С настъпване на икономическата криза по родните ни ширини, българинът започна да изпитва негативните ú ефекти с пълна сила. Не малка част от хората загубиха работата си, започна процес на намаляване на възнагражденията, работното време и ограничаване на социалните придобивки. Наред с това върху тези, които успяха да запазят работата си се стовари друго бреме - увеличаване на лихвите по изтеглените кредити. България не е изключение от нарастването на лихвените проценти, което стана и в други европейски държави. Интересното обаче е къде сме ние и дали имаме право да роптаем срещу високите лихви.
За целта нека сравним лихвените нива по потребителски и ипотечни кредити в четири страни - Гърция, Австрия, Италия и Германия. Те не са случайно избрани. Първите три са в списъка поради факта, че банките от тези държави са собственици на основните банки и в България, а Германия- защото е главната икономическа сила в Европа.
Сега да видим какви са лихвите у нас и у тях. За нуждите на сравнението са взети потребителските кредити със срок над 1 до 5 години и ипотечните кредити над 10 години.
Лихвени % за потребителски кредити над 1 до 5 години* | ||||||||||||
|
| България | Гърция | Германия | Австрия | Италия | ||||||
|
|
|
|
|
|
| ||||||
2011 | I | 10,97 | 8,31 | 5,5 | 4,57 | 6,99 | ||||||
2010 | XII | 10,69 | 8,21 | 5,27 | 4,88 | 6,65 | ||||||
2010 | XI | 10,14 | 8,33 | 5,42 | 4,49 | 6,97 | ||||||
2010 | X | 11,22 | 8,26 | 5,49 | 4,33 | 7,05 | ||||||
2010 | IX | 11,35 | 8,26 | 5,67 | 4,52 | 6,83 | ||||||
2010 | VIII | 10,90 | 8,2 | 5,76 | 4,75 | 6,85 | ||||||
2010 | VII | 10,93 | 8,19 | 5,63 | 4,14 | 6,99 | ||||||
2010 | VI | 11,12 | 8,15 | 5,5 | 4,41 | 6,89 | ||||||
2010 | V | 11,01 | 9,34 | 5,04 | 4,27 | 8,1 | ||||||
2010 | IV | 11,05 | 9,06 | 5,14 | 4,22 | 8,31 | ||||||
2010 | III | 11,31 | 8,81 | 5,14 | 4,06 | 8,31 | ||||||
2010 | II | 11,60 | 9 | 5,31 | 3,77 | 7,41 | ||||||
2010 | I | 11,88 | 8,53 | 5,3 | 4,5 | 8,39 | ||||||
* ефективен годишен процент ** Източник: Европейска централна банка
|
|
| ||||||||||
Лихвени % за жилищни кредити над 1 до 5 години* | ||||||||||||
|
| България | Гърция | Германия | Австрия | Италия | ||||||
|
|
|
|
|
|
| ||||||
2011 | I | 7,79 | - | 4,07 | 5,17 | 4,22 | ||||||
2010 | XII | 7,85 | - | 3,77 | 4,45 | 4,3 | ||||||
2010 | XI | 7,84 | - | 3,66 | 4,9 | 4,2 | ||||||
2010 | X | 8,01 | 4,68 | 3,59 | 4,7 | 4,1 | ||||||
2010 | IX | 8,36 | 4,82 | 3,64 | 4,6 | 4,09 | ||||||
2010 | VIII | 7,96 | 4,7 | 3,83 | 5,06 | 4,49 | ||||||
2010 | VII | 8,39 | 4,31 | 3,76 | 4,81 | 4,39 | ||||||
2010 | VI | 8,50 | 4,26 | 3,9 | 4,63 | 4,42 | ||||||
2010 | V | 8,22 | 4,3 | 4,1 | 4,68 | 4,61 | ||||||
2010 | IV | 8,34 | 4,49 | 4,36 | 4,79 | 4,7 | ||||||
2010 | III | 8,61 | 4,7 | 4,3 | 4,97 | 4,74 | ||||||
2010 | II | 8,49 | 4,48 | 4,34 | 5,4 | 4,81 | ||||||
2010 | I | 8,68 | 4,8 | 4,49 | 4,19 | 4,93 | ||||||
* ефективен годишен процент |
|
|
** Източник: Европейска централна банка
Таблиците са красноречиви. Видно е, че лихвените проценти в България са по-високи. Най-отчетлива е разликата при потребителските заеми. От 5.5% за януари 2011г. в Германия до 10.97% за януари в България. Естествено сега ще има коментари, че не може така сляпо да сравняваме, тъй като икономическата обстановка и съответните рискове в отделните държави са различни. И да прави сте - не може просто така да се мерим със силната и мощна Германия. Затова пък може да се фокусираме повече върху Гърция.
