ПЕТКО ВЪЛКОВ, ИП "БЕНЧМАРК" Услугата доверително управление започва да придобива все по-голяма популярност на българския капиталов пазар през последните години. Това може да бъде обяснено с наблюдавания темп на нарастване на пазарната капитализация на борсата през последните три години, като постигнатата доходност многократно надвишава номиналния ръст на брутния вътрешен продукт на страната. Нормално е да се предположи, че първоначално подобни темпове не са съдействали значително за привличане на нови дребни инвеститори основно поради опасенията на последните, че не разполагат с достатъчно познания и опит в инвестирането в ценни книжа, каквито се изискват при вземането на подобни инвестиционни решения. За реализиране на подобна доходност, която многократно надвишава доходността на средногодишните банкови депозити или инвестициите в държавни ценни книжа, смятани за безрискови, първоначално на капиталовия пазар се забелязва засилено присъствие на спекулантите. Това са вид инвеститори, характеризиращи се със следните белези - особен мотив при вземане на решение е да постигнат капиталова печалба за възможно най-кратък период от време, което предполага, че инвестиционният им хоризонт е чувствително по-кратък от една календарна година. Характерно е за спекулантите е, че разчитат основно на собствена преценка и опит при вземането на инвестиционни решения и следователно запазват цялата капиталова печалба за себе си. Тук няма да се спирам задълбочено относно ролята на спекулантите в качеството им на основни сили при поддържане на ценова стабилност и свеждането на цикличните пазарни колебания до минимум. На практика за известен период от време пазарът остава затворен за масовия, дребен инвеститор, който разполага с ресурса капитал, но е ограничен по отношение на един от останалите важни ресурси - време и/или знания. Така по пазарен път се развива услугата доверително управление, която е насочена основно към този тип инвеститори. Това спомага и за повишаване на входящите капиталови потоци на фондовата борса и оттам за съществено подобряване на ликвидността и дълбочината на пазара, измерени чрез съотношението годишен оборот/пазарна капитализация, както и чрез нарастването в абсолютна стойност на общото търсене и предлагане. За качеството на доверителното управление може да се направи оценка на база на следните показатели: * Постигнати ли са инвестиционните цели на портфолио мениджърите * При низходящ пазар от значение е не толкова реализиране на положителен резултат, колкото съхраняване на стойността на стойността на вложенията на отделните инвеститори * Обективност при вземане на инвестиционни решения от страна на портфолио мениджърите * Прозрачност на процеса * Постигната ли е доходност, по-висока от средната за съответния пазар Ръстът на пазарната капитализация на фондовата борса най-лесно може да бъде представен чрез измерването на годишното нарастване на борсовия индекс SOFIX, който с определени условности може да се смята за основен индикатор, показващ посоката и темповете на нарастване на капиталовия пазар в страната. Данните показват, че през 2003 г. индексът нараства с над 150%, докато през 2004 г. повишението е с 39.60%. Отделно само от началото на настоящата година индексът нараства с нови 39%. Отношението на борсовия индекс към доверителното управление може да бъде представено в две насоки - от една страна, ръстът на индекса разкрива общата тенденция на развитие на капиталовия пазар, а, от друга - той служи като основен еталон за сравнение с резултатите, постигнати по клиентските портфейли на услугата доверително управление. Едно сравнение между средната пазарна доходност, изразена чрез динамиката на борсовия индекс, и доходността по един портфейл разкрива и качеството на управление на клиентските портфейли от страна на портфейлните мениджъри. Идеята за постигане на доходност, по-висока от пазарния портфейл, се корени в предположението, че структурата на пазарния портфейл (повтарящ тежестта на отделните компании в репрезентативния борсов индекс) е известна на всички участници и всеки от тях би могъл да структурира собствен портфейл, повтарящ пазарния, като този тип инвестиционна стратегия се определя като пасивна, т.