Докато се водеха упорити преговори между гръцкото правителство и международните кредитори на Гърция, вината за финансовия колапс на държавата, изглежда, тежеше изцяло на раменете на премиера Алексис Ципрас и финансовия министър Янис Варуфакис.

Всъщност не е точно така: историята разполага с достатъчно доказателства, че редица лидери - от Уинстън Чърчил до Константин Втори, са спомогнали за тежката ситуация на южната ни съседка, пише авторитетното политическо списание Politico.

Ето кои са най-виновните за положението на Гърция:

Константис и Йоргос Мавромихалис
Когато Йоанис Каподистриас бил назначен за първия управител на независима Гърция през 1827 г., едва ли е осъзнавал колко по-тежка работа го очаква в сравнение с предишната му длъжност на външен министър на Русия. Скоро Каподистриас открил, че визията му за модерна гръцка държава не се споделя от всички и особено от елита в провинцията. През 1831 г. бил наръган в корема и застрелян в главата, докато отивал на църква, от Константис и Йоргос Мавромихалис. Убийството било отмъщение за това, че Йоанис Каподистриас пратил в затвора баща им и брат им - военачалникът Петробей Мавромихалис. Убийството потопило Гърция в хаос, което води до решението на европейските сили да наложат чужд крал - младият баварски принц Ото.

Уинстън Чърчил (1874-1965)
През 1944 г. лявото партизанско движение в Гърция успяло да прогони немската армия след три години и половина брутална окупация. Британският министър-председател Уинстън Чърчил и съветският лидер Йосиф Сталин тайно си разделили Източна Европа и Балканите на лист хартия, поставяйки Гърция в английската сфера на влияние. Макар комунистическите лидери също да носят отговорност, решителността на Чърчил да възстанови непопулярната гръцка монархия, както и решението му да изключи бившите комунистически партизани от новата гръцка армия, вкарали Гърция надълбоко в пагубния път на гражданска война.

Константин II (1940-)
След като Гърция станала парламентарна република през 1974 г., бившият й крал вече нямал място в политическия или обществения живот. Качвайки се на трона на 23 години, Константин причинил достатъчно поражения от 1964 г. до 1967 г. Скоро след това започнал да има конфликти с центристкото правителство, водено от Георгиос Папандреу, който накрая се оттеглил. Тогава Константин искал да създаде податливи правителства, използвайки отстъпници от центристката партия, което породило конституционна криза и политическа нестабилност, които впоследствие довели до военен преврат през 1967 г.

Георгиос Пападопулос (1919-1999)
Слабото състояние на гръцката демокрация се сблъскало с голям удар перз 1967 г., когато група военни офицери, водени от полковник Георгиос Пападопулос, организирали успешен държавен преврат. Последвали 7 години диктатура, по време на която Пападопулос бил свален от длъжност в преврат на хардлайнери. Впоследствие Георгиос Пападопулос починал в затвора, а медицинските му метафори - той често се оприличавал на доктор, който се опитва да излекува болен пациент (Гърция) - се използваха от застъпници по време на кризата през 2009 г.

Андреас Папандреу (1919-1996)
Най-дълго управлявалият гръцки премиер след възстановяването на демокрацията през 1974 г., Андреас Папандреу оставил незаличима следа върху гръцката политика и икономика. Икономистът въвел доста закъснели социални и прогресивни реформи и напълнил публичната служба с поддръжници на неговата партия ПАСОК. Въпреки че издигнал много гърци до средната класа, този успех дошъл за сметка на драстично увеличение на бюджетния дефицит и нивата на държавния дълг.
Докато се натрупвали корупционни скандали през 80-те години, Папандреу създал истинска сензация, като зарязал жена си заради любовницата си.

