„Как се пръкнаха 250 000 мързеливи българи", пише в. „24 часа"
Преди около 100 години попаднах на летен пионерски лагер. Помня, че все валеше и сервираха "азбучна супа" - вместо макарони или юфка в нея плуваха малки буквички. Гребнеш с лъжицата - от нея те гледа букварът в различни словесни комбинации, невинаги прилични. Имахме и един малък хулиган, Гошко. Много обичаше да се втренчи в лъжицата и да се провикне: "Другарке, тази супа ме псува!"
Та подобна супа в наши дни редовно ни сервира Евростат. Само че не с буквички, а с едни неприлични цифрички. Онзи ден от лъжицата ни погледнаха 253 000 българи, които мързелували - нито работят, нито си търсят работа. Други 33 000 по принцип си търсели работа, но ако може не сега...
И какво толкова? Тези числа са дори дреболия при една депресивна икономика. Но десните коментатори видяха в тях поредното доказателство, че народът сам си е виновен за тежкото дередже.
Като си мързелив, защо се оплакваш? Защо не тръгнеш да си търсиш работа? Защо не се преквалифицираш, а? Работодателите плачат за IT специалисти, а ти още крадеш жици и ровиш боклука с каручката!
Прочети още от в. „24 часа"

"Николай Василев: Шест условия България да стане богата страна" е заглавиe от в. "Труд"
През далечната 1996 г. приятелят ми Стивън Ковачич, американец от унгарски произход и бъдещ дипломат, ми каза: "Не знаем какво точно ще се случи в бъдещето, но със сигурност няма да е това, което предполагаме." Ако не сте съгласни, отговорете си на следните въпроси:
1. През 1984 г. знаехте ли, че Желязната завеса ще падне толкова бързо още в края на 80-те? Че двете Германии ще се обединят?
2. През 1989 г. знаехте ли, че бившите СССР, Югославия и Чехословакия ще се разпаднат на съставните си части и ще бъдат заместени от цели... 24 държави? Освен ако събитията в Украйна скоро не променят бройката.
3. България обяви мораториум върху външния си дълг през 1990 г., а през 1996 г. премина през тежка финансова и икономическа криза и отново без малко да фалира. Бихте ли повярвали тогава, че само десетилетие по-късно ще бъдем втората най-ниско задлъжняла страна в ЕС?
4. През 1993 г. вярвахте ли, че българският футболен отбор ще победи Франция и година по-късно ще се класира четвърти на световното?
5. През 1996 г. предполагахте ли, че е възможно България да влезе в ЕС само 2 г. и 8 месеца след шампионите Словения, Унгария, Чехия? Мислех, че и 15 години след тях няма да ни приемат.
Прочети още от в. "Труд"

"Фирмите у нас не бързат да търсят вземанията си" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Средно по около 84 000 лв. чакат българските фирми от всеки свой клиент, който бави плащанията. На компания се падат средно по 20 некоректни клиенти. Това показва проучване на колекторската компания "EOS Матрикс-България", представено вчера. То е проведено сред повече от 4000 компании у нас, от които са избрани 303 външнотърговски и фирми, търгуващи в България, които имат затруднения при събирането на вземанията си.

Макар проучването да е направено основно сред финансови мениджъри и счетоводители, се оказва, че около половината от фирмите реално не знаят колко пари чакат от партньорите си. "Причината е, че липсва яснота кога фирмите смятат дадено задължение за просрочено - някои го правят още в първия месец, други чакат да минат още няколко", обясни търговският мениджър на компанията Светла Петрова.