Не само защото голяма част от родните банки са собственост на гръцките такива, а и поради сложната икономическа ситуация там. Не е ли малко странно в държава, която се смята, че е пред фалит да има по-ниски лихви отколкото в България? Оправданията на банкерите за повишаване на лихвите поради високия риск и лошата икономическа обстановката в страната ни бледнеят на фона на гръцката криза. Разбира се при формиране на лихвения процент влияние имат и други фактори, но когато четете или слушате интервюта обърнете внимание, че основно се набляга на риска. Явно у нас тълкуванията на банките, било то и чуждестранни, за това как рискът въздейства върху лихвите се разминават в зависимост от географското местоположение.
Изводите оставам на вас. Отговора на въпроса дали имаме право да негодуваме срещу по-високите лихви - също. Съвета ми е да си търсите правата дори да ви се струва, че промяната е трудно постижима.
vilislavdim
на 19.04.2011 в 21:24:49 #10Една от основните причини за тази разлика е че ние не сме в Еврозоната, което ще рече по-стабилна система и по-ниски разходи за капитал.
хайдук
на 07.04.2011 в 00:49:21 #9Насо е прав, и не само в скандинавията, а и в цяла Европа лихвите са доста по-ниски от посочените в таблицата, държавите там просто си имат правителства, финансови министри, на които в главите им протича мисловен процес и резултата е виден. Нали не очаквате, че триото: Хер Флик на чело на нашите финанси, с подкрепата на високообразованите даскал по физическо и пожарникар с повече познания в каратето от колкото в която и да е наука могат дори и на теория да достигнат до правилното за страната и бизнеса решение? Има обаче и още няколко причини, за които никой и дума не обелва. 1. Прехвалената в медиите "спестовност" т.е. увеличаването на депозитите е не по-малко зло за бизнеса от високите лихви. Тези пари не са спестени, това са парите на бизнеса, които той не може да върти, т.е. много фирми съкратиха дейността си и освободените по тази причина пари се вложиха в банките. Причината: няма платежоспособно търсене... с други думи хората нямат пари. 2. Във времето на бума на кредитиране много хора взеха кредити. Две години след началото на кризата тези хора или поне над 80% от тях връщат кредитите си, банките прибират парите и не дават и лев нов кредит. Това изсмуква част от паричната маса в обръщение, което води до още по-голям глад за свежи пари на пазара. 3. Политиката водена от правителството по отношение на цените: вдигаш цената и ставаш враг на комунизма, пропагандиран от правителството. А това си е чиста форма на комунистическа, анти-пазарна регулация. По Бай Тошово време беше същото... Ех Бай Тоше, да беше жив да видиш какъв паметлив ученик си имал... бодигарда де... 4. Тоталния натиск над малкия и средния бизнес, то ревизии и проверки ли не са, то коя ли инстанция не е хукнала да глобява... работиш ли, значи грешиш и трябва да бъдеш санкциониран т.е. глобен, стигна се до там, че един министър се зарече с парите от глобите да вдигнел минималната заплата.... очаквайте действие 2ро: конфискация национализация на частния капитал с цел достигане на европейски нива на заплатите...
хайдук
на 07.04.2011 в 00:46:35 #8Насо е прав, и не само в скандинавията, а и в цяла Европа лихвите са доста по-ниски от посочените в таблицата, държавите там просто си имат правителства, финансови министри, на които в главите им протича мисловен процес и резултата е виден. Нали не очаквате, че триото: Хер Флик на чело на нашите финанси, с подкрепата на високообразованите даскал по физическо и пожарникар с повече познания в каратето от колкото в която и да е наука могат дори и на теория да достигнат до правилното за страната и бизнеса решение? Има обаче и още няколко причини, за които никой и дума не обелва. 1. Прехвалената в медиите "спестовност" т.е. увеличаването на депозитите е не по-малко зло за бизнеса от високите лихви. Тези пари не са спестени, това са парите на бизнеса, които той не може да върти, т.е. много фирми съкратиха дейността си и освободените по тази причина пари се вложиха в банките. Причината: няма платежоспособно търсене... с други думи хората нямат пари. 2. Във времето на бума на кредитиране много хора взеха кредити. Две години след началото на кризата тези хора или поне над 80% от тях връщат кредитите си, банките прибират парите и не дават и лев нов кредит. Това изсмуква част от паричната маса в обръщение, което води до още по-голям глад за свежи пари на пазара. 3. Политиката водена от правителството по отношение на цените: вдигаш цената и ставаш враг на комунизма, пропагандиран от правителството. А това си е чиста форма на комунистическа, анти-пазарна регулация. По Бай Тошово време беше същото... Ех Бай Тоше, да беше жив да видиш какъв паметлив ученик си имал... бодигарда де... 4. Тоталния натиск над малкия и средния бизнес, то ревизии и проверки ли не са, то коя ли инстанция не е хукнала да глобява... работиш ли, значи грешиш и трябва да бъдеш санкциониран т.е. глобен, стигна се до там, че един министър се зарече с парите от глобите да вдигнел минималната заплата.... очаквайте действие 2ро: конфискация национализация на частния капитал с цел достигане на европейски нива на заплатите...
