Руският икономически просперитет продължи повече от девет години, което донесе шесткратно увеличение на доходите и създаде валутен резерв в размер на $500 млрд. Именно тези прекалено бързи успехи са в основата на неконтролируемата инфлация в страната, която преминаваше заложената от правителството граница във всяка една от осемте години на управление на Путин. Единствено 2003 г. прави изключение.
42-годишният Дмитрий Медведев се очаква да спечели изборите за президент в Русия, които трябва да се проведат на 2 март (неделя). Когато официално влезе в Кремъл, младият президент ще бъде изправен пред сериозното предизвикателство да се справи с двуцифрената инфлация. Ако обаче Медведев не успее, това може да доведе до свиване на потребителското търсене, по-големи разходи за компаниите и последващ спад на икономическия ръст.
„Ценовият натиск е най-големия макроикономически проблем пред Русия в момента", коментира стратегът Роланд Наш работещ в клона на Renaissance Capital в Москва. „Ако погледнем към последните социологически проучвания, ще забележим, че най-голямото притеснение за руснаците са покачващите се цени", продължава той.
По всичко личи, че справянето с инфлацията ще е първото сериозно изпитание за Медведев, който за съжаление не разполага с нужния „инструментариум" да задържи инфлацията на ниво от 8.5% през тази година. Монетарната политика на централната банка не е ефективна, тъй като страната за сега не успява да създаде работещ кредитен пазар. Ипотечните кредити все още не са широко достъпни, а използването на кредитни карти е „екзотика" извън големите градове.
„В руската икономика, кешовите транзакции са доминиращи на всяко ниво. В момента, 90% от издадените разплащателни карти са дебитни и се използват за теглене на рубли от банкоматите", споделя Анатоли Аксаков от руската Дума.
„Инфлацията е безспорно много сериозен проблем, с който правителството трябва да се справи веднага след изборите", коментира бившият руски премиер Йегор Гайдар, освободил цените на стоките през 1992 г., което доведе до инфлация от над 2000%. „Ако Медведев изпусне момента, може да си навлечем сериозни финансови проблеми в дългосрочен план", продължава коментара си Гайдар.
Все по-големият обем на капитали в Русия, който е следствие от износа на природни богатства и чужди инвестиции, допълнително подкрепя инфлационния натиск. Тесният паричен агрегат М1 (отразяващ обема на циркулиращите в икономиката пари кеш и безсрочните банкови депозити) е достигнал рекордните 4.05 трлн. рубли през миналата седмица, след като през април 2002 г. той е бил на ниво от 700 млрд. рубли.
„Безпрецедентното покачване на паричното предлагане в Русия е доста над ръста на номиналния брутен вътрешен продукт в страната, което е сериозен фактор в полза на инфлацията", коментира бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан по време на конференцията в Москва от 30 януари.
Дилемата на Руската централна банка е свързана с лихвеното ниво и инфлацията. Институцията използва огромния си валутен резерв, за да „управлява" рублата и да я поддържа сравнително евтина спрямо еврото. Финансовият министър Алексей Кудрин сподели миналия месец, че руската икономика ще премине към напълно свободен курс чак през 2011 г.
„Не мисля, че Русия ще успее да се развива с тази инфлация още три години, без да позволи на рублата да поскъпне", коментира харвардският професор Кенет Рогов и бивш главен икономист в МВФ. „Текущото макроикономическо състояние е нестабилно", продължава той.
Рекордните 40% ръст на разходите в публичния сектор, заедно с входящите в страната нетни капиталови потоци от $82.3 млрд., също дадоха своя принос към завишената инфлация. През декември, средната брутна работна заплата в Москва е била 18 500 рубли (близо 1000 лв.), докато средната пенсия е била 3 310 рубли (близо 180 лв.). Руснаците харчат средно 40% от заплатите си за храна, докато почти половината от всички хора дават над 50% от месечния си доход за хранителни продукти. Според националната статистика, 68% от руските граждани не притежават никаква спестявания.
Публичният транспорт, погребенията и поддръжката на домакинството са поскъпнали най-осезателно през последните няколко години. Цената на комуналните услуги нараства с 16% на годишна база през януари, когато правителството направи традиционното си увеличение на водата, газта, парното и електричеството.
„За много руснаци, ситуацията с по-високите цени е доста по-тежка отколкото официалните данни показват", коментира Наталия Тихконова, шеф на Института за социология към Руската академия на науките. „Бедните в страната са на ръба", продължава тя.
За да се справи с по-високите цени, правителството предприе крути мерки, намалявайки вносните мита на млечните произведения и олиото. Финансовото министерство дори замрази цените на млякото, яйцата и картофите родно производство.
Русия е най-големият енергиен износител в света, която започна да стабилизира икономиката си от 1998 г. насам. Тогава инфлацията беше средно годишно 84.4%, а външният дълг на страната бе в рамките на $40 млрд. От 2000 г. до днес, главно заради рекордните цени на енергийните и индустриални суровини, Русия натрупа валутни резерви в размер на $483.9 млрд., а доходите на населението растяха с 14.4% годишно.
В същото време обаче, „инфлацията има сериозно отражение върху икономически ръст", коментира Владимир Тихомиров от московската фирма UralSib Financial. Заради инфлацията, кредитите стават по-скъпи, а бизнесът и населението ограничава разходите си, които подкрепиха ръста на БВП от 8.1% през 2007 г.
izotzadze
на 29.02.2008 в 00:36:29 #3Доклад "Путин. Итоги" Владимир Милов, Борис Немцов намерете го, прочетете го и идете някъде далеч в Сибир да се гръмнете с тая статийка След Ленин и Сталин Путин най-силно удари Русия в сърцето.
Bulgarian
на 28.02.2008 в 21:41:31 #2Каква силна икономика завещава Путин, бре комуноидиоти? Завещава една аборигенска - мафиотска държава печелеща от износ на суровини и световната ценова конюнктура! Нещо като Сибирска Венецуела или Азиатска Нигерия...
aizi
на 28.02.2008 в 17:50:17 #1Ученые выступили против "плана Путина" На два президентских срока вперед взглянула группа исследователей Российской академии наук во главе с директором Института экономики РАН Русланом Гринбергом. 27 февраля в Москве состоялась презентация концепции социально-экономического развития России на 2008–2016 годы. На два президентских срока вперед взглянула группа исследователей Российской академии наук во главе с директором Института экономики РАН Русланом Гринбергом. Увидев за последние восемь лет мало экономического «позитива», они отметили, что без кардинальных изменений и разработки общегосударственной стратегии развития стране в ближайшие годы придется туго, пишут "Новые известия". Главный вывод, который сделали ученые, прост: состояние нашей экономики вовсе не так хорