С настъпване на икономическата криза по родните ни ширини, българинът започна да изпитва негативните ú ефекти с пълна сила. Не малка част от хората загубиха работата си, започна процес на намаляване на възнагражденията, работното време и ограничаване на социалните придобивки. Наред с това върху тези, които успяха да запазят работата си се стовари друго бреме - увеличаване на лихвите по изтеглените кредити. България не е изключение от нарастването на лихвените проценти, което стана и в други европейски държави. Интересното обаче е къде сме ние и дали имаме право да роптаем срещу високите лихви.

За целта нека сравним  лихвените нива по потребителски и ипотечни кредити в четири страни - Гърция, Австрия, Италия и Германия. Те не са случайно избрани. Първите три са в списъка поради факта, че банките от тези държави са собственици на основните банки и в България, а Германия- защото е главната икономическа сила в Европа.

Сега да видим какви са лихвите у нас и у тях. За нуждите на сравнението са взети потребителските кредити със срок над 1 до 5 години и ипотечните кредити над 10 години.

 

Лихвени % за потребителски кредити над 1 до 5 години*

 

 

България

Гърция

Германия

Австрия

Италия

 

 

 

 

 

 

 

2011

I

10,97

8,31

5,5

4,57

6,99

2010

XII

10,69

8,21

5,27

4,88

6,65

2010

XI

10,14

8,33

5,42

4,49

6,97

2010

X

11,22

8,26

5,49

4,33

7,05

2010

IX

11,35

8,26

5,67

4,52

6,83

2010

VIII

10,90

8,2

5,76

4,75

6,85

2010

VII

10,93

8,19

5,63

4,14

6,99

2010

VI

11,12

8,15

5,5

4,41

6,89

2010

V

11,01

9,34

5,04

4,27

8,1

2010

IV

11,05

9,06

5,14

4,22

8,31

2010

III

11,31

8,81

5,14

4,06

8,31

2010

II

11,60

9

5,31

3,77

7,41

2010

I

11,88

8,53

5,3

4,5

8,39

* ефективен годишен процент

** Източник: Европейска централна банка

 

 

 

 

Лихвени % за жилищни кредити над 1 до 5 години*

 

 

България

Гърция

Германия

Австрия

Италия

 

 

 

 

 

 

 

2011

I

7,79

-

4,07

5,17

4,22

2010

XII

7,85

-

3,77

4,45

4,3

2010

XI

7,84

-

3,66

4,9

4,2

2010

X

8,01

4,68

3,59

4,7

4,1

2010

IX

8,36

4,82

3,64

4,6

4,09

2010

VIII

7,96

4,7

3,83

5,06

4,49

2010

VII

8,39

4,31

3,76

4,81

4,39

2010

VI

8,50

4,26

3,9

4,63

4,42

2010

V

8,22

4,3

4,1

4,68

4,61

2010

IV

8,34

4,49

4,36

4,79

4,7

2010

III

8,61

4,7

4,3

4,97

4,74

2010

II

8,49

4,48

4,34

5,4

4,81

2010

I

8,68

4,8

4,49

4,19

4,93

* ефективен годишен процент

 

 

** Източник: Европейска централна банка

Таблиците са красноречиви. Видно е, че лихвените проценти в България са по-високи. Най-отчетлива е разликата при потребителските заеми. От 5.5% за януари 2011г. в Германия до 10.97% за януари в България.  Естествено сега ще има коментари, че не може така сляпо да сравняваме, тъй като икономическата обстановка и съответните рискове в отделните държави са различни. И да прави сте - не може просто така да се мерим със силната и мощна Германия. Затова пък може да се фокусираме повече върху Гърция.

Не само защото голяма част от родните банки са собственост на гръцките такива, а и поради сложната икономическа ситуация там. Не е ли малко странно в държава, която се смята, че е пред фалит да има по-ниски лихви отколкото в България? Оправданията на банкерите за повишаване на лихвите поради високия риск и лошата икономическа обстановката в страната ни бледнеят на фона на гръцката криза. Разбира се при формиране на лихвения процент влияние имат и други фактори, но когато четете или слушате интервюта обърнете внимание, че основно се набляга на  риска. Явно у нас тълкуванията на банките, било то и чуждестранни, за това как рискът въздейства върху лихвите се разминават в зависимост от географското местоположение.

Изводите оставам на вас. Отговора на въпроса дали имаме право да негодуваме срещу по-високите лихви - също. Съвета ми е да си търсите правата дори да ви се струва, че промяната е трудно постижима.