"Последен валс за реформаторите", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Последна покана за валс с Бойко Борисов получиха реформаторите. До понеделник те трябва да решат дали ще участват в правителство с ГЕРБ. При отказ Борисов ще състави еднопартиен кабинет, който ще разчита на широка парламентарна подкрепа. До поредния обрат в преговорите за новото управление се стигна след посещението у нас на лидера на европейската десница Жозеф Дол. По негов съвет Патриотичният фронт бе изключен от участие в бъдещия кабинет. "Техните разбирания са неприемливи за нашите ценности", категоричен бе председателят на ЕНП. Тезата му потвърди и Борисов, който добави, че е получил куп sms-и от притеснени европосланици заради евентуално участие на хората на Валери Симеонов във властта. "Реформаторите са единственият възможен коалиционен партньор, но очаквам подкрепа и морал от останалите партии", заяви още Борисов.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Ето кои са най-спряганите имена за министри", пише в. „24 часа"
Кой кое министерство ще управлява в новото правителство? Слуховете и догадките са много. "Нова телевизия" обяви най-спряганите имена за министерските кресла.
Всички очаквания са министър-председател да бъде Бойко Борисов. Другото спрягано име за този пост бе това на Румяна Бъчварова, но тя опроверга клюката.
Менда Стоянова пък е сред спряганите за вицепремиер с ресор финанси и икономика.
Цветан Цветанов няма да бъде вътрешен министър. Възможно е на поста да остане сегашният титуляр Йордан Бакалов.
Друг служебен министър - Даниел Митов - може да остане начело на външното министерство. Там обаче има конкуренция, поне според слуховете - Меглена Кунева. Друга мълва праща Кунева в министерството на правосъдието, вместо сегашния титуляр Христо Иванов.
А обичайните заподозрени за регионалното развитие и за енергетиката са Лиляна Павлова и Делян Добрев от ГЕРБ.
Прочети още от в. „24 часа"

"Всяка втора бензиностанция продава некачествено гориво" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Почти всяка втора бензиностанция у нас продава некачествено гориво, а 549 изобщо не са били проверявани през последните 10 години. Така обобщи резултатите от проверките, направени през последните три месеца, шефът на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор Стефан Цанков. Резултатите от проверките ще бъдат изпратени в прокуратурата заедно с данни за измамите, записи от камери и др.

Допреди няколко месеца отклоненията от взетите проби не са надвишавали 8%, но при последните 120 проверки са стигнали 43%. Причината обаче не е в бум на измамите напоследък, а в наличието на стройна схема за измами при проверките и предлагането на бензин и дизел, която е подпомагана и от хора от самата агенция.

Скандалните разкрития идват, след като през юни "тайни клиенти" от метрологичната агенция доказаха, че литър гориво е твърде разтегливо понятие и част от бензиностанциите лъжат с количествата. Сериозни разминавания и пропуски са били установени и при газовите станции, като в тях ще бъдат направени допълнителни проверки.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Фалитът на КТБ се отлага. Има готовност за изплащане на гарантираните влогове" е заглавиe от в. "Труд"
До 6 ноември парламентът ще промени закона за кредитните институции и ще задължи БНБ да предприеме действия за оздравяване на банките с отрицателен собствен капитал. Това е първото решение на временната парламентарна комисия по бюджет и финанси в 43-тия парламент. Така отнемането на лиценза на КТБ, което трябваше да се случи на 7 ноември, няма да стане автоматично и се дава възможност за преструктуриране и оздравяване на банката, каквато сегашният закон не позволява.
Промяната най-вероятно няма да отложи изплащането на гарантираните депозити от КТБ, защото до 6 ноември депутатите ще приемат законодателни промени, които да хармонизират условията с правото на ЕС. Според него плащането им не е обвързано с отнемането на лиценза.
Промените са част от пакет от 4 предложения на ГЕРБ, подкрепени от всички с изключение на БСП.
Прочети още от в. "Труд"

"ГЕРБ и ДПС отлагат решението за КТБ", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Политиците от ГЕРБ и ДПС отново прокарват специално законодателство за Корпоративна търговска банка (КТБ) и така бягат от решението за фалит.

Този път се предлага задължително оздравяване на банката чрез промени в Закона за кредитните институции до 6 ноември 2014 г. Идеята се появи като проекторешение за промени в няколко банкови закона на временната бюджетна комисия в сряда. Текстът не посочва конкретно КТБ, но предвид времето, в което се прави - дни преди да се стигне до финалното решение, и заложения срок - до 6 ноември да се приемат промените, е ясно, че ще засегне и КТБ.