Костас Караманлис (1956-)
Като много други гръцки премиери, Костас Караманлис станал лидер предимно заради фамилията си - вуйчо му бил министър-председател и президент в различни етапи между 1955 г. и 1995 г., а и заради обещанието си да възстанови държавата. По време на петгодишното си управление обаче били извършени малко реформи, а правителството изгубило контрол върху публичните финанси на Гърция. Според слухове, Караманлис прекарвал много време пред Playstation-а си. Драстичният скок на бюджетния дефицит и съотношението дълг-БВП, проправили пътя на следващото правителство да поиска заем.

Георгиос Папандреу (1952-)
Папандреу бил избран за премиер на Гърция, каквито били баща му и дядо му преди него, през октомври 2009 г., използвайки изборния лозунг „има пари", въпреки че бил наясно с бедственото икономическо положение на страната. Неспособен да се справи с настъпващата фискална криза, Георгиос Папандреу поискал 110 милиарда евро заем от Европейския съюз и Международния валутен фонд. Предишният лидер се опита да се завърне на политическата сцена през изборите тази година, но не спечели доверието на хората.

Акис Цохадзопулос (1939-)
Гърция щеше да е в много по-лошо положение днес, ако бившият вътрешен министър Акис Цохадзопулос беше успял в опита си да стане премиер през 1996 г. През 2013 г. съдът постанови доживотен затвор на Цохадзопулос за присвояване на 55 милиона евро рушвети от военни поръчки от 1996 г. до 2001 г., когато бил министър на отбраната. Жена му, бившата му съпруга, дъщеря му, братовчед му и бизнес сътрудници били замесени в скандала, повечето от които също били вкарани в затвора.

Гръцките олигарси
Гръцките олигарси излезли сравнително невредими от гръцката криза и продължават да контролират огромно богатство, което до голяма степен е наследено, но и произтича от продължителни интереси в корабната индустрия, комуникациите, банкирането, строителството и обществените сгради.

Тази котерия от могъщи гръцки бизнесмени използвали политически връзки с бивши консервативни и социалистически правителства, за да си спечелват договори и да ограничават гръцкия пазар. Също така държат и упражняват редакторски контрол върху много от частните медийни компании в държава, в която публичното излъчване остава предимно под държавен контрол. Новото правителство на СИРИЗА обеща да обуздае олигарсите, но за някои неща е по-лесно да се говори, отколкото да се направи.

Петрос Костопулос (1954-)
Бизнесменът и издател Петрос Костопулос доби популярност по време на медийния бум през 90-те години. Той внедри редица популярни лайфстайл списания, които целяха да разбият табута и да се съревновават с градската мода от по-охолните западни държави. Скритото послание в публикациите и статиите му беше за необуздано консуматорство. Много кредитни карти, Porsche Cayenne, ски почивки, екстравагантни ипотечни кредити и частни басейни - всички тези символи на общественото положение станаха по-постижими, след като Гърция - една от най-бедните страни в ЕС, прие еврото през 2001 г., което даде на банките по-лесен достъп до евтини пари.

Никос Михалолиакос (1957-)
Относително неизвестен допреди няколко години, Михалолиакос и неговата неонацистка партия Златна зора капитализираха гръцката криза, за да се изтласкат в гръцкия и европейския парламенти. Изглеждайки имунизирано от полицията и съдебната система, банди на Златна зора обикаляха вътрешните улици по градовете, заплашвайки и понякога биейки мигранти и политически опоненти. Едва след като привърженик на Златна зора наръга смъртоносно антифашисткия певец Павлос Фисас през 2013 г., държавата реагира, като прати в затвора Михалолиакос и няколко други привърженици на партията, която скоро ще бъдат изправени пред съда по обвинения за създаване и ръководене на престъпна организация.

„Тройката"
„Тройката", съставена от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, носи справедлив дял от вината за сегашното състояние на Гърция. Програмите на „Тройката" са основани на свръх оптимистични прогнози за растеж, което доведе до редица проверки за устойчивостта на гръцкия дълг. Фискалната строгост наложи огромна тежест върху гръцкия народ, правейки хората безработни и бедни и оставяйки стотици хиляди без достъп до обществено здравеопазване.