Ето каква е голямата картина на световната финансова система: според ING, в света общо досега са обезценени активи от големите банки на стойност $502 млрд. Общата стойност на набрания капитал за същия период е $351 млрд. Дефицитът е $151 млрд. и той лесно може да стане по-голям. Не случайно новият заместник гуверньор на британската централна банка преди дни каза, че икономическото забавяне може да се задържи още значително време, а МВФ нарекоха това, което се случва, най-големият финансов шок от времето на Голямата депресия - пише анализатор на The Independent.

Малко след тъжната първа годишнина на кредитната криза сме в състояние, което може да се определи като „краят на началото". Защото Кен Рогоф, бивш главен икономист на МВФ предупреди, че през следващите няколко месеца може да видим фалит на някоя наистина голяма банка. Ние знаем приблизителните параметри на проблема с второкласните ипотеки - обикновено закръглян на хубавата сума един трилион долара ($1 000 000 000 000). Е, може да се окаже и малко по-малко. Цените на имотите в Съединените щати продължават да падат, но с по-умерен темп. Така че част от опасенията могат да отпаднат.

Какво предстои? Според анализатора, има две нови назряващи опасности, които да ни държат будни нощем. Първо, съвпадението на загубите и обезценяването на активите от банките с момента на криза в икономическия цикъл: счетоводните баланси на банките ще бъдат натоварени най-силно именно когато банките са най-слаби.

Във Великобритания този проблем е добре известен, тъй като някои банки вече съобщиха за подобни трудности. Нарастват обезщетенията за уволнени служители, необслужваните ипотеки, срива се доверието в жилищния пазар. Първият рунд на ефектите от кредитната криза сега създава свой втори рунд: „мор по ипотеките", които са главен източник за финансиране на жилищните имоти от първоначалните купувачи.

Това между другото сега се подсилва от спад в търсенето на нови ипотеки от същите тези „купувачи за пръв път", които преценяват, че падащият пазар е достатъчна причина те да останат да живеят под наем, да изчакат и да видят какво ще стане. Но това настрана, в момента за хората е по-трудно да обслужват дълговете си, от кредитни карти до лизинг на автомобили и ипотеки, така че банките трябва да чакат по-дълго за своите пари, а някои направо ще ги загубят.

Това ни води до втория кошмар: дали банките ще успеят да наберат капитала, който ще им потрябва когато загубите започнат да се трупат? Това, което видяхме досега, е че сякаш банките са хванали грип (второкласните ипотеки) и отгоре на това настинка (нормалните загуби в момент на икономическа криза). Резултатът е финансова пневмония. Добре познатият лек за нея е изобилие от ликвидност, инжектирана в системата от прилежната централна банка.

Последното се оказва много трудно за изпълнение, както се вижда от големите числа, цитирани в началото. Също и от трудностите с допълнителните емисии на HBOS и Bradford & Bingley и т.н. Стана сложна задача да се наберат даже онези 20 млрд. паунда, които британските банки са складирали в балансовите си отчети. Екип на Capital Economics е изчислил, че са нужни още 65 млрд. паунда свеж капитал, ако банките искат да функционират при сегашните коефициенти на кредитиране и да разчистят вредните последици от кредитната криза.

Банките имат алтернатива да намалят кредитната си дейност. Но това означава да се сложи дори още по-голяма спирачка на досегашния растеж. От Capital Economics казват, че ако банките поискат да изчистят счетоводните си документи по този начин, те трябва да редуцират 440 млрд. паунда кредити, което е потресаваща сума. По-вероятно изглежда да се осъществи някаква смес между двата начина, но и така последиците ще са ужасни.

Дори банките да успеят да наберат още 20 млрд. чрез продажби на акции, емисии на нови права, запис на заповеди от суверенни фондове от Китай и Близкия Изток, поглъщане от други банки сравнително читави след кредитната криза (напр. Banco Santander/Alliance & Leicester) и т.н., това все още значи съкращаване на балансовата стойност с 180 млрд. паунда, или 7%, което все пак се равнява на 13% от БВП на Великобритания. Това служи само като илюстрация на обхвата на явлението, изключени са по-широките икономически ефекти. Голяма част от свиването на кредитирането ще засегне чуждестранните поделения, а банковият кредит не е единственият източник за финансиране на икономиката. Тоест независимо от случващото се през последните години, известна промяна в нагласата да се разчита на дълга за финансиране на растежа е наложителна и добре дошла, макар че ще е нещо болезнено.

И все пак, ако банковото кредитиране в Британия спадне само с 5%, това лесно ще вкара икономиката на страната в рецесия. Според Capital Economics това ще намали бизнес инвестициите с 7%, активността на жилищния пазар ще спре и цените ще паднат с 50%, консуматорските разходи ще се понижат с 1.4%, икономическият растеж за година ще се свие с 0.6%. Островът за последен път видя негативен ръст на банковото кредитиране в средата на 1970те и това което видя не бе приятно. Добре дошла рецесия.

Има ли изходен път? Нещата наистина могат да не се развият така, както предполагат песимистите. Третата опция е в ръцете не на банките, а на регулативните органи, в международен план. Да се облекчат капиталовите изисквания към банките, променяйки показателите, за да им се позволи да отпускат на заем повече от тънкия си капитал, т.нар. „антициклична регулативна мярка". Може би прекалено рисково, но вероятно по-приемливо от четвъртата опция, а именно директна държавна намеса в подкрепа на кредитирането. Ако се стигне дотам, убедено можем да кажем, че това ще е началото на края.