Асоциацията на индустриалния капитал в България е разработила мерки за противодействие и намаляване на ефекта от световната икономическа криза, които са връчени на министър-председателя Сергей Станишев, вицепремиер Меглена Плугчиева и министъра на финансите Пламен Орешарски.

АИКБ предлага общо 25 антикризисни мерки, обединени в пет основни групи.

Мерки за противодействие и намаляване на ефекта от световната финансова и икономическа криза в България

1. Капиталов пазар:

1.1.    Изменения в Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (Закона за Сребърния фонд) с цел предоставяне на приоритетна възможност за инвестиране в акции, търгувани на българския организиран капиталов пазар.

1.2.    Разработване на данъчни стимули за инвестициите в колективни инвестиционни схеми от страна на физически лица.

1.3.    Преразглеждане и намаляване на размера на такси и комисиони, събирани от КФН, БФБ-София АД и Централен депозитар АД.

1.4.    Разработване и реализация в кратки срокове на инструменти за обезщетяване на собствениците на компенсаторни книжа.

2. Институционално развитие:

2.1.    Разширяване на обхвата на дейност на Българска Агенция за Експортно Застраховане, включително разработване на допълнителни инструменти с цел ограничаване ръста на междуфирмена задлъжнялост между български контрагенти.

2.2.    Преразглеждане на дейността на Насърчителна банка АД като съществен държавен механизъм за интервениране в реалния сектор по отношение на малки и средни предприятия.

2.3.    Изграждане на Българска Агенция за Международно Развитие (наименованието е условно) с цел подпомагане реализацията на български интереси в трети (развиващи се) страни по линия на компенсаторния механизъм до утвърдените лимити по вноската на България като страна-членка на ЕС.

3. Държавни режими:

3.1.    Преразглеждане на политиките за прилагане на правилата и режимите за държавна помощ с приоритет осигуряване на максимална степен на подкрепа за бизнеса в рамките на действащите Европейски регламенти.

3.2.    Разработване на пакет от протекционистични мерки (включително строг контрол при внос от не-ЕС страни) и субсидии като контрамярка срещу дъмпингов внос - както на стоки, така и на услуги, включително и по отношение на доставчици от страни-членки на ЕС. Необходим е дебат и консенсусно решение за конкретните производства/продукти.

3.3.    При възлагане на обществени поръчки да не се допуска  участие на чуждестранни фирми, които ползват преки или косвени помощи чрез публични ресурси.

3.4.    Разработване на инструменти за експортни субсидии - преки или косвени, включително търсене на възможности за преференциално данъчно третиране на приходите от износ, намаляване на осигурителни тежести за износителите, преференциално експортно кредитиране и застраховане. Инструментите следва, естествено, да бъдат съобразени с възможностите в рамките на договореностите по GATT и Договора за създаване на Европейската Общност.

3.5.    Преразглеждане на процедурите за обществени поръчки с оглед предоставяне на допълнителни възможности за местни български участници, включително чрез изисквания за определени продукти, стоки и услуги с български произход (произведени в България), право на пръв отказ и т.н.

3.6.    Нормативно регламентиране на участието на частния бизнес в извършване на обществени услуги, т.е. разработване и бързо налагане на ефективни механизми за публично-частно партньорство.

4. Обща икономическа среда:

4.1.    Недопускане на кръстосано субсидиране при определяне цената на електроенергията (домакинства-промишленост) с ясен приоритет за промишлеността.

4.2.    Преразглеждане на размера на ДДС с оглед евентуалното му понижаване с два процентни пункта.

4.3.    Преразглеждане на размера на осигурителните вноски с оглед понижаване с четири процентни пункта - например при разпределение на ангажиментите между заето лице, работодател и държава, съответно 6%, 10% и 12%.

4.4.    Максимално опростяване на всички процедури и услуги, администрирани от местна или държавна власт - например събиране на всички плащания във връзка с работни заплати (соц. осигуровка, здравна осигуровка от фирмата, здравна осигуровка от работниците) към НАП да се извършва чрез едно платежно нареждане за банков превод в едно перо, а в НАП сумите автоматично да се разпределят в регламентираните съотношения.

4.5.    Премахване от страна на БНБ и силно ограничаване от страна на търговските банки на арбитражни такси/комисиони при валутни операции с двойката евро/лев.

4.6.    Преразглеждане на всички санкциониращи механизми в българското законодателство с отношение към икономическата активност и привеждането им към нормални бизнес практики и нива - например все още наказателната лихва при забава в плащане на осигуровки е с неприемливо висока надбавка - 20%.

4.7.    Разработване на механизъм за частично подпомагане на работници и служители в производствени дружества, чиито приходи от продажби са със спад за определен период над определен процент - има примери от италианското законодателство. Възможни са мерки, пряко насочени към дружествата, както и такива, определени към заетите лица.

4.8.    Публичните инвестиции да не се ограничат до строителството на магистрали, а да се насочват и към финансиране на друга инфраструктура - например да се възстановят поне част от държавните фирми „Напоителни системи" и да се възстановят напоителните канали и микро язовирите поне в регионите с най-голяма нужда от напояване и където принадената стойност ще е най-висока.

5. Национална стратегическа референтна рамка

5.1.    Преосмисляне на приоритетите в оперативните програми с подчертан акцент върху инвестиционни проекти.

5.2.    Разработване на програмни схеми с оглед осигуряване на по-значителен финансов ресурс за периода 2009г.-2010г., т.е. преразпределяне на интензивността на финансиране към предстоящите две години.

5.3.    Ускоряване на процеса за кандидатстване, оценка, одобряване на проектите и подписване на договори за изпълнение, включително опростяване на предварителния подбор и регламент за участие.

5.4.    Във връзка с горепредложеното - приоритетни политики в министерствата с ангажименти като управляващи органи към кадровото обезпечаване на администрирането на програмите, включително при необходимост и чрез възлагане на поръчки на външни изпълнители.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo