Повишаването на доходите е политически акт, който става възможен при определени икономически обстоятелства, създадени целенасочено от управляващите. В страните с изразена чиста пазарна икономика с понижена роля на държавата като САЩ, конгреса определя минималното възнаграждение на час, а свободния пазар годишното. В страните със социална демокрация, тези от ЕС, повишението се определя на 2 или 3 годишни периоди заедно от представители на работодателите и работещите, като ролята на държавата е арбитражна при недостигане на споразумение в определения срок.

За съжаление отговора на въпроса А в БГ как не е лесен. Първо трябва да е ясно властта дали е имала за цел това. Ако е заложено отделно като процент над индекса (очакваната инфлация). тогава в бюджета има планирани средства за покриване на повишението на обществения сектор, а частния се нагажда според пазара и по горепосочения метод. Дали има в БГ профсъюзи с политическа власт, за това не знам, но ако ги няма няма да е лесно. Отрицателния платежен баланс и излишъка в бюджета е именно това доказателство, че пари е имало. Тези милиарди излезли за закупуване на стоки и услуги са давани от фирми с персонал. Ако те са обърнати в стока, която чака раелизация, тогава същите тия работници не могат да я купят, защото не им стигат парите. Парите спират да се въртят. Ако 50% от тия пари се дадат като повишение, те остават в страната и почват да се въртят и създават ново търсене и нови работни места, което ще увеличи скоростта на добавянето на принадена стойност. Това повишение обаче не пада от небето. Ако работещите в една фирма допринасят с труда си за определена печалба, т.е. са изработили заплатата си, отчисленията, данъка, покрили са разходите по тях и са донесли печалба над индекса, тогава след определен период на натрупване и определена инфлация имат право да искат повишение. Но за това са и профсъюзите, защото сам човек не е за никъде. Излишъка в бюджета е един от лостовете за покриване на повишението на непроизводствената сфера - пенсионери, соц.слаби и т.н.Но неговото раздаване ще е грешка. Той има по-важна роля в поддържането на баланса при подобни кризи от рода на идващата описана от Мински. Ако държавата реши да надхвърли рамките дадени от ЕС и вдигне реалистично доходите в обществения сектор, тогава ще се размине с макропоказателите заложени в Брюксел и инфлацията ще скочи. Но плашенето на хората с инфлация без да им се дава поне догонваща компенсация е полититческо самоубийство или пълно неразбиране на икономиката. При решение за използване на инфлацията като лост отново държавата влиза в ролята си на контрол на цените, защото до колкото разбирам и следя положението в ЕС, за сега няма явни причини за повишение на цени с 12%. Ако имаше такава тежест от природни явления и др. тя щеше да вдигне цените и в ЕС, но за сега такова нещо няма. Вярно, че се говори усилено за лоша реколта, но изглежда свободния пазар се контролира сам и за сега всичко е спокойно. Така, че тази инфлация е подходяща за вдигане на доходите, защото може да бъде овладяна при достатъчно твърда политическа воля.

В такъв момент преди очакване на циклична идваща депресия най-важния показател е ликвидността на банките. За това пише и Мински.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo