Пиша тази статия като един от хората, участвали в създаването на Комисията за финансов надзор в качеството си на тогавашен министър на икономиката, а също така работил дълги години в областта на финансовите пазари. Вярно е, че има държави в света, където има общ надзор върху банките и финансовите институции, но има и много страни с 2 отделни органа. Според мен не е удачно да се говори за обединение на БНБ и КФН, каквито идеи се лансират. Преди повече от 10 години се проведе същата дискусия, която имаше за резултат създаването на отделен орган. Какво толкова се промени, че сега да вземаме обратно решение? Ето още няколко причини.

1. Всяка организационна промяна означава каж на системата от една година. Който го е преживял, знае за какво става дума. Нови закони (кой коя година ще ги напише и приеме?), нови ръководства (кой парламент и кога ще ги избере?), нови кадри, сгради, бюджети, софтуери и много други детайли. Междувременно в преходния период повечето от служителите, очаквайки промените да ги засегнат, следят политическите процеси, а не всекидневната си работа. А важни и спешни текущи задачи в момента и в двата органа не липсват. Голяма част от изградения с много усилия административен капацитет ще се изпари.

2. Подобни стъпки обикновено се предприемат по кадрови причини. Повечето нови правителства идват на власт и се чудят как да видят сметката на заварените членове на регулаторните органи. Какъв по-добър начин от някакво организационно преструктуриране? Тази практика е порочна и води само до негативни резултати. Справка - енергийният регулатор. Честото уреждане на свои хора с цел да изпълняват политически задачи не доведе до нищо добро, само до хаос и финансова катастрофа в сектора.

3. Като се обединят големи структури, едната „половина" обикновено е неглижирана. Когато министерството е на икономиката, енергетиката и туризма, 90% от вниманието на ръководството е върху енергетиката. За туризма остават „цели" 2%. Когато информационните технологии са в един ресор с транспорта, за тях може да няма и 1%.

4. Проблемите с КТБ не са в КФН. Идеята за обединяване на двата надзора се появи около ситуацията с банките това лято. КФН не се занимава с депозити, кредити, капиталова адекватност. По отношение на банките комисията се занимава с листването на акциите на борсата, емисиите на облигации, проспекти. Сигурно ще се съгласите, че причините за затварянето на банката не бяха свързани с публичния статут на дружеството.

5. Вместо да се обединява с други органи, по-добре е КФН да се концентрира върху своите си задачи. През последните години комисията отигра добре няколко ситуации. Противопостави се на идеята Сребърният фонд да инвестира [приоритетно] в български ДЦК. Жалко, че тогава повечето от нас не се сетиха да повдигнат темата защо половината от средствата на Фонда за гарантиране на влоговете в банките също са в български държавни ценни книжа. КФН не допусна грешка в сложния гамбит с неосъществената продажба на голям пенсионен фонд. Комисията също така се обяви против частичната национализация на частните пенсионни фондове, която беше много погрешна стъпка. Годините след 2008-а са трудни, но и застраховането, и инвестиционният бизнес все пак гледат напред, макар понякога отношенията с регулатора да са по-бавни и по -формални от желаното.

В същото време нека не се заблуждаваме, че всичко в системата е наред. В ресора на КФН се е заформил голям потенциален проблем със свързани лица и непазарни отношения. Със съдействието на бъдещото правителство регулаторът би следвало по-задълбочено да анализира в какво инвестират приоритетно някои пенсионни и договорни фондове, както и застрахователни компании, за да не се окаже след години, че и там ни чакат изненади. Приоритет на КФН трябва да са капиталовите пазари, които в момента не се развиват достатъчно добре, за да осигуряват алтернативен достъп до финансиране на българския бизнес. Корпоративното управление на публичните дружества също не е на нужното ниво, а някои мажоритарни собственици се държат като еднолични търговци.

6. Финансирането на КФН е сложен въпрос. В контекста на приемането на нов Закон за КФН се повдигна темата за адекватното заплащане на служителите на този важен орган. Централната банка в рамките на своята оперативна самостоятелност е решила въпроса, като е успяла да привлече висококвалифицирани специалисти и да им осигури заплащане, съвместимо с високите позиции в частните банки. И правилно. Комисията пък е бюджетна организация, която изпитва традиционните проблеми на министерствата и агенциите, затова заплатите не са адекватни.

Един от предлаганите варианти е КФН да се финансира от таксите и глобите в секторите, които регулира, а те и днес не са ниски. Тук критиците правилно съзират конфликт на интереси - комисията ще има интерес да събира колкото може по-високи такси и глоби за щяло и нещяло, защото това е единственият начин да се повишат приходите и съответно доходите там. Друг вариант е просто КФН да лобира пред финансовото министерство за по-висок бюджет през следващите години. А браншът би следвало да я подкрепи, защото всички имат интерес от по-професионален регулатор, в който работят по-добре обучени, по-добре платени и с предишен опит

*Авторът е управляващ партньор в инвестиционната компания „Експат Капитал". Бил е вицепремиер и министър в правителството „Сакскобургготски" и в кабинета „Станишев". Текстът е публикуван във вестник "Преса".