Сивата икономика в България намалявала, но темпът, с който се случва това, е незадоволителен. "Това образно означава, че ако имам температура от 41 градуса, то тя се е понижила до 40.5 градуса, което също налага извършването на спешни реформи в законодателството и работата на институциите", заяви директорът на фондация Фридрих Егберт у нас Регине Регберт.

Тя заедно с представителите на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) представиха редовното си проучване за дела на неформалната икономика у нас.

Страната ни е една от 24 страни сред 59, които намаляват дела на сивата икономика, но в същото време на едно последните места по конкурентоспособност.

Намаляването на хората, работещи без трудов договор, за последните 10 години е значително, като от 6% трудещи се по този начин през 2003 г. през 2012 г. този дял е намалял до 3 на сто. Изсветлели са и трудовите отношение на хората, работещи втора работа. През 2003 г. 77.44% от изкарващите допълнителни доходи не са съобщили за това, докато през 2012 г. този дял е 29 на сто.

Една от добрите мерки, които се предприеха срещу сивата икономика е свързването на касовите апарати към Националната агенция по приходите, които доведоха до повече разкрити обороти и съответно повече постъпления от ДДС, заяви Марин Цанов от ЦИД.

В митниците също бяха направени подобрения в организацията, което доведе до повече приходи.

Като цяло Общият индекс за скритата икономика намалява от близо 3.9% през 2002 г. до около 2.5% през 2012 г, като основна причина за това е намаляване на индексите свързани със скритите обороти и скрити трудови правоотношения.

Друга основна причина за из светляването на икономиката е, че голяма част от бизнеса започна да работи с европроекти, където изискванията за отчетност за много високи.

Около една трета от това, което потребяват домакинствата, е произведено в т.нар натурална икономика (затварянето на буркани, готвенето вкъщи, т.е. производство, което няма стоков характер и не е предназначено за пазара), показва изследването на центъра.