"Морето празно, цените падат", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Цените по морето падат, и то в пика на сезона. Стотици оферти за нощувки "-50%" се появиха в сайтовете за колективно пазаруване. Четиризвездни хотели пък предлагат 10% отстъпка при записване "в последната минута". С по-евтини нощувки и пакети туристическите босове се надяват да запълнят хотелите си. Сега всяко пето легло на юг от Бургас е празно, което е нечувано за края на юли. В Балчик заетостта е до 75%, като миналата година по това време е била 85 на сто. Единствено във Варненско се радват на наплив от руснаци и румънци.
"Попаднахме в лоша серия - първо ни удари кризата в Украйна, после започнаха порои и наводнения. За капак конкурентите ни спретнаха черен пиар, че морето е замърсено", коментират от туристическия бранш. И се надяват поне през август курортите да се напълнят благодарение на промоциите.
Прочети още от в. "Стандарт"

"1041 осъдени се укриват и МВР не може да ги вкара в затвора" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Схемата "Братя Галеви" - да изчезнеш, когато трябва да влезеш в затвора, се използва от всеки десети, осъден на лишаване от свобода. 871 престъпници, осъдени да влязат в затвора, са останали незадържани в края на м.г. от съдебната охрана към Министерството на правосъдието и от МВР. Тези хора се укриват в страната и в чужбина и срещу тях е задвижена процедура по издирване. Това става ясно от доклада за дейността на прокуратурата за 2013 г., публикуван на сайта й. С натрупване от 1993 г. неизпълнените присъди "лишаване от свобода" са 1115, наложени на 1041 души.

По закон препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответното наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение. Това става до 7 дни от влизането й в сила. Този срок, в който делото пътува от последната инстанция до съда, от който е тръгнало, а после към прокуратурата, може да се използва от осъдените да се укрият.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„74% от българите искат да се връщат само до 100 000 евро", пише в. „24 часа"
74% от българите искат да се изплатят само депозитите до 100 000 евро.
Това сочи изследване на агенция АФИС, посветено на обществените реакции и масовите нагласи във връзка с кризата в КТБ. Други 11,4% искат да се изплатят само депозитите с гарантиран произход. Също толкова (11,9%) се обявяват за изплащането на всички депозити в пълен размер. 2,7% нямат мнение.
Социологическото проучване е по поръчка на Българската национална асоциация "Активни потребители" и е проведено от 11 до 17 юли сред 1273 притежатели на депозитни и разплащателни сметки в банки в България. 624 от анкетираните имат само депозитни сметки и не използват други банкови услуги освен съхранението на лични спестявания и ползването на банкови лихви. 129 от тях имат само една сметка.
Прочети още от в. „24 часа"

"Какво знаем и какво не за банката на Цветан Василев", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Денят, в който Корпоративна търговска банка (КТБ) трябваше да отвори, и точно месец след поставянето й под специален надзор бъдещето на банката все още е неясно, няма и пълна информация за състоянието й. Но постепено се потвърждава, че институцията е работила основно за създаване на империя на мажоритарния си собственик Цветан Василев, а БНБ е жумяла за милиардните заеми към свързани лица. И политиците още нямат ясна идея как смислено да решат казуса.
Прокурор и следовател от екипа, разследващи по случая КТБ, изнесоха информация от проверката на трите одиторски компании в банката в интервю за в. "24 часа", която ни казва това, което вече знаехме. Преди седмица "Капитал" написа, че по данни на вестника обемът на кредитите, отпуснати от КТБ към свързани лица, е за над 4.4 млрд. лв. Това е над 80% от общия кредитен портфейл на банката от 5.4 млрд. лв. Реално тази огромна експозиция към свързани лица в пъти нарушава нормативните ограничения (10%).
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Дебатът у нас е кой управлява, а не как", пише в. "Стандарт"
- Г-н премиер, финансовият министър Петър Чобанов първо заяви, че изходът от кризата с КТБ ще струва на държавата 2 милиарда лева. А в петък той покани Оманския фонд да "спаси" банката. Като финансов експерт каква е вашата оценка - кой е на-добрият изход от кризата и какви ще са последиците за държавата?
- Винаги е по-добре да се съхрани една банка със систематично значение, вместо същата да се затвори. Ще ви върна към 2008 г., когато американският финансов министър Хенри Полсън отказа да подкрепи финансовия гигант "Лемън Брадърс" с аргументи от сферата на моралния хазарт, каквито чуваме и сега. Резултатът бе катастрофа не само за американската финансова система. Заразата се разпространи в целия свят. Цената бе десетки пъти по-висока от усилието да се подкрепи изпадналата в затруднение банка.
Разбира се, КТБ е далеч по-скромна банка и не би оказала такъв разрушителен ефект на българската финансова система. Мисля обаче, че цената на затварянето й ще бъде по-висока в сравнение с изготвените и неприети схеми, при които жизнената част от банката продължава да работи с подкрепата на БНБ, Фонда за гарантиране на влоговете и правителството.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Василев отговори на френския посланик: Щом дейността ми не е била добра за България, защо е мълчал досега" е заглавиe от в. "Труд"
Мажоритарният собственик на „Корпоративна търговска банка" Цветан Василев коментира телевизионно интервю на френския посланик в България Ксавие Лапер дьо Кабан по БНТ, излъчено на 18 юли, 2014 г.
Ето какво заяви Цветан Василев:
1. Никога и по никакъв повод не съм се опитвал да си организирам среща с френския посланик в България Ксавие Лапер дьо Кабан, нито по някакъв начин съм търсил съдействие от него.
2. Ако той е на мнение, че моята дейност „никога не е била добра нито за България, нито за Европа", защо досега си е мълчал, а не е уведомил съответните органи в ЕС и България, както би направил един истински „приятел на България", за какъвто посланикът се опитва да се представи?
3. Ако той застава зад думите си, че „Тази банка не е била нормална банка и може би надзорът на тази банка не е бил толкова сериозен", защо не е уведомил нито съответните органи, нито френските инвеститори, които само преди месец продадоха Креди Агрикол България ЕАД на Корпоративна търговска банка АД?
Прочети още от в. "Труд"

