Нещо такова ще се опитам да направя, но томография на личността Александър Томов и събитията, които е предизвикала въпросната личност в българското общество.

Обществено-политическата кариера на Томов започва в началото на 90-те години, когато е назначен за вицепремиер в правителството на Димитър Попов, който остана в спомените на хората с репликата „За Бога, братя, не купувайте!". Тогава Томов отговаря за силовите министерства и енергетиката от квотата на БСП.

През 1997г. Томов влиза в Парламента като съпредседател на партия "Евролевица" и година по-късно става лидер на формированието, но на изборите през 2001г. не преминава 4-процентовата бариера.

През 2005 същата "Евролевица", но под името "Българска социалдемокрация", водена от него, участва във вота с още няколко други партии, обединени в „Коалиция на розата". „Успехът" му е красноречив - едва 1,3 % са гласували за тях.

Сагата на Томов продължава в „Кремиковци", където първоначално е член на Надзорния съвет, а по-късно е повишен в председател на Управителния съвет. В своя стил на действие, или на предизвикване на определени реакции, след скандалите около предприятието миналата година, Томов е уволнен.

За кариерата на Томов в ЦСКА и днешното положение на отбора дори не искам да говоря, пък и не е нужно, фактите говорят сами. Във вестниците се завъртя сумата от 1 млн. лв., с която Томов уж се е „облажил" от клуба. За доцента по икономика от 1984 година това е работна сума, предвид 40 хилядната месечна заплата от „Кремиковци".  

Прави ли ви впечатление колко различни самоопределения има въпросната личност. Като депутат той се слива с идеологията на БСП, после на демократите, накрая създава своя партия. Явно Томов има своя представа за нещата, която излиза извън рамките на вече съществуващите партии - всъщност идеологията е ясна - тази на лесното „усвояване" на чужди пари.

За него се твърди, че „особеност от характера му позволява да бъде гъвкав и да има развити контакти навсякъде". По тази причина той не слиза от обществената сцена вече 20 години.

Това е така, защото може да бъде едновременно доверен съветник-реформатор на Тодор Живков и „любимия социалист на Иван Костов", да е правилният политически посредник на Валентин Захариев в "Кремиковци" през 2002 г., да забрави за него през 2006 г., за да приветства пристигането на Прамод Митал, така поне го описа в. „Капитал.

Сравняват го с добрият вълк Лупи, който никога не разбира какво се случва около него, така че все той излиза виновен, но започвам да си мисля, че метафората не е правилна. Може би е по-лесно да го сравним с онзи койот от „Looney Tunes".  Успешно ми се вижда и сравнението с плъховете, които напускат първи кораба. Всъщност Томов точно това и прави, не е нужно дори да се оправдава, защото паметта на обществото е слаба.