След 01.01.2007 г. българските спестители са изправени пред нови очаквания. Темата за спестените им пари, макар и малко, винаги е била актуална - особено сега.
По мнение на „МОИТЕ ПАРИ", основание за притеснения няма. Предвид очаквания период на адаптация към новите условия, банките няма да предприемат драстични промени спрямо условията по депозити - поне през тази година. Едно е сигурно - каквито и промени да настъпят през годината, то лихвите ще бъдат по размер близък до настоящите стойности.

Няколко са факторите, които могат да окажат влияние върху доходността от депозит. На първо място това е конкуренцията между банките. Депозитът е един от източниците на ресурс за банките, който те превръщат впоследствие в кредити. От такава гледна точка и предвид очакванията за навлизането на нови банки на българския пазар може да се счита, че банките в България няма да понижат лихвите си по депозити. Така те ще успеят да задържат ресурс и да предложат по-конкурентни условия по кредитите, които предлагат.

Очакванията за падане на лихвите по кредити е вторият фактор, който може да окаже влияние върху депозитите. Тук в действие влиза простата математика. Лихвите по кредити в ЕС, към които се стремим и ние са около 2 пъти по-ниски от нашите. Предвид на това, че банките залагат на реализиране на печалба, като разлика от прихода от кредити и разхода по депозити, може да се очаква, че при падане на лихвите по кредити, то неминуемо ще паднат и лихвите по депозити. С колко точно ще паднат, все още е много рано да се прогнозира. Все още има несигурност кога, с колко и дали изобщо ще паднат лихвите по кредити, за да се правят прогнози за лихвите по депозити. Известни очаквания за посоката на движение на лихвите по кредити през 2007-ма, „МОИТЕ ПАРИ" направи в свой предишен материал, който е достъпен тук. Така или иначе простата аритметика показва, че за да задържат банките своите спредове в същия размер, то падането на лихвите по депозити може да се очаква да е пропорционално на падането на лихвите по кредити.
Падането на лихвите по депозити е силно хипотетично към настоящия момент. Би било прибързано ако очакваме някаква промяна поне в близките 6 месеца. Въпросът за стабилността на банките след присъединяването на страната ни към ЕС се задава още от миналата година и това се оформя, като следващ фактор. Опасенията за фалити на банки или загуба на спестяванията са меко казано неоснователни. Допълнителна сигурност за спестителите е повишаването на размера на Фонда за гарантиране на депозитите. До края на 2006 г. той беше 25000 лв., а от тази година вече е 40000 лв.

Бъдеща стъпка в развитието на страната ни е влизането в Еврозоната. Очаквайки подобно бъдеще добре би било депозантите постепенно да се ориентират към еврови депозити за срок 2-3 години. Така при влизане в Еврозоната спестяванията ще бъдат предпазени от обезценка.

Ако повторим, че през 2007 г. съществено движение по лихвите по депозити е малко вероятно, възниква въпросът какво ще последва след това. Съществено развитие в пълният му смисъл може да очакваме през следващата 2008-ма година. Вземайки предвид динамиката, добре би било тогава да се депозира за срокове 6-12 месеца. Динамиката на пазара и вътрешната и външна конкуренция може да принудят редица банки да направят корекции по офертите си. С цел да се избегнат някои рискове, депозирането за срокове до 12 месеца би било добро решение.
Допълнителна мярка за избягване на рисковете е бъдещите депозанти да се насочват към депозити с фиксирана лихва, когато депозират дългосрочно. За депозити за кратки и средни срокове - от 3 до 6 месеца, офертите с променяема лихва не са носители на голям риск, въпреки че риск от промяна на лихвата винаги съществува.