Въпреки добрите дадености на България за инвестиции в алтернативни източници пред бизнеса съществуват много пречки До 2020 г. 16% от употребяваната в България енергия трябва да е от възобновяеми източници, сочат изискванията на Европейския съюз. Това задължение не е просто прищявка, защото проблемите с глобалното затопляне на климата и замърсяването на околната среда започнаха да придобиват все по-сериозни мащаби. Именно това определи и нуждата от търсене на нови екологични технологии за осигуряване на нарастващото енергийно потребление. Тази необходимост отвори врати и за един нов бизнес за производството на възобновяема енергия. Освен вятъра такива възможности има и слънцето, което отдава 10 пъти повече енергия от всички енергийни ресурси на Земята. Благоприятно условие за подобно начинание у нас е и географското разположение на страната ни. Почти цялата ни територия разполага с потенциал от 1300 kWh/кв. м средногодишно слънцегреене, което е с около 30% повече от потенциала на Германия например. В определени условия в България са измерени и много по-високи стойности на слънцегреенето от над 1800 kWh/кв. м. Интерес Всички тези предпоставки бяха достатъчен стимул за мнозина инвеститори да погледнат на слънцето като сигурен и доходоносен бизнес. Това сочат и многобройните заявки за получаване на лиценз за производство на слънчева енергия, постъпили в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. До момента са постъпили искания за 850 мегавата мощности, каза председателят на ДКЕВР Константин Шушулов. Той обаче веднага направи уточнението, че въпреки големия първоначален интерес до момента в България действително са инсталирани и работят едва около 150 киловата слънчеви мощности. Причината е, че въпреки изключително добрите дадености за този бизнес в България инвеститорите срещат много пречки. Трудности Основните оплаквания са по отношение на дългите срокове за получаване на лицензи и разрешителни за стартиране на проект. Смяна на статута на земя, получаване на разрешително за строеж, предварителни договори с ЕРП и лиценз от ДКЕВР са само част от всички необходими документи. Всичко това отнема 6 до 12 месеца, докато в Испания са нужни 2 седмици за разрешителните и още 2 месеца за инсталиране на слънчевите панели, каза Драгомир Друмев от Чарджър декор. Подобни трудности пък тотално отказват битовите потребители, решили да ползват слънчева енергия, посочи Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия. Цена Преференциалната цена, определена от ДКЕВР за изкупуването на слънчевата електроенергия, също е недостатъчна на фона на необходимите инвестиции за един проект, смята бизнесът. В момента един мегаватчас струва 782 лв. за инсталирана мощност до 5 киловата и 718 лв. за мощности над 5 киловата. За разлика от това средната цена за инсталирането на 1 киловат слънчеви панели струва на инвеститорите около 4500 EUR. Това означава, че инвестицията се изплаща за около 10-12 години, ако са собствени средства, и за 10-15 години, ако е с кредит, посочи Киряков. Доскоро още по-притеснително за инвеститорите беше, че срокът за изкупуване по преференциални цени беше 12 години, което заплашваше голяма част от инвестициите с нерентабилност. С промени в Закона за енергийната ефективност обаче сроковете за изкупуване на слънчева енергия бяха увеличени до 25 години. Така инвеститорите, които вече имат договори за 12-годишния период, може да ги предоговорят до 31 март на всяка следваща година. До края на март 2009 г. пък ДКЕВР може да преразгледа и преференциалната цена за изкупуване, обещаха оттам. Така все пак инвеститорите запазват надежда, че фотоволтаичните централи имат бъдеще и у нас. Ралица Христова