е. вложенията на инвеститора ще имат еднаква доходност, съпоставима със средната за пазара, като съответно ще имат и еднаква посока на движение. Другата основна стратегия на един инвеститор е да структурира собствен портфейл от акции, който се различава от пазарния портфейл, но рискът в такъв случай за инвеститора би бил следният - да реализира доходност, която е по-ниска от доходността, която би могла да бъде постигната при следването на пасивната стратегия. Концепцията на доверителното управление включва постигането на по-висока доходност в сравнение със средната за пазара. За всеки клиент срещу паричните средства, които е предоставил, се съставя инвестиционен портфейл от ценни книжа. Структурата на портфейла предполага постигане на диверсификация, чрез която се намалява пазарният риск и с които се цели постигане на висока пазарна доходност. За съставяне на портфейл отделните инвестиционни посредници поставят определен праг. Бъдещите резултати от управлението на един инвестиционен портфейл са зависими от действието на два взаимосвързани фактора: * професионализъм на портфолио мениджъра * запазване на възходяща тенденция на капиталовия пазар. Особеност на капиталовите пазари е тяхната цикличност на развитие, както и голямата подвластност на появата на т.нар. ефект на доминото, при който спадът на котировките на част от търгуваните компании е последван и от спад на повечето котировки, без това да е повлияно от действието на фундаментални икономически и финансови фактори. Съгласно действащото законодателство на портфолио мениджърите не е позволено да обещават какъвто и да е било доход на своите клиенти. Още повече че потенциалните клиенти трябва да бъдат предварително уведомени, че минали резултати от дейността не могат да служат като индикатори за бъдещото развитие на управляваните портфейли. Количественият риск може да бъде най-точно дефиниран от гледна точка на клиентите, т.е. това е сумата, която те биха могли да загубят при неблагоприятно движение на цените на дружествата, които съставят техните портфейли. Портфолио мениджърите също са изложени на риск - при неблагоприятно развитие те не биха могли да съберат планираното възнаграждение, което значително намалява финансовия им резултат; значително би спаднала и тяхната репутация, която на един капиталов пазар е най-големият им актив. Процесът на съставяне на един портфейл е динамичен процес, който не се ограничава времево, т.е. в зависимост от инвестиционните възможности на пазара един портфейл може да бъде структуриран както в рамките на един работен ден, така и за по-продължителен период. Самата идея за качеството на активите предполага закупуване на ценни книжа, които отговарят на инвестиционните цели, зададени от портфолио мениджърите. В тази насока един портфейл не бива да бъде запълван на всяка цена необмислено, напротив, напълно приемливо решение би било в един пазар на падащи цени, при неясна икономическа и политическа ситуация авоарите на клиентите да стоят под формата на кеш наличности. Като услуга, в основата на която стои доверието между страните, прозрачността на процеса на управление на клиентските портфейли е от изключително значение. Съгласно разпоредбите клиентите, чиито активи са предмет на управление, задължително трябва да получават най-малко веднъж месечно отчет за състоянието на инвестициите. Самата концепция на отчетите е да се предоставя информация за доходността по партидата на клиента, а не толкова за структурата на самия портфейл, тъй като неговото управление е изцяло в компетенциите на портфолио мениджъра. За тази си дейност той удържа своето възнаграждение. Инвестиционният портфейл се отличава от стандартния банков депозит по няколко основни характеристики: *различен рисков профил, който съответства на очаквана по-висока норма на доходност *по-голяма гъвкавост в сравнение със стандартния банков депозит по отношение на тегления и внасяния на допълнителни суми *липса на гаранционен фонд, който да защитава вложенията до определен размер при доверителното управление *различен инвестиционен хоризонт - банковият депозит все още представлява основна форма на спестявания на населението, поради което те се характеризират със сравнително по-дълъг срок на държане. Портфейлът на доверително управление на практика също може да бъде разглеждан като форма на спестяване, но с по-рисков характер, което действа като стимул за клиентите на услугата да поддържат този си вид инвестиция за възможно най-нисък времеви хоризонт. За оценяване на качеството на един портфолио мениджър могат да бъдат потърсени и други критерии, но в крайна сметка основният индикатор за качеството на услугата тук (постигната доходност) може да бъде оценен единствено в края на инвестиционния период, което представлява известна пречка за извличане на най-обективна оценка относно качеството на предлаганите услуги.