Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Т. нар. пакт за финансова стабилност се свързва с два законопроекта - за изменение и допълнение на Конституцията на Република България и за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет. Вторият законопроект е страничен продукт - неговото съществуване се диктува от предложението за първия законопроект.

Един от главните мотиви за предлагането на законопроектите е „... липсата на приемственост във фискалната политика ... без да се държи сметка на многогодишното им влияние за държавата ...". Вносителите сякаш не са запознати с едно от основните предназначения на действащия Закон за устройството на държавния бюджет - да осигури приемственост във времето на предвижданите промени в държавния бюджет и да предотврати използването на този изключително важен инструмент за макроикономическо управление в интерес на конюнктурни цели.

В чл.14 на Закона за устройството на държавния бюджет се изисква изрично Министерството на финансите да съставя бюджетна прогноза за „...динамиката на брутния вътрешен продукт, цените, доходите, кредитната и валутната политика и за основните финансови резултати от дейността на държавните, общинските и частните стопански субекти ... за следващите три години, която ежегодно се актуализира и се одобрява от Министерския съвет". Идеята на това изискване е да се осигури необходимото продължение на прилаганите политики във времето в съответствие с официално приетата и лансирана управленска програма.

Този тип изисквания не са уникални за нашата страна. Те са взаимствани от обобщени практики и изработени теоретични принципи в развитите страни. Нерядко изискванията за бюджетна прогноза покриват не три, а пет години. В зората на своето министерствуване настоящият министър на финансите С.Дянков лансира идеята прогнозата на бюджетните параметри да обхване целия 4-годишен мандат на новото правителство (2010-2013 г.), която идея набързо бе забравена.

Като правило (което е и смисълът на подобен тип прогнози) заложените предвиждания обхващат много по-голям кръг от макроикономически показатели, така че проекцията да бъде действително обоснована и ангажираща, а не просто формална.

Бюджетната прогноза у нас се извършва формално, непълно и твърде често напълно безотговорно (вкл. и от настоящето правителство). Тя се възприема като ненужно бреме и като досадна необходимост. И (което е още по-лошо) тя се приема от мнозинството без необходимото вникване в същността на проблематиката.

Таблицата илюстрира формалния подход при съставянето на бюджетната прогноза за 2010 г. При силно ограничени на брой показатели и при високата степен на агрегиране отчетените различия са смущаващи и объркващи. Представеното е само за първата година. Отклоненията увисват драстично при следващите две прогнозни години. Причините за различията остават неанализирани и неосмислени, а формалният подход продължава да доминира.

Различия между бюджетна прогноза и отчет (2010 г.)

Източник: РМС № 705/31.08.2009; Доклад към ПЗДБ на РБ за 2010 г.; НСИ; БНБ; Eurostat

Опитът за навлизане в дълбочина на наблюдаваните различия откроява неразбиране на същностни макроикономически взаимодействия. Разликата между предвиждания и отчет за номиналното равнище на БВП са повече от чувствителни, докато данъчната събираемост силно изостава. И това при поддържана неизменност на данъчното законодателство и данъчните ставки. Драстично е разминаването между очаквано и реално равнище на преките чуждестранни инвестиции, като причините за това драматично разминаване остават размити и недоизказани. Всъщност ниското качество на образованието у нас се демонстрира включително и при подготовката на подобен тип документи. Бюджетната прогноза у нас не конкретизира и не актуализира отделни политики, а почти хаотично ги променя въз основа на метода на пробите и грешките.

Българската икономика разви синдром на зависимост от притока на чуждестранни инвестиции, който е характерен за изостаналите в икономическото си развитие страни. Наблюденията и икономическата логика показват, че вътрешните инвестиции у нас сами по себе си не са в състояние да изведат страната ни от състояние на реанимация. Предвижданията за привличане на чуждестранни инвеститори са далеч от ясновидство. Опитът недвусмислено доказва, че в своята цялост инвеститорите не са любители на риска и са склонни да се ангажират с инвестиционни проекти при чувствително изчистване и редукция на различните видове съпътстващи рискове. Макроикономическото управление следва сериозно да се замисли върху това защо инвеститорите заобикалят страната ни при условие, че корпоративният данък у нас е най-нисък в ЕС.

Ако човек страда от сърдечна недостатъчност, следва да търси квалифициран сърдечен доктор. Предписвани и приемани лекарства за лекуване на стомашно разстройство не са в състояние да облекчат сърдечните болки. Без правилна диагноза не е възможно ефективно лечение. Оправдания от типа  „Поемам много лекарства, но лечението не се чувства" не са приемливи.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo