Данните за инфлацията в еврозоната, усложняват плановете на Европейската централна банка да изчака преди да предприеме нови действия за стимулиране на монетарната си политика.

Днешните данни показаха, че инфлацията в 18-те държави използващи еврото е спаднала до 0.3% през август след изненадващото понижение до 0.4% през юли.

Заедно с обновените прогнози на ЕЦБ, цифрите вероятно ще доведат до оживена дискусия по време на заседанието на ЕЦБ на 4 септември дали да се ускори съществуващата политика на облекченията заради опасността от дефлация.

Нови промени изглеждат малко вероятни, но не са невъзможни. Все пак в Германия нивата останаха стабилни на 0.8%, докато в четвъртата по големина икономика на Испания, индекса на потребителските цени отчете понижение от 0.5%, което е по-малко от това през юли.

ЕЦБ се цели в инфлация близо до и под 2%, ниво което не е виждано от първото тримесечие на 2013. От октомври миналата година инфлацията се намира под 1%, ниво което се описва от председателя на ЕЦБ Марио Драги като "опасна зона".

Говорейки в Джаксън Хоул миналата седмица, Драги призна, че финансовите пазари сочат към значителни спадове на всички фронтове при инфлационните очаквания и обеща да използва всички инструменти на разположение, за да осигури ценовата стабилност.

Неговите коментари засилиха слуховете, че централната банка скоро ще поеме по пътя на Федералния резерв и ще започне да купува големи количества частен и държавен дълг на пазарите, за да увеличи инфлацията и растежа, процес познат като количествени поощрения.

В речта си Драги каза също, че фискалната политика може да играе по-голяма роля заедно с монетарната политика на ЕЦБ в подкрепа на икономическото възстановяване.

Някои приеха тези коментари като голяма промяна и отдалечаване на фокуса от рестриктивните политики, но други не са на това мнение. Последните са на мнение, че фискалната консолидация в еврозоната не е претърпяла промяна, както и няма сигнал за предстоящи монетарни стимули след оповестените през юни.

През юни, ЕЦБ намали лихвите до рекордно ниски нива и започна да таксува банките ако поддържат при нея депозити, както и стартира нови дългосрочни програми за заеми, които ще започнат през септември и целта им е да поощрят банките да заемат повече средства на реалната икономика.

От тогава ЕЦБ е в състояние на изчакване, искайки да види влиянието на новата инжекция от ликвидни средства преди да обмисля нови мерки от стимули, въпреки че Драги неведнъж подчерта, че ЕЦБ има готовност да действа по всяко време ако е необходимо.