След като през последните седмици усърдно се правят проверки и се изкарват данни (които са също толкова смущаващи, като достоверност, колкото и числата, които съдържат) от различни министерства, агенции и институции, се окрупнява общата представа, за това което се е случвало в държавата при реализирането на еврофондовете.

В този контекст, който за съжаление едва ли има изгледи скоро да се промени, може да се открои една обобщена представа за основните трудности при финансирането на различни проекти чрез оперативните програми или други форми за усвояване на евросредствата у нас. Тези проблеми станаха през последните години болезнено познати и за българите, и за европейските ни партньори, и дадоха основание понякога обективно, а понякога и породено от липсата на нужно достойнство у самите нас, за дискредитирането ни пред Запада. Усвояването на еврофондовете задълбочи и кризата на доверие по отношение не само на чувството за справедливост, но и като шанс за реализиране на собствения ни потенциал. Всичко това, наред със старите подозрения, че едни и същи хора управляват парите, естествено пролича на последните парламентарни избори, където управляващата коалиция получи заслужена оценка. Но загубеното доверие на българите е едно, за съжаление загубеното доверие на европейските институции се изрази чрез спрени средства в размер на милиони евро. 
Пример за така оформилата се национална картина, е дори Оперативната програма „Административен капацитет"(ОПАК).

Макар и да изглежда най-успешната програма

и този канал за европейски средства се оказа противоречив, тъй като една от сферите, които ЕС разкритикува, е под управлението на ОПАК. А се отчита, че това е най-добре реализираната програма не само у нас, но и в границите на цялото европейско семейство.
Какви са фактите - това е първата програма, по която вече има изплатени средства от европейските фондове. По програма ОПАК Европейският съюз отпуска общо 181 000 000 евро, като 15 процента от средствата се финансират от държавния ни бюджет. Минималният праг на проектите е 500 000 лева, срокът за изпълнението им е 12 месеца. До момента са усвоени 100% от предвидените суми за 2007 година и са договорени евросредствата за 2008 и 2009 година.
Какво се случи през тази година? Европейската комисия наложи санкции на страната ни в размер на 220 млн. евро (320 млн. долара) европейски пари, независимо от двата доклада за напредъка на страната през 2008 и 2009 година. Но в това отношение не бива да забравяме, че поведението на бившето правителство изпъква на фона на заложения през 2007 година „механизъм за сътрудничество и верификация", който позволява да се осъществяват наложеният мониторинг на реформите, както и санкциите, които понасяме.

Основните пречки за успешното усвояване на еврофондовете

по оперативните програми и ОПАК в частност, се оказват начините на  финансирането на проектите и естествено този проблем по време на криза е изострен.  Това е така заради съществената разлика в технологията за получаването на субсидиите при оперативните програми и по проектите на предприсъединителните програми. Разликата идва оттам, че по предприсъединителните програми плащането се извършва с аванс до 80 на сто. По оперативните програми кандидатът, а по-късно бенефициентът на тези средства, трябва да бъде подготвен за префинансиране на безвъзмездната част по проектите. Когато има възможност, този проект може да бъде и съфинансиран  със собствени или други средства. Всичко това обаче означава едно - парите, необходими за реализирането на проекта, трябва да бъдат предварително осигурени.

Направени са и промени за кандидатстването по ОПАК, засягащи завишаване на авансовото плащане, но тези средства по програмата могат да бъдат едва до 30% от стойността на проекта. Съществува и опцията за междинни плащания, но това става след като бъдат одобрени разходите, направени от бенефициента.
Според Владимир Зиновиев, президент за България на Европейския консултантски съюз, най-предпочитаният вариант за финансиране е балансовото плащане, т.е. след одобрение на финалния доклад от страна на ресорния орган се изплаща и общата стойност на безвъзмездната помощ.
Зиновиев е скептик, че българската администрация, занимаваща се с проектите по еврофондовете, ще се справя навреме с проверките и издаването на удостоверения, че фирмите могат да кандидатстват по проектите. От друга страна фактът, че

становищата на оценителите не подлежат на коментар

създава от само себе си предпоставки за корупция.

Преди няколко седмици новият министър н икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков обяви, че в самото министерство има хора, които едновременно с работата си като експерти в министерството, работят и като консултанти на фирми, кандидатстващи по програмите, което е пример за създаването на предпоставки за конфликт на интереси. В интервю Зиновиев казва, че „неизброимите звена, дирекции и комисии в държавната администрация, създадени за да координират усвояването на европейските средства, в един момент изглежда, че започват да се координират помежду си", а това е един и от изтъкваните от Запада недостатъци, защото така се игнорира контролът върху работата на тези звена" (сп. „Фондове, програми, проекти").

И този случай отново изплува стария и многократно предъвкван проблем с прозрачността в работата на институциите у нас, многократно припомняна от Брюксел, впрочем изтъквана като основен проблем за цяла Европа. За разрешаването на този въпрос е нужна политическа воля, каквато новите управляващи демонстрират без обаче да имат конкретна представа как да я приложат чрез ефективни механизми за действие, а за съжаление това все още не е решение на проблема.
Корупционните практики, според Зиновиев, както и трудностите около реализирането на програмите, произтичат и от прекомерното текучество в управлението на фондовете. Все още няма добре обучен служител, който да се е задържал достатъчно дълго в администрацията. В същото време прави впечатление, че с идването на власт всяко правителство подменя хората, които оглавяват тези отдели.
Израз на разбирането, че централизирането при одобрението и осъществяването на проектите създава пречки, е желанието на новата изпълнителна власт да обърне внимание на капацитета, с който разполагат общините и се очаква те да бъдат по-активно включени в изпълнението на тези задачи.
Според д-р Яна Гочева изпълнителен директор на „Персонал консулт", проблемът с правилното усвояване на парите е дори не толкова административен, колкото е свързан с професионалния капацитет от прозрачност и отговорност (сп. „Човешки ресурси", бр.3, 2009).
Прави впечатление и нещо друго -

кой печели проектите?

През последните години имаше бум на чуждестранни инвеститори и се оказва, че една значителна част от тях са кандидатствали и са печелели редица проекти по оперативните програми, обявени от Министерството на държавната администрация и административната реформа. Примерите са много, но за развитие на човешките ресурси евросредства са получили фирми, които са финансово „меко казано" стабилни като БТК, Mtel, Делойт, McDonald's и други. Това оставя смущаващото усещане, че пари се раздават, а не се печелят и това става на фона на икономическа криза, при положение, че малките и средни предприятия не могат да наберат сили, за да посрещнат адекватно трудната ситуация. В същото време мерките, които се приемат за тях са кредити с лихва в рамките на 8.5 на сто.

Поставени в ситуация на задълбочаваща се криза новите управляващи трябва съвсем сериозно да погледнат на проблемите на родните предприятия, защото от водената до момента икономическа политика се създават по-скоро предпоставки за тяхното заличаване, отколкото впечеатление за помощ, а това не е в интерес на никого.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo