Промените в Закона за управление на отпадъците, както и влезлите на 14 февруари нови разпоредби от старите текстове, обричат близо 200 хил. души заети в събирането, търговията и преработката на метални отпадъци, без препитание. Това заяви Владимир Димитров, изпълнителен директор на Българската асоциация по рециклиране на пресконференция в БСК. В нея участваха зам. председателят на камарата Димитър Бранков, Иван Груйкин от Гражданската инициатива на търговците на черни и цветни метали, както и Политими Паунова от Българската  асоциация на металургичната индустрия.

По думите на Димитров 14 хил. души, които са пряко наети от фирмите търгуващи със скрап, ще останат без работа, а още около 170 хил. души, които се занимават със събиране на метални отпадъци ще загубят препитанието си. Към това се добавят и хората, заети в металургичната индустрия у нас, която може да пострада ако се наложи скъп внос на скрап. Димитров посочи още, че от началото на прехода до края на първото полугодие на 2011 г. в сектора за търговия със скрап за инвестирани повече от 1.16 млрд. лв.

От 14 февруари близо 500 фирми от 2300 на пазара са подали заявления, че искат да прекратят дейността си, заради влязлата в сила промяна, която налага площадките за събиране на скрап вече да са разположени само на специални места решени чрез общия устройствен план на общината, заяви Иван Груйкин. Още около 1400 фирми също могат да излязат от бизнеса заради новите регламенти. По думите на Груйкин близо две трети от всичките 264 общини в България нямат устройствен план, което означава автоматично спиране на бизнеса там, като само 10 имат разработени цялостни планове, където има регламентирани места за търговия със скрап.

Груйкин намекна, че промените са лобистки и целят окрупняване на пазара, защото много малко фирми отговаряли изцяло на новите изисквания. Един от участниците в пресконференцията след нея уточни за Money.bg, че става въпрос най-вероятно за някои от играчите участвали в приватизацията на металургичния комбинат Кремиковци през миналата година.

Друга скандална промяна според бизнеса е забраната от 2014 г. частни лица да не могат да получават пари за предоставения от тях скрап. Това ще засегне хиляди домакинства, които искат да се освободят от остарелите си автомобили, електроуреди и други метали. Според промените частни лица няма да могат да търгуват със скрап след две години, като до тогава, ако се извършват такива сделки пунктовете трябва да превеждат парите на гражданите по безкасов път.

Освен това гражданите ще трябва да осигурят транспорта до общинските пунктове на остарелите метални предмети, а ако не го направят, ги грозят солидни глоби.

Храир Вахрам от Българската асоциация по рециклиране посочи, че не случайно в сектора на търговия с метални отпадъци има най-ниска разкриваемост на престъпленията. По думите му силовите ведомства са абдикирали от отговорността да съблюдават законите и си решават проблемите с налагане на рестрикции като тази за затварането на пазара на скрап за частни физически лица.