Проф., д-р ик.н. Гарабед Минасян Гарабед Минасян е професор,доктор на икономическите науки. Работи в Икономическия институт на БАН. Бил е директор на Института за 1992-1995 г., както и ръководител на секция "Макроикономически анализи и прогнози". Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден "Стара планина" втора степен за "изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ". Представеният от правителството проект за държавен бюджет за 2008 г., съпроводен с прогноза до 2010 г., дава повод за размисли. Открояват се две изходни особености, които смущават: (1) Неписано правило при икономическото прогнозиране е, че дължината на прог­нозния период трябва да съответства на дължината на отчетния период. Вно­си­телят представя прогнозна рамка до 2010 г., а се задоволява само с отчета за 2006 г.; (2) Старателно се избягва ангажиране с конкретни числа, свързани с номинал­ното изпълнение на бюджетната програма за 2007 г. Осмислянето на различията между програма и изпълнение за 2007 г. е схематично и повърхностно. Съпоставки­те са или с отчета за 2006 г., или с бюджетната програма за 2007 г. Подобен под­ход силно подвежда и обърква. Толкова повече, че се привежда прогноза за ин­фла­ция и БВП за 2007 г. и оценените съотношения стават фиктивни. В Таблица 1 са представени предвижданията на правителството за основни макроикономически показатели. За 2007 г. е заложена инфлация (декември / декември) от 9.3%. За първите девет месеца на текущата година вече са натрупани 8.1% и следователно за последните три месеца на годината правителството предвижда при­раст на потребителските цени от 1.1%. За 1999-2006 г. е отчетен среден прираст на цените за последното тримесечие на годината от 2.7%, като минималната стойност е 2%. Изглежда невероятно да се постигне предвиденото постижение от 1.1% не­зависимо от по-високата инфлационна динамика в предходните месеци. Очаква­ния­та на населението и на икономическите агенти ще продължават да тегнат най-вече и поради традиционно действащи причини (например заливане на пазара с парични ресурси в края на годината). Видимо средногодишната инфлация през 2007 г. ще превиши тази от предходната 2006 г. Инфлационните равнища предопределят стойностите на дефлатора на БВП. Правителствената прогноза фиксира дефлатора за 2007 г. на 5%, като вероятно грави­тира (избирателно) към съотношенията от 2005 г. За 2003-2006 г. средногодишна­та стойност на дефлатора е 4.7%, а на средногодишната инфлация - 5.4%. Подобно съотношение определя дефлатор за 2007 г. от около 6.5% (а не заложените 5%). Уточнените параметри променят базата за 2007 г. Правителството оценява БВП за 2007 г. на 54.9 млрд.лв., докато дефлатор от 6.5% определя БВП на 55.6 млрд.лв. За 2008 г. е заложена инфлация (декември / декември) от 4.5%. Такава ниска инфлация се очаква вероятно поради оценяваното набиране на ценови луфт през 2007 г. Аргументацията е спорна. През 2007 г. хорото при цените повеждат хранителните стоки - през септември 2007 г. цените на хранителните стоки (на годишна ба­за) са нараснали с повече от една четвърт, докато цените на нехранителните сто­ки са нараснали с 3.7%, а на услугите - с 7.6%. Формираната през 2007 г. дис­про­пор­ция в системата на относителни цени не може да се запази. Практиката по­т­връждава, че в непосредственото бъдеще цените на нехранителните стоки и на ус­лу­гите постепенно ще наваксват изоставането си, поради което предвидената ниска стойност на инфлацията за 2008 г. не е оправдана. Подобни очаквания се подкрепят и от евентуалния интензифициран приток на финансови ресурси по линия на сътрудничеството ни с ЕС. Този паричен поток ще увеличи паричното обращение у нас, поради което подтикването на цените нагоре е неизбежно. При поне 6.5% инфла­ция (декември / декември) за 2008 г., средногодишната инфлация ще бъде около 8%, а дефлаторът на БВП - поне 7.5% (при относително равномерен прираст на цените през годината). Почти механично темпът на прираст на БВП за 2007 г. (6.4%) се прехвърля и за следващата година. Същевременно вече има индикации, че икономиката ни може да се сблъска с определени трудности. Традиционно със закъснение ще почувст­ва­ме задържащото влияние на световната криза при ипотечните кредити на местна поч­ва. Строителният бум не може да продължи с отбелязаните през последните го­ди­ни "неугасващи" темпове. Тогава вероятно прирастът на БВП през 2008 г. ще бъде с 0.5-0.7 процентни пункта по-нисък от правителствените предвиждания. Комбинацията от по-висока инфлация, но по-нисък темп на прираст на БВП ще корегира номиналния размер на БВП за 2008 г. - не 61.7 млрд.лв. (правителствена­та прогноза), а с около 1.5 млрд.лв. по-висок. Заложените пропорции ще пре­тър­пят изменения. Например, разходите за образование са предвидени в размер на 2607 млн.лв., което представлява 4.22% от прогнозирания от правителството БВП. При коригирания размер на БВП поддържането на същата пропорция предполага заделяне на 63 млн.лв. повече. Относително приемливото определяне на макроикономическата рамка превишава чистата необходимост от насочването към определени номинали в държав­ния бюджет. Правителствените предвиждания оформят цялостната оценка на обкръжаващата икономическа среда и далеч не обслужват единствено конкретното макроикономическо управление. У нас например не е възможно поддържането на инфлационни равнища в следващите няколко години, сравними с тези в ЕС. Об­що­то ценово равнище у нас към 2007 г. е примерно два и половина пъти по-ниско от то­ва в ЕС и то не е възможно да се задържи таково в непосредственото бъдеще. Ако инфлацията в ЕС е 2%, у нас е нормално тя да е около 8%. Населението, ико­но­мическите агенти, както и правителството следва да бъдат подготвени за такава ре­алност, а не да я посрещат с удивление и изненада. Подготовката на прави­телст­вото включва своевременно компенсиране на доходите на заетите лица в бюджет­ната сфера, за да се избягват ситуации на социални вълнения, характерни за 2007 г.