Изборът на нов управител на Българската национална банка вместо да върви към развръзка и посочването на нов титуляр, се заплита още повече.

Това стана ясно днес след като десетки депутати събраха необходимия брой подписи за атакуване на решението на парламента, с което бяха приети процедурите, с които да стане ясен наследникът на Иван Искров. По този начин се поставя под въпрос законността на започналата вече процедура.

Припомняме, че още миналата седмица депутатът от Патриотичния фронт Емил Димитров заяви, че е противоконституционно само парламентарните групи да имат право да посочват кандидатури за поста гуверньор на БНБ. Димитров посочи, че такова право трябва да има и всеки един народен представител.

Апелът на депутата, с прякор Ревизоро, намери подкрепа и извън Патриотичния фронт в лицето на парламентарната група на БСП, тази на БДЦ, Атака, на някои от независимите. 10 депутати от ДПС също сложиха подписите си под искането за сезиране на конституционния съд. Така групите на ГЕРБ, РБ и АБВ макар и правейки мнозинство останаха единствените, които са готови да извървят процедурата докрай.

В представено днес пред журналисти експресно проучване на ВМ Сървисис, зад които седи собственикът на B2B Magazine Валентин Маринов, стана ясно, че огромна част от респондентите изразяват мнение, че искат новият управител на БНБ да бъде избран с консенсус между партиите.

Припомняме, че настоящият гуверньор на БНБ Иван Искров бе избран с конституционно мнозинство от над 160 депутати през 2009 г.

Проучването на ВМ Сървисис е обхванало 3 фокус групи от 8 човека, които са представители на едрия бизнес, финансовите среди и преподаватели, каза ръководителят на проучването доц. д-р Йордан Дойков.
Темата е била именно приетите правила за избор на нов управител на БНБ.

15 от анкетираните са заявили, че ситуацията с правилата и атакуването им в КС е притеснителна. Тя поставя под въпрос не само легитимността на избора на новия управител, но и взетите от него решения след ствъпването му в длъжност, става ясно още от проучването.

Сериозен проблем е определеният за избора кворум - да се гласува от половина присъствали депутати - практически това означава, че от минимум 121 народни представители, необходими за провеждане на заседание на парламента, гуверньорът на централната банка фактически може да бъде избран от 61 депутата, което е 1/4 от депутатите.

Money.bg отбелязва, че въпреки възможността управителят да бъде избран с ¼ от гласовете тя е напълно законна и че по този начин са приети не малко закони.

Така на фона на притесненията на бизнеса се появява и правен казус, който трябва да бъде решен от Конституционния съд.

Тук е мястото да припомним, че решенията на КС влизат в сила към датата на взимането им. Припомняме, че такъв беше случаят когато данъкът от 20% върху приходите от ВЕИ централи падна след решението на КС, но събраните до момента приходи от това не бяха върнати на собствениците на „зелените" енергийни мощности.

По този начин е много вероятно дори и КС да обяви процедурите за противоконституционни, избраният по тях гуверньор да остане начело на БНБ.