90 млн. лева са инвестициите в бранша през 2008 г. - Госпожо Радомирова, усеща ли се вече кризата в бирения бранш? - В първите три месеца на годината по неокончателни данни има лек спад в потреблението. Той вероятно е повлиян от кризата, защото хората пренареждат приоритетите си и това се отразява и на нашия пазар. Освен това у нас пивото е сезонно обвързано. Ние имахме една доста тежка зима, газовата криза в началото на годината също се отрази, след това непроходимостта на пътищата също си каза думата, защото логистиката в нашия бранш е много сложна. Но слънцето вече се показа и това ще се отрази веднага на нашия продукт. - Какви са производствените резултати за миналата година? - През 2008 г. са продадени 5,4 млн. хектолитра бира, което е добро постижение. В сравнение с 2007 г. има съвсем лек спад, но като цяло пазарът е равен. Българинът е изпил 73 л бира на глава от населението, предишната година бяха 74 л. Това е официалната статистика за всички производители в страната. При пивоварните в съюза имахме растеж от 1,5 на сто. Инвестициите са над 90 млн. лева. - Има ли опасност да бъдат затворени пивоварни заради икономическата криза? - В никакъв случай. Само преди седмица подписахме браншовия колективен трудов договор и постигнахме едно много балансирано съотношение със синдикатите. През миналата година в пивоварната индустрия има най-висок ръст на минималните прагове. През 2009 г. долният праг е 355 лева. В това отношение двете страни постигнаха мъдрост и се стигна до становището да се запази това ниво на заплатите и хората да работят, отколкото да бъдат съкратени. В началото на година имаше пивоварни, които работеха около месец на половин работен ден. - Какво е съотношението на продажбите през заведенията и през магазинната мрежа у нас? - Около 35 към 65 на сто. Тенденцията по време на криза показва, че потребителят се преориентира и от пивото от високия сегмент отива към бира от по-ниския ценови сегмент, но това не е за сметка на качеството. У нас традиционно се консумира повече бира в домашни условия, а не по заведенията. - Осъществяват ли българските пивовари износ на бира? - Както и в предишни години има износ за Румъния, Македония, бившите републики на Югославия и към българските диаспори в Германия, Испания, САЩ, Великобритания и др. Наше проучване показва, че българинът е традиционалист, той не обича да експериментира с нови вкусове. Хората над 50 години не харесват тези предизвикателства. Има традиция и трудно се променя вкуса. - Приключиха ли компаниите с инвестициите в пивоварната индустрия? - Убедена съм, че инвестициите продължават, защото непрекъснато има обновление на опаковките, а това е важна част от качеството на продукта. Ние отговаряме и на всички изисквания за опазване на околната среда. Вложенията няма да са толкова големи, но не вярвам да спре инвестиционния процес. Технологично всички заводи са много добре оборудвани, чуждите инвеститори са в три компании. Качеството на родния продукт не отстъпва независимо дали фирмите производители са с чуждо участие или са изцяло български. - Съюзът на пивоварите обяви началото на кампания за българската бира, каква е нейната цел? - Това е информационна кампания, която много отдавна обмисляме и тя е част от европейската култура, свързана с бирата. Ние не сме първата страна, която прави подобна кампания. Пивото е естествен продукт, съставките му са изцяло натурални - малц, хмел, бирена мая и чиста вода. Те сами по себе си са богати на твърде широка гама от полезни вещества за човешкия организъм, затова бирата има доста специфични качества. Хмелът например е мощен антиоксидант. Всички тези качества са добре проучени и са част от ежедневието на много европейци, в това число и българите. При една умерена консумация бирата може да бъде елемент от съвременния начин на живот. В тази връзка мислим, че сме длъжници на нашите потребители, защото това е един продукт с неизменно високо качество. Само през миналата година в пивоварната индустрия се инвестираха над 90 млн. лева, а това един малък сектор на хранителната промишленост, където има само 6 производители. - Как ще протече тази кампания? - Искаме да запознаем потребителите от една страна с тези специфични качества на пивото, а от друга да популяризираме високото качество на производствения процес в България. Целта е колкото се може повече хора да опознаят бирените ритуали и традиции. Пивото си има своята култура и своето дълго пътешествие през човешката история, но у нас това не е много добре познато. Обикновено в представите на българина бирата остава малко подценена като специфичност, като се започне от това как се налива и как се сервира, до консумацията. А в това отношение си има много строги правила, които не отстъпват по нищо на традициите, свързани със сомелиерството и винения етикет. Искаме да предизвикаме всички, които се интересуват от бирената култура. В средата на май ще организираме първа среща, за да формираме Българското бирено общество. В него ще привлечем и досегашните приятели на пивото, ще представим различни ритуали и традиции. Ще отворим една врата към опознаването на пивото не само като висококачествен натурален продукт, но и като продукт с история. За по-младите и динамични потребители ще направим фейсбук, за да могат хората до около 40 години, които са най-активните потребители на Интернет чрез любимия си компютър да имат достъп до подобна информация. Във връзка с тази информационна кампания един от нашите основни призиви е "Четете етикетите". Това се отнася за абсолютно всички видове храни и напитки, защото аз съм дълбоко убедена в отговорността на българския потребител. - Страхувате ли се да не изпаднете в положението на месарите и млекопреработвателите? - Нямаме никакви притеснения. Самият факт, че у нас се произвеждат 10 световни марки по лиценз, е доказателство, че нашите фирми имат висока чистота на производството. Паулина Йоргова