"Край на нощния гратис в рейса" четем на първа страница във в. "Монитор"
Нощна аванта за гратисчиите в столичния градски транспорт вече няма. Контрольорите от няколко месеца работят от 4 часа сутринта до 0 часа, съобщиха от Центъра за градска мобилност (ЦГМ). Това е работното време на градския транспорт. Проверките се правят по специални графици, за да е ясно кои контрольори работят в тъмната част на деня и по кои линии. Гратисчиите, които се прибират подпийнали късно вечер обаче, често вдигат яки скандали. Дори имало случай, в който друг пътник платил глобата на разярена гратисчийка, пътувала в тъмната част на деня.
Всеки ден се проверяват около 45 000 пътници съобщиха от Центъра за градска мобилност. 13 000 от тях са от крайградските линии и там не се глобяват, а направо контрольорите ги свалят от рейсовете. 250 гратисчии са свалени само миналата сряда. От градските линии пък са глобени с по двайсетачка 190 човека. Други 120 са отнесли актове по 100 лв. Те обаче могат и да не се оръсят с толкова, ако платят в първите 3 дни след съставянето му. Тогава имат право да платят в Центъра за градска мобилност само 20 лв., казаха от там.
Все повече хора избират този вариант. Една пета от гратисчиите със съставени актове
предпочитат да платят двайсетачка, а не стотарка
и го правят. Така те се спасяват от даване на частен съдебен изпълнител. Вече около 1000 гратисчии са преследвани от съдебни изпълнители за събиране на дължима сума по съставен акт.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Телекомите са готови да инвестират 624 млн. лв.", пише в. "Капитал Daily"
Все по-малко приходи и все повече инвестиции - това са двете най-общи тенденции на текомуникационния пазар в България за 2014 г., видни от годишния доклад за състоянието на сектора за 2013 г., подготвен от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Документът принципно се чака ежегодно като един от малкото меродавни източници на обобщена информация за индустрията в страната. Според анализа, публикуван на интернет страницата на регулатора, общите инвестиции на компаниите от бизнеса в България за 2014 г. ще бъдат 624 млн. лв. Това е първото увеличение на сумата от три години - за 2013 г. тя е била 524 млн. лв., което е с 4% под тази за предходната година.

