е заложило пласирането на дълг на вътрешния пазар за цялата година само за 950 млн. лв. Държавни ценни книжа (ДЦК) за 300 млн. лв. планира да пусне МФ на вътрешния пазар през следващите четири месеца. Заедно с пуснатите през януари и февруари ДЦК за 350 млн. лв. това прави 650 млн. лв. за първата половина на годината.
Прочети още от в. "Стандарт"

"В близките 12 месеца еврозоната се разпада", четем във в. "Монитор"
Броят на инвеститорите, очакващи разпадане на еврозоната е достигнал най-високото си равнище за последните 2 години и 38% от анкетираните очакват това да се случи в следващите 12 месеца, сочи изследване на Sentix. Проучването на нагласите на финансистите е проведено веднага след известието за удължаване на финансовата помощ за Гърция.
През януари песимистите за съществуването на валутния съюз са били около една четвърт. Индексът за разпад на еврозоната (EBI) достигна своя пик през юли 2012 г.,когато почти три четвърти от инвеститорите очакваха краха й. Минималното му ниво от 7,6% бе отчетено през юли миналата година.
Междувременно коментар на испанския министър на икономиката Луис де Гиндос, че страните от еврозоната преговарят по трети спасителен пакет за Гърция на стойност до 50 млрд. евро, предизвика смут в Европа, предаде АП. Новият план би могъл да предостави на Атина между 30 млрд. и 50 млрд. евро, каза Де Гиндос на конференция в северния испански град Памплона. Информацията обаче бързо бе опровергана от говорителка на председателя на Еврогрупата и финансов министър на Холандия Йерун Дейселблум.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Убийството на Немцов вещае тревожно бъдеще за Русия" пише в. „Труд"
Моят приятел Борис Немцов лежи мъртъв в московска морга. Смъртта му ме покруси и ядоса в петък, но сега вече просто ме е страх. Страх ме е от това, което убийството може да предвещава - или връщане към ужасяващото минало, или пропадане в едно още по-тревожно бъдеще. Защото руската история е напоена с кръв и сълзи и няма да е за първи път, ако едно убийство на известен човек доведе до период на масов терор.
Най-очевидният пример за това са сталинските чистки през 30-те години на ХХ век, в които са загинали безброй хора. Агентите на тайните служби НКВД извличали жертвите от леглата им посред нощ. Цели семейства са треперели при звука на приближаващите им по улицата черни автомобили, знаейки, че ако на вратите им се заблъска, ще последват мъчения и екзекуции в някоя тъмница. Някои са били депортирани като добитък да работят до смърт в най-отдалечените и замръзнали пущинаци на сталиновата империя на злото. Деца били изтръгвани от ръцете на родителите им и обричани на глад и мизерия в мрачните сиропиталища, запазени за потомството на предатели.
Претекстът за тези чистки е било зрелищно убийство - на един бонвиван на име Сергей Киров, бос на компартията в Ленинград. Той е бил голяма заплаха за бруталния и мнителен Йосиф Сталин, точно както през 2015 г. Борис Немцов - отявлен критик на руските власти, бе смятан за опасен глас срещу режима на Путин.
Прочети още от в. „Труд"