насо
на 06.04.2011 в 22:19:55 #7По Скандинавия лихвите по потребителските кредити са 4%, а ипотечните са 1.7% (повишиха ги от началото на годината с 0,3 % пункта). Euribor за определен период + маргинал в зависимост от клиента (между 0,6 до 2%). http://www.suomenpankki.fi/en/tilastot/korot/Pages/tilastot_markkina-_ja_hallinnolliset_korot_euribor_korot_short_en.aspx
testis
на 06.04.2011 в 21:25:19 #64. Bono | 06.04.2011 16:23 --------------------------------- Боно, принципно съм съгласен с теб. Но приеми следното - отиваш в магазин в Германия и си купуваш маратонки. Ти плащаш на момента маратонките. И както се казва "пито-платено". Докато при кредита нещата са малко по-различни. Банка в Англия ти дава пари под формата на кредит да си стегнеш вилата на Черно море. Тези пари обаче, ти ги връщаш за определен период от време. И я си представи ти да просрочиш кредита или да престанеш да го обслужваш. Колко разходи ще струва на тази банка да се свърже с теб, да разбере какъв е проблема и евентуално ако не стигнете до споразумение колко разходи ще й струва едно съдебно дело?!?! А по отношение на автоматизацията на бизнеса - доста съм скептичен в това отношение. За мен България е като Китай на Балканите. Много евтина и средноквалифицирана работна ръка. Логика в автоматизация на производството има тогава, когато разходите да използваш машини са по-малко от разходите да използваш работна ръка и същевременно качеството да е по-голямо. Но при положение, че тук работната ръка е изключително евтина се обезсмисля автоматизирането. В моя край има хора, които работят за по 350 лв. на месец. Осигурявани са... ясно как. И този човек от страх да не си загуби работното място и смешната заплата е готов да работи по 12 часа на ден.
testis
на 06.04.2011 в 21:03:50 #56. Стаксел | 06.04.2011 16:58 -------------------------------------- Да, така е. Само че лихвата е "отражение" на състоянието на ЮЛ или ФЛ, в зависимост кой тегли кредита. Дали ще е трудно или лесно връщането на заема не зависи от лихвата, а от рентабилността на бизнеса или доходите на ФЛ. Кредитът се връща от дохода, а лихвата е "измерител" на рентабилността.
bbz
на 06.04.2011 в 19:13:36 #4Хахахах при условие че агенция "Мъди" смъква на сума ти му държави кредитния рейтинги на България го качи "нормално" е да имаме най - високите лихви . Кво от това че не сме в дългова криза по - добре в дългова криза и със сностен стандарт отколкото със толкова затенгнати колани че да се задушим. Ей живот си жевеят гърци испанци португалци а уж ние сме били тарикати .
Стаксел
на 06.04.2011 в 17:58:50 #3"Нееее, като е висок риска, тогава се вдигат лихвите." -------------------- Нееещо не си ме разбрал. По принцип от там се тръгва - като е по-висок риска, тогава се вдигат лихвите. Обаче (!) това вдигане на лихвите вдига още повече риска защото става по-трудно връщането. И обратно - по-ниските лихви свалят и общия риск защото връщането на заемите е по-лесно. Или казано по трети начин - нивото на лихвите също е фактор, който влияе на риска. Ако всички банки свалят лихвите, риска ще падне за всички. И обратно. От което пък следва, че едно високо лихвено ниво автоматично поддържа и високо ниво на риск. И така системата си се самоподдържа във високорисково състояние.
Bono
на 06.04.2011 в 17:23:41 #2Ако го направят че както мога да купувам от европейски магазини така и да мога да взимам заеми от европейски клонове на банки дали ще имам кредит в БГ ??? Нали е пазарна икономика, нали е общ пазар ? Или имаме картелно банково споразумение ? Кой защитава банките да правят толкова големи печалби ? Има ли реална конкуренция ? Защо при толкова големи лихви на кредитите международните банки не се избиват да предлагат капитали на нашия пазар ? Или банковия надзор в БГ играе ролята на пазител на статуквото ? С тези високи лихви се задушават потреблението, бизнеса, предполагам много по-малко предприемачи ще рискуват при тези лихви да теглят кредити за автоматизация на производството ! И икономиката ни постепенно се задушава ! А през това време банките смъкват поредната кожа от гърбовете ни, нищо че взимаме в пъти по-малко от европейците, купуваме стоките на европейски цени и плащаме двойни лихви за лукса да живееме в корумпирана бандитска държава.
Стаксел
на 06.04.2011 в 11:40:39 #1Добре известно е, че лихвите имат обратно действие върху риска. Т.е. самите лихви оказват влияние на риска. Колкото повече се вдигат лихвите, толкова повече се вдига и риска защото става по-трудно изплащането на кредитите. Така банките, вдигайки лихвите, вдигат и риска. И излиза, че са прави. Макар и по доста перверзен начин.