Безспорно най-голямо вложение в бранша се очаква да направи "Глобул", чийто нов собственик Telenor предприе цялостна подмяна на мрежата. Макар общата стойност на проекта да е близо 300 млн. евро, не е ясно на практика каква част от него ще бъде реализирана тази година. Около 200 млн. лв. пък са планираните инвестиции на "Мобилтел" за 2014 г. Операторите влагат средства основно за въвеждане на нови технологии в мрежите си.
Другите тенденции за индустрията, валидни както за световния, така и за местния пазар, са увеличаване на дела на мобилния достъп до интернет, намаляване на значението на приходите от пренос на глас и консолидация (в някои сегменти на пазара).
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Търговско саниране", пише в. "Сега"
Нямам ни лев в атакуваната, повалена и принудително парализирана в особен надзор корпоративна банкова група. Но имам буен интерес четвъртата по размер банка да стане на крака. Не толкова заради стотиците ми клиенти, приятели и роднини - един с пари на влог, друг получил кредит или банкова гаранция (не е ясно кой от тях повече ще пострада от летален изход). Ще ми се да се види, че не е лесно банка да падне жертва на публичен (уличен, медиен, политически) атентат. Че дори сразена и повалена, тя има потенциал да се съвземе и продължи. Дори без помощ от власт и държава, даже въпреки нея. Ще бъдат изненадани онези, които я отписаха, колко жизнени сили може да събере една банка, преди да бъде разкъсана и разграбена.
Пълни глупости са как бил пропуснат моментът да се капитализира банката, че вече ударена, "репутационният риск" правел бъдещата й работа невъзможна. То ако банките умираха от този мехур - репутационния риск, отдавна щяха да са покойни поне три от чуждите банки с най-много активи, печалби и реклами в България - понесените от тях загуби, лоши заеми, осъдителни актове, публични скандали у дома и милиардни глоби в САЩ, отдавна да са ги оставили без капчица престиж. Ама работят. Санират ги, напомпат ги и продължават.
Прочети още от в. "Сега"

"Спестяванията за пенсия - с двойно по-висока доходност от депозитите" пише в. „Труд"
Доходността на фондовете за втора пенсия в момента е два пъти по-висока от лихвата по банковите депозити. Това показва сравнение на данните на Комисията за финансов надзор (КФН) и на БНБ. 6,99% е средната годишна доходност на универсалните фондове през периода 30 юни 2012 г. - 30 юни 2014 г. В тези схеми задължително се осигуряват за втора пенсия всички работещи, родени след 1959 г.
В същото време най-актуалните данни на БНБ показват, че спестяването в срочен депозит носи средна лихва 3,59%. Доходността на пенсионните фондове значително надхвърля и инфлацията за последните 24 месеца. От данните на НСИ се вижда, че през последните 2 години цените на стоките и услугите у нас са се повишили с 0,6%.

Прочети още от в. „Труд"

"Плащаме 509 лв. за парно и топла вода", четем във в. "Монитор"
509 лева е средната сметка за парно и топла вода на топлофицираните столичани за миналата зима, показват данните от изравняването на най-големия топлинен счетоводител в София. Толкова е излязъл последният отоплителен сезон на живеещите в жилища до 70 квадрата. Само отоплението на такива апартаменти миналата зима, която продължи 6 месеца, е струвало 347 лв. средно, а на топлата вода се падат 162 лв. от сметката. За сравнение сумата, която абонатите са платили за парно в същите апартаменти през сезон 2012/2013, е била 422 лв., или с близо 18 на сто по-висока.
За най-малките апартаменти в София - до 50 квадрата, средната сметка за миналия сезон излиза 297 лв., като от нея 183 лева се падат на ползваното отопление, а остатъкът - на топлата вода. И за гарсониерите се забелязва силно намаляване на платените суми за парно в сравнение с предходния сезон. Тогава за отопление живеещите в апартаменти до 50 квадрата са платили средно 263 лв., което е с 30% повече. Столичани, които се ширят в апартаменти над 70 квадрата пък, ще платят за парно за миналия сезон 481 лв. при 557 лв. за предходната зима. За същите 6 месеца топлата вода им е излязла 179 лв. Така за целия сезон средната сметка за този тип жилища е 660 лв.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Лични шофьори и коли и за секретарките на "земеделското семейство"", пише в. „24 часа"
Продължават да излизат скандални факти около "земеделското семейство" Мирослав Николов и Виолета Александрова за тяхното ръководство на държавен фонд "Земеделие". Освен съмнения, че във ведомството е действала стройна корупционна схема за изнудване на фермери и кметове, двамата са мачкали непокорните служители, а приближените им са отрупвани с благинки. Освен заплати от по 3000 лв. те са осигурили за секретарките си още служебни коли и шофьори.
В същото време са отказали да изпълнят решение на управителния съвет на ведомството да дадат 5 автомобила на агенцията по рибарство, която да ги ползва за проверки срещу бракониери.
За да бъде отпусната служебна кола на техническата секретарка на Виолета Александрова - Костадинка Григорова, е заобиколен главният секретар на фонд "Земеделие" Веселин Цветков, който по устройствен правилник трябва да съгласува "раздаването" на автомобилите.
Прочети още от статията на в. „24 часа"