Всеки трети от работодателите в национален мащаб (31,7%) счита, че сивото в пощенските услуги е около 10%, а за 25% сив сектор в бранша говорят 11,8% от работодателите, показва изследване на Асоциацията на индустралния капитал в България.

Прави впечатление фактът, че 45% от всички анкетирани работодатели от 11 бранша не са в състояние да посочат конкретна оценка за нивото на сивия сектор в изследваната сфера.

Смущаващо висок е относителният дял на работодателите от бранш «Пощенски услуги», отказали за дадат оценка за сивия сектор в техния бранш.

Така в крайна сметка, по преценката на работодателите от бранш «Пощенски услуги» сивият сектор в бранша се оказва сред ниските - за 2010 г. той се оценява на не повече от 10 %. В ретроспективен план данните от изследването разкриват следната динамика на сивите практики в бранша - те са били на нива около 11-20 % през периода до 2000 г., нарастнали са с една трета през 2001-2006 г. и от 2007 г. бележат тенденция за плавен спад, движейки се в рамките до 10%.

Показателно е, че работодателите от бранш «Пошенски услуги» асоциират сивите икономически практики най-вече с нелоялната конкуренция (64 %) - това е над 2 пъти повече от средното за всички браншове. На второ място са неспазването на данъчните правила (40 %) и нефактурираните продукти (също 40 %).

Прави впечатление, че ако при другите браншове първите позиции сред асоциациите за неформалната икономика се заемат от нарушения в трудовоправните отношения, то в бранш «Пощенски услуги» сивите практики се асоциират предимно с различни по характер икономически и законови нарушения. Имаме основания да предполагаме, че в основата на споделените от работодателите от бранша асоциации стоят непосредствените им впечатления от работата им във фирми от бранша.

Колко атрактивни са „сивите изкушения" за работодателите от бранш „Пощенски услуги"?

Дали от традициите на бранша, или от организацията на съвременните фирми, но изследваните работодатели от бранша показват крайна нетърпимост към самата идея, че сивата икономика е приемлив начин за правене на бизнес у нас или че е приемлив начин за упражняване на труд. Над 80 % от работодателите от бранша категорично отхвърлят каквато и да е мисъл за привнасяне на сиви елементи в работата на фирмите от бранша.

Въпреки това, работодателите от бранша (84 %) се обединяват около мнението, че сивите практики позволяват да се плащат по-малко данъци. Вторият силен мотив за прилагане на сиви практики (посочен от 48 %) е възможността за оптимизиране на разходите за труд.

Къде са сивите отклонения в бранш „Пощенски услуги"

Типичните за бранша сиви практики са в няколко области:

  • Разплащанията в брой вместо банкови преводи (60 %);
  • На следващо место в черната статистика на проявите на неформалната икономика в бранша с 58.0% е заплащането под минималната работна заплата определена за страната.
  • Типична за бранша е и практиката за неиздаване на финансови документи (56.0 %);
  • Отчитането на по-ниска печалба от действителната (48 %);
  • Според работодателите (48.0%) сериозен проблем е и социалното и здравно осигуряване върху по-ниски суми от реално получаваните възнаграждения;
  • Наемането на работници без договор;
  • Проявите на нелоялната конкуренция, която по мнение на експертите в бранша са често срещано явление в бранш „Пощенски услуги". Според 64.0% от работодателите в бранша, тъкмо нелоялната конкуренция може да се определи като типичната сива практика при пощенските услуги
  • Нарушенията на трудово правните отношения се откриват по линията работа на минимална работна заплата и работа на договор със скрити клаузи (16 %).

Оценка на щетите от съществуването на сиви фирми в бранша

Независимо, че нивото на сивите практики в бранш «Пошенски услуги» се преценява като едно от най-ниските в страната, работодателите от бранша не подценяват рисковете, които възникват от съществуването на сиви елементи в бранша. Основните опасности идват по линия на:

  • Загубата на пазари и клиенти (52.0% за пощенските услуги, при 37.1% средно за пилотните за проекта браншове);
  • Затрудненото наемане на персонал (52.0% за пощенските услуги, при 38.5% средно за пилотните за проекта браншове);
  • Работата при по високи разходи на труд (48.0% за пощенските услуги, при 37.1% средно за пилотните за проекта браншове);
  • Загубата на персонал, в т.ч. висококвалифициран (40.0% за пощенските услуги, при 40.4% средно за пилотните за проекта браншове);
  • Повишената опасност от фалити (36.0% при 36.9% средно за пилотните за проекта браншове);
  • Спада на продажбите (28.0% при 27.8% средно за пилотните за проекта браншове).

Проблемите са много - спешно се търсят решения

Пощенският бранш се намира на "кръстопътя" на три пазара, от жизнено значение за икономиката - комуникацията, рекламата и транспорта. Тези пазари се развиват с голяма скорост, движещите лостове, при което са търсенето на пазар и технологичният напредък. Последното е валидно с особена сила за телекомуникациите и пощенските услуги. Свитото потребление, текучеството на персонала, нелоялната конкуренция и междуфирмената задлъжнялост поставят работодателите от бранша в сериозни и деликатни ситуации. Поради това, една десета от работодателите от бранша търсят решението на проблемите си в сивите практики. И в крайна сметка, вместо да бъдат наказани, тези фирми се оказват успяващите, докато изрядните търпят загуби и щети.