"Бойко: Кабинет до 15.10 или държавата потъва", извежда на първа страница в. "Стандарт"
- Г-н Борисов, как ще коментирате решението на БНБ да удължи с два месеца надзора над КТБ?

- Години наред всички хвалехме БНБ, защото стрес-тестът на българските банки, законът за банковата ни система и стабилността на банковата ни система бяха изключително добри. Системата не се огъваше. За съжаление на моето открито писмо Искров (б. ред. шефът на БНБ) не само не отговори така, както очаквах и му подобава, но и хвърли вината върху политиците. Това е абсолютно неправилно, дори бих казал арогантно. Законът за БНБ е правен така, че политик да не може да се меси в банковата система. Сиреч, политиците няма как да са му се намесили. Тук е и вопълът на г-н Миков, който казва да се разсекрети стенограмата от заседанието при президента. Аз съм "за" с две ръце. Защото г-н Миков не знам как иска да си го използва за политически цели това, но така ще се чуе реалното състояние на банковата система. И ако президентът разсекрети стенограмата, трябва предварително да каже, че това, което вътре се е говорило от шефовете на банки, от самия гуверньор и заместниците му, ще предизвика голям катаклизъм. Така че политиката си е политика, но малко да се смирят. На този съвет се дадоха реалните състояния на всички банки. И Мишо Миков не знам кого иска да уязви. Някого за банковата ваканция, може би.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Енергийните фирми масово съдят ДКЕВР" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Над 350 съдебни дела са завели енергийните фирми срещу Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) от началото на годината до сега. "С тях делата, които вече са на някакъв етап, са над 1000", съобщи вчера новият председател на ДКЕВР Светла Тодорова. Основната причина за исковете са решения на комисията, с които се отнемат приходи от енергийните дружества, а впоследствие бяха обявени за незаконни. По-голямата част от тях е свързана с т.нар. такса достъп, която ДКЕВР въведе със задна дата. Производителите на ток от вятър и слънце трябваше да плащат по 2.45 лв. за мегаватчас за присъединяване към мрежата. В момента централите си искат неправомерно събраните от тях пари обратно.

"В ДКЕВР бяха взети доста противоречиви решения, които паднаха в съда", обясни Тодорова. Тя се оплака, че правната дирекция на комисията трудно се справя със задачите, а и процесите носят и разходи. "Не е възможно физически да се справим", добави председателят на комисията. Според Устройствения правилник на ДКЕВР в правната дирекция работят 14 души.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„Продават "Пикадили" отново", пише в. „24 часа"
Pазмествания на българския пазар за търговия на дребно се очакват до края на годината.
В момента се водят преговори между "Карфур" и "Пикадили", научи "24 часа". Целта е френската верига, която е представена у нас чрез гръцката "Маринопулос груп", да придобие българските магазини, които наскоро станаха собственост на "АП Март" на бизнесмените Ангел Ангелов и Петър Дудоленски.
На въпрос дали "Карфур" купува "Пикадили" Ангел Ангелов първоначално реагира: "Няма такова нещо, когато има, всички ще разберат". После обаче уточни, че не казва, че не се преговаря, но няма постигнати договорки и готовност, която да се обяви като факт. Към момента "Пикадили" притежава 31 супермаркета в 8 града и 22 по-малки магазина "Пикадили дейли" в София и Варна.
Всъщност евентуалното придобиване на "Пикадили" от "Карфур" не се приема изненадващо в бранша. Мениджър на голяма мултинационална верига коментира, че това е нещо очаквано. Топлата връзка между "Карфур" и "Пикадили" е сегашният оперативен директор на френската верига за България Милош Ристич. Той е бивш ръководител на сръбската "Делта макси", която беше собственик на "Пикадили", преди да бъде придобита от белгийската "Делез". Дори преди година тръгна слух, че "Делез" е потенциален купувач на бизнеса на "Карфур" в България, но той беше отречен от компанията.
Прочети още от в. „24 часа"

"Готвим се за газова криза през зимата" четем на първа страница във в. "Монитор"
България очаква газова криза през зимата заради напрежението между Русия и Украйна. Във вторник министърът на икономиката Васил Щонов е свикал кризисния щаб. Това съобщи вицепремиерът и регионален министър Екатерина Захариева след заседанието на правителството вчера.
„Следим с притеснение ситуацията между Русия и Украйна. Подготвяме се. Всичките прогнози са, че ако продължава напрежението като сега, е голяма вероятността това да се случи", обясни Захариева. Тя каза, че към момента няма информация за намаляване на доставките на газ от Украйна към България.
Въпреки това във вторник на срещата на кризисния щаб е поискано топлофикациите да се подготвят за преминаване от газ на мазут, ако това се наложи, както през януари 2009 г.
Освен това се търсят се начини да се донагнети и хранилището в Чирен. Към 15 септември там е имало има 454 млн. куб. м газ при капацитет от 550 млн. куб. м. „Чирен не е пълен на 100%. Но дори да е на 100% пълен, това няма кой знае колко да подобри ситуацията. Би я подобрило, ако кризата, не дай си боже, продължи повече от 3 месеца. Водят се разговори и се търсят начини за донагнетяването му за всеки случай", каза Захариева. Третата предприета мярка е преговори с Гърция за доставка на газ през реверсивната ни връзка.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Пет стъпки, за да върнем чуждите инвеститори" е заглавиe от в. "Труд"
През последната година чуждите инвестиции в България достигнаха своя минимум. За седемете месеца на тази година по данни на БНБ у нас са влезли едва 825 млн. евро, докато за същия период на миналата година са били малко над 1 млрд. евро, което също е доста ниска сума.
За сериозното намаляване на външните инвестиции в България има само една обективна, външна причина и няколко субективни вътрешни.
Обективната причина е глобалната икономическа криза, която доведе до това, че държавите, които имат пари да инвестират в чужбина, намаляха като брой. Намаляха и ресурсите за инвестиции в чужбина. В това отношение нищо не може да се направи и затова спад в чуждите инвестиции се наблюдава през този период във всички държави.
Другите причини обаче са си чисто български и ако искаме чуждите инвестиции да се увеличат, трябва да премахнем тези пречки и да създадем стимули.
Причина номер едно е силната корупция. За съжаление всички международни измерители на това явление показват, че след 2007-2008 година в България има влошаване в това отношение. Досега не съм чул някой у нас да е влязъл в затвора за корупция, докато в съседна Румъния има вече депутати, министри и магистрати, които бяха вкарани на топло. И неслучайно северната ни съседка стои по-добре от нас в класацията за корупция.
Прочети още от в. "Труд"

"ЕСО може да бъде засипан от искове за 50 млн. лв.", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е с частично блокирани сметки. Конкретната сума е 3.6 млн. лв., а мярката идва, след като Софийският градски съд уважи молбата на "Ибердрола Ринюъбълс" за обезпечение на бъдещите искове на компанията. Причината е усвояването от ЕСО на гаранции по неосъществен вятърен проект на испанската фирма в България. Съдът е приел аргументите на "Ибердрола", че НЕК (чиито права са поети от ЕСО след фактическото разделяне на двете компании) вероятно е усвоил средствата без основание, тъй като проектът не е изграден и по него държавната компания не е направила никакви разходи. Тепърва испанската фирма трябва да съди ЕСО за връщане на парите.
Обезпечителната мярка е само предвестник на по-сериозна вълна от искове, като вече са заведени такива за над 12 млн. лв. Гаранциите, които инвеститорите са предоставили на ЕСО, са за около 50 млн. лв. и не е известно каква част от тях са усвоени (от компанията отказват информация). Но дори и тези, които не са, трябваше отдавна да бъдат освободени. Държавната компания няма как да изпълни договорите си за присъединяване на тези обекти, след като още в средата на 2012 г. заяви, че в следващите четири години няма да има свободен капацитет.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Държавният дълг води към масово обедняване", пише в. "Сега"
Руслан Стефанов е директор на икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. Завършил е икономика и бизнес администрация в Университета за национално и световно стопанство в София и Университета за икономика и бизнес администрация във Виена. От 2002 г. ръководи експертната група по неформална икономика към Центъра за изследване на демокрацията.

- Господин Стефанов, намаля ли общественото напрежение, след като измина половината от мандата на служебното правителство?

- Да, има спад на напрежението. Изчезна ежедневната изкуствена тревожност, която нестабилността на политическата ситуация и политическото противопоставяне пораждаха през последната година. Бяха изровени основните скелети от гардероба и стана по-ясна ситуацията с бюджета, със средствата от ЕС, "Южен поток" и т.н. Остават обаче две основни притеснения, за които, опасявам се, служебният кабинет може да направи сравнително малко. Това са възможността да се повтори случай като костинбродската афера и евентуална нова нестабилност при банките. Но тя изглежда все по-малко вероятна.
Прочети още от в. "Сега"

"Само 10 на сто от зарзавата ни е български", четем във в. "Монитор"
Само 10 на сто от плодовете и зеленчуците, които се консумират у нас са български, алармира вчера председателят на националния съюз на градинарите Слави Трифонов. Освен това в България почти не се предлагат свежи зеленчуци, които са набрани в деня на продажба или преди него. Вносните, които слагаме на трапезата си, не само че не са пресни, но се обработват допълнително и съдържат изкуствени подобрители, за да издържат по 20 дни. Един тон продукция, докарана от разстояние 2500 км, води до отделянето на 250 кг въглероден диоксид, уточни Никола Гунчев, зам. председател на съюза на производителите на оранжерийна продукция.
В същото време 85 на сто от продукцията, която се търгував страната идва от сивия сектор. Това е зарзаватът, който е внесен незаконно от съседните държави, както и продукцията, за която сделките не се осчетоводяват. Според производителите на плодове и зеленчуци периодичните проверки по митниците и борсите не дават очаквания резултат, а злоупотребите намаляват за малко само в дните когато инспекторите обикалят тържищата. За да се реши проблемът според производителите е необходимо и у нас данък добавена стойност да бъде намален у нас между 5 и 9 на сто, както е в повечето страни от Европейската общност. Освен това схемите за измами ще намалеят значително, ако се въведе задължителна регистрация по ДДС на търговците и производителите на земеделска продукция.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Реформа в университетите - втори опит", пише в. "Капитал Daily"
Финансиране според качеството, реализацията на завършилите и научните резултати, реформиране на учебните програми, оптимизиране на университетската мрежа, контрол на качеството на висшето образование от страна на държавата. Това са някои от най-важните мерки, които предвижда актуализираният проект на стратегия за развитие на висшето образование в България за периода 2014-2020 г. Той беше представен за обсъждане от служебния екип в Министерството на образованието и науката миналата седмица като идеята е да бъде приет от служебния кабинет и после гласуван от новото Народно събрание.

Предишният вариант на стратегията успя да мине през гласуване в Министерския съвет, но не и през парламента. Въпреки че беше доста амбициозен и съдържаше някои революционни предложения, той беше критикуван от част от академичната общност, а на места приложението на мерките му беше неясно. Новият вариант е доста подобрена версия, с по-детайлен анализ на сегашното състояние и план за действие за прилагането на предложенията за реформи. Основните му цели са подобряване на достъпа до висше образование и увеличаване на дела на завършилите (до 36% на възраст между 30 и 34 години през 2020 г.), повишаване на качеството на висшето образование и на съвместимостта му с европейските системи, ефективна връзка с пазара на труда, стимулиране на научноизследователската дейност. Планът е финансирането на мерките да дойде както от националния бюджет, така и от европейските фондове, основно чрез оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж".
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Летим до Пекин през Казахстан", пише в. "Стандарт"
Авиокомпания "България ер" бе определена от кабинета за превозвач между България и Китай. Така "България ер" получи правото да обслужва с редовни полети линията София-Алмати-Пекин-София. Авиокомпанията е длъжна да започне експлоатацията на линията в 6-месечен срок от влизане в сила на назначаването й. Това е стандартна мярка, която се записва в решението за откриване на всяка нова линия, обясниха от ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД ГВА). За да влезе в сила решението, "България ер" трябва да бъде одобрена от китайските въздухоплавателни власти. "България ер" може да изпълнява трансконтиненталните полети до Пекин през Алмати (Казахстан) със самолети за средни разстояния Еърбъс А320, наети от нея, обясниха от държавния авиорегулатор. Вторият вариант е да сключи договор за "мокър лизинг" на самолет за трансконтинентални полети от типа на А330-223, какъвто неотдавна беше нает от чартърната ни авиокомпания BHAir. Преди да дойде у нас, 15-годишната машина е летяла за "Суисеър" (която фалира), "Суис интернешънъл", "Малейжа еърлайнс", "Виетнам еърлайнс" и "Джордан авиешън".
С решение на кабинета "България ер" получи правото да обслужва с редовни полети и линиите Варна-Минск-Варна и Бургас-Минск-Бургас. По тях превозвачът ще изпълнява сезонни чартъри.