По време на комисията не стана ясно коя политическа сила е вносителят на предложенията. Според депутати от БСП и "Атака" това са ГЕРБ. Най-показателно обаче е гласуването на текста - той беше подкрепен от десет депутати на ГЕРБ и ДПС. Против гласуваха 6 - от Реформаторския блок и БСП.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Депутатите приеха закона, осветяващ аферата КТБ" четем на първа страница във в. "Монитор"
Временната бюджетна комисия в НС одобри внесените от ДПС промени в Закона за кредитните институции. Те предвиждат да се извадят на светло имената на публичните личности със сметки и кредити в КТБ, както и да се наеме международна разследваща фирма, която да проследи източването на парите от трезора
в това число и към офшорки.
Проектът беше одобрен веднага след като беше изслушан управителят на БНБ Иван Искров по доклада на институцията за поставения под спецнадзор трезор. Дискусията по документа продължи 4 часа и половина, като при него лъснаха поредните скандални факти около КТБ. Обвиняемият подуправител на БНБ Цветан Гунев обяви, че
последната проверка в трезора е била през март 2013 г. и тогава „всичко изглеждало нормално". Изказването си той направи на въпрос защо според одиторите може да бъдат върнати само 13% от раздадените кредити заради липса на обезпечения. Така излезе, че „обезпеченията" са се изпарили в последната една година, като Гунев не успя да отговори на въпроса как е станало това. Квестор в БНБ пък обяви, че откакто трезорът е под спецнадзор, са цедирани кредити към КТБ за 600 млн. лева. Причината била, че редовни кредитополучатели се свързвали с депозанти в банката. Те предлагали да им платят част от спестяванията им в трезора, срещу което да си изчистят досието. Депозантите пък се съгласявали, въпреки че получавали с до 50% по-малко от вложената сума.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Бъдещият кабинет се приближава все повече към формулата на ДПС", пише в. "Капитал Daily"
Силуетът на бъдещото правителство все повече започва да отговаря на изискванията на ДПС за правителство на малцинството на ГЕРБ без участие на Патриотичния фронт, след като в сряда и председателят на Европейската народна партия (ЕНП) Жозеф Дол се притече на помощ на ГЕРБ и се обяви за съставяне на дясноцентристко правителство на малцинството с премиер Бойко Борисов, което да не включва Патриотичния фронт.

Дол се срещна в парламента последователно с председателите на парламентарните групи на ГЕРБ, Реформаторите, БСП, АБВ и ДПС, след което съобщи, че ЕНП не може да защитава популизма и екстремизма. Лидерът на ГЕРБ, който присъстваше на всички срещи, обяви, че е поел ангажимент пред ЕНП да предложи кабинет и ако реформаторите отново откажат участие в коалиция на малцинството, той е почти готов да състави самостоятелно правителство.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Време е за "ремонт" на фискалния резерв", пише в. "Сега"
Има ли български ликвиден капан? В статия за в. "Сега" от 6 октомври Емил Хърсев поставя този въпрос заради "случая КТБ", ролята на БНБ при ликвидна криза на търговска банка и ограниченията на валутния борд. Критичният патос на автора е насочен към неравнопоставеността на нашите банки спрямо банките от останалите европейски страни при евентуална ликвидна криза. Считам този подход за неработещ. От самото начало на въвеждането на паричния механизъм, наричан популярно валутен борд, се знае, че централната банка няма да е кредитор от последна инстанция. Тази особеност винаги е приемана като неизбежна цена на значителните предимства, които носи системата "валутен борд".

Последните събития и споровете кой и как е трябвало да осигури необходимата ликвидност в дните около 20 юни на една търговска банка не бива да се използват като претекст за "преосмисляне" на Закона за БНБ. Наложително е обаче да се анализират всички действия на БНБ и МФ, които по закон се приписват на тези две основни институции, когато в условията на валутен борд търговска банка изпитва ликвидни проблеми.
Прочети още от в. "Сега"

"По-високи сметки за парно през ноември, март и април", четем във в. "Монитор"
По-високи сметки за парно ще плащат абонатите на топлофикациите през ноември, март и април. За сметка на това през по-студените месеци те ще получават по-ниски фактури. Това се дължи на въведените от 1 юли промени в Наредбата за топлоснабдяване, които ще позволят на потребителите по-лесно да прогнозират колко ще плащат за парно.
Новият начин за изчисление на сметките за парно предвижда прогнозното отопление да се формира като реалната енергия, която абонатът е ползвал през сезон 2013/2014, се раздели на броя отоплителни дни, от което се получава прогнозно среднодневно потребление. Тази енергия се умножава по броя дни в съответния отоплителен месец през този сезон, съобщиха фирми за топлинно счетоводство.
Промяната на прогнозния дял на един клиент няма да промени прогнозните дялове на останалите абонати в сградата, респективно няма да се отрази на месечната им фактура. Ако има някакви разлики между прогнозното потребление и реалното, те ще бъдат изчистени в края на отоплителния сезон, когато отново ще се прави засичане на уредите и изравняване.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Бюджетът, а не КТБ, е грижа №1 за парламента", пише в. "Стандарт"
Казусите с КТБ и с актуализацията на бюджета трябва да бъдат разделени, защото всеки от тях е сложен посвоему. Със сигурност това, за което настоява Еврокомисията, е правителството да се погрижи за конституционното и законово задължение за осигуряване на изплащането на депозитите под 100 хиляди евро. Що се отнася до решенията за спасяване и въобще за съдбата на банката, там мисля, че Народното събрание не би трябвало да бъде занимавано с този казус, тъй като е изцяло в компетенцията на БНБ. Би трябвало тя и да предложи, и да вземе тези решения.
Смятам, че доста по-належащо за парламента е да се разгледа наистина проектозаконът за бюджета или ако има такава - актуализация на бюджета. Доста по-важно е и да се реши въпросът със сформирането на ново правителство. Смятам също така, че ако има дебати, те не трябва да са дебати за конкретна банка - така, както излиза, че трябва да има, а трябва да са дебати по принцип. Много въпроси чакат отговор.
Защо надзорът, например, на Централната банка не сработи? Защо останалите институции като прокуратурата, финансовото разузнаване, част от ДАНС и т.н. също не са сработили?
Прочети още от в. "Стандарт"