Около 84% от компаниите работят с отложено плащане, чийто среден срок е 38 дни след извършване на услугата или доставката на стоката.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"2 метра вълна наводни Плешивец и Гюргич" четем на първа страница във в. "Монитор"
Два метра вълна наводни видинските села Плешивец и Гюргич и едва не погреба техните жители във водната стихия и тоновете кал, изсипали се върху тях заради дъждовете. Кризисният щаб в община Ружинци обяви бедствено положение на територията на общината след щетите, които бяха нанесени тази нощ в населени места от падналите дъждове.
„Голяма трагедия ни сполетя, но важното е, че няма жертви", каза кметът на община Ружинци Венцислав Ванков часове след като голямата опасност от водната стихия е преминала. Все още никой от жителите в двете селца на общината Гюргич и Плешивец не може да се успокои от преживяното призори вчера.
Голяма приливна вълна удари селата Гюргич и Плешивец малко след 23 часа, докато падаше проливен дъжд. Село Гюргич е на високо, под стената на местния язовир и водата бързо се е оттекла, а Плешевец е долу в ниското, в равнината, и водната стихия е нанесла сериозни поражения. Близо 80 литра на квадратен метър е падналия дъжд
през нощта над Плешивец.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"ЕК: Промените в полза на "Южен поток" са в нарушение", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Въпреки твърденията на българския министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, че промените в закона за енергетиката, облагодетелстващи "Южен поток", не са в нарушение на европейското законодателство, Европейската комисия продължава да твърди обратното. Това стана ясно след дълго отлаганата среща между Стойнев и комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. Освен това Европейската комисия напомня, че ако строежът на "Южен поток" започне и в противоречие с правилата за обществените поръчки, също могат да бъдат наложени санкции. По неофициална информация комисията вече е започнала и процедура за нарушение срещу България.

Промените в закона за енергетиката бяха приети преди месец на първо четене. Текстовете, които официално бяха внесени от депутатите от БСП Таско Ерменков и Явор Куюмджиев, създават нова категория - "морски газопровод", който е изключен от правилата за достъп на трети страни (т.е. на доставчици на газ, несвързани със собствениците на тръбата), отпада определянето на тарифите от независим регулатор и т.н. Целта е морската част на "Южен поток", която навлиза на 24 км в българска територия (териториални води и суша), да има правен статут все едно че не стъпва на европейска територия.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"По-трудна тройка на матурите", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Тройка на матурите тази година ще се изкарва много по-трудно, отколкото досега. Целта е неграмотни абитуриенти да не могат да взимат дипломи. За първи път скалата, по която точките от изпита се приравняват към шестобалната система, ще бъде ясна още в деня на изпита, обяви просветният министър Анелия Клисарова. Досега екипът на просветното ведомство чакаше тестовете да бъдат проверени и едва тогава решаваше колко точки каква оценка носят. Прагът за тройка, който досега беше 23 точки, вероятно ще стане по-висок.
"Вече сме натрупали голям опит, можем да фиксираме един минимум, при който се пише три - и който не го достигне, ще повтори изпита", каза Клисарова. Тя не изключи двойките на изпита да са повече.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Ефектът на доминото заплашва тв ефира", пише в. "Сега"
Дотук добре, помислил си падащият от небостъргач, прелитайки през първата половина етажи. Нещо подобно се случва с българската държава, която скочи в неизвестното да прави цифровизация на телевизионния ефир. Тя просто замижа и рипна по командата на Брюксел, без да съобрази прехода с нашия особен климат. Скокът на сляпо бе улеснен от нечия заблуда, че от това ще излезе голям келепир.

Днес е ясно, че шумно рекламираната цифровизация е на ръба на провала - малко на брой телевизии за малко на брой зрители плюс големи финансови проблеми. В момента работят 4 мултиплекса, които хипотетично могат да излъчват 25-30 тв програми. Но всъщност в ефир са едва 11. Първият мултиплекс предава единствено "България Он Ер". По втория вървят три канала на бТВ (като наскоро стана ясно, че два от тях може да отпаднат), Нова тв, Diema Family, TV7, News 7. Третият - наричат го обществен, излъчва само програмите на държавната БНТ. Четвъртият мултиплекс пък е с ограничен обхват - за района на София. Това е.
Прочети още от в. "Сега"

„"Агрия груп" се разраства с още земи", пише в. "Капитал Daily"
Варненският "Агрия груп холдинг" ще придобие още две земеделски компании, с което общата площ на обработваемите й земи ще нарасне на повече от 220 хил. дка. На 16 април ръководството на холдинга е сключило предварителен договор за покупка на варненските "БД Агри" и "БД Фарм". Компаниите имат стопански сгради, земеделски инвентар и земя в района на гр. Провадия. Тя е общо 24 535 дка като част е тяхна, а за друга имат договори за аренда. Очаква се сделките да бъдат приключени до края на октомври тази година. С покупката "Агрия груп" се нарежда сред най-големите собственици на земеделска земя в страната.

Справка в Търговския регистър показва, че двете дружества са собственост на датската компания "БД Инвест". Тя е основана от група датски инвеститори, като "БД Агри" са собственици на земя, а "БД Фарм" арендоват и обработват, каза пред "Капитал Daily" изпълнителният директор на "Агрия груп" Емил Райков. Приходите на двете компании са малко над 4 млн. лв. за 2012 г.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"България няма да спира строежа на "Южен поток"" пише в. „Труд"
България ще трябва да съгласува с Европейската комисия подготвяните поправки в Закона за енергетиката. С тях морската част от проекта "Южен поток" се изключва от еврозаконодателството.
Това стана ясно след среща в Брюксел между енергийния еврокомисар Гютнер Йотингер и българския икономически министър Драгомир Стойнев.
"Европейската комисия е обезпокоена от подготвяните промени в българския закон за енергетиката, които биха изключили части от газопровода от европейското законодателство", каза пред "Труд" Сабине Бергер, говорител на енергийния комисар.
Прочети още от в. „Труд"

"Без магистрала през Кресна", четем във в. "Монитор"
Строителният бранш поиска преразглеждане на проекта за лот 3 на „Струма" през Кресненското дефиле. Според тях възможната алтернатива е да се модернизира и разшири съществуващият път до четири лентов скоростен път.
Подобен идеен проект през 2001 г. е изготвен от италианският консорциум SPEA. За участъка през Кресна вече има одобрен от Брюксел проект, откъдето трябва да бъдат отпуснати средствата.
Експертите считат, че строителството на 15-километров тунел, одобрено от ЕК, е нецелесъобразно, нереалистично и икономически необосновано. Индикативната му стойност е 1,1 млрд. лв. Освен това всяка година ще трябва да се отделят по 50 млн. лв. за поддръжката му. Специалистите твърдят още, че строителството на тунела ще отнеме около 10 г.
Друг мотив е, че съоръжението ще се строи в силно сеизмична зона. „Дори при голямо земетресение пътят и мостовете може да се възстановят за година-две, а тунелът е невъзстановим", заяви Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България. Експертите смятат, че ремонт на съществуващия път и строителство на няколко по-малки тунела и виадукта ще струва около 500-600 млн. лв. След това разходите за поддръжката ще са много по-малко. От бранша добавиха и аргумента, че за да се обоснове изграждането на толкова скъпо съоръжение, трябва да има трафик от 40 хил. автомобила дневно, а такова натоварване между Благоевград и Кресна няма.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„1000 австрийски пенсионери откриха сезона в Слънчев бряг", пише в. „24 часа"
1000 австрийски пенсионери оживиха Слънчев бряг след като кацнаха накуп вчера с 4 самолета от Виена. Това е най-масовото и ранно откриване на сезона в черноморския курорт през последните години.
Австрийците пристигнаха организирано по линия на техния пенсионерски съюз и бяха настанени в 4 хотела.
6500 представителите на третата възраст от страната на Моцарт ще пристигнат в Слънчев бряг на траншове до 28 май. По стара българска традиция първата група бе посрещната вчера с хляб и сол и ръченица.
Заради внушителното присъствие на австрийските летовници в курорта вече е пуснато осветлението по алеите около тях, а хотелите са избирани в райн, където няма строежи.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Похарчихме милиард по Великден", пише в. "Стандарт"
Българите са похарчили близо 1 млрд. лв. за хотели, ресторанти и екскурзии в дните около Великден. Според подадените досега в Националната агенция за приходи отчети от касовите апарати, една трета от хотелите, хижите, ресторантите и питейните заведения в страната са реализирали оборот от 240 млн. лв. само през двете седмици преди Великден. Това означава, че оборотът на всички места за настаняване, ресторанти и питейни заведения в страната е близо 700 млн. лв. Точни данни ще има след десетина дни, когато в НАП постъпят отчетите от всички касови апарати. В общата сума от 700 млн. лв. обаче не влизат разходите на българите за бензин по време на празниците, за билети за влакове и автобуси до родните им места, както и парите за агнешко месо, козунаци и яйца, които са купени от магазините за домашната трапеза. В сумата не влизат и разходите, които българите са направили по време на пътуванията си в чужбина. По данни на Института за анализи и оценки в туризма, българите са изхарчили над 70 млн. лв. за туристически пакети у нас и още 60 млн. лв. за екскурзии в чужбина по време на почивните дни около Великден. Ако към сумата от 700 млн. лв. се добавят и разходите за път, за домашната трапеза на Великден, както и за покупки и ресторанти по време на екскурзиите в чужбина, общата сума на похарчените пари за празника ще надмине 1 млрд. лв., показват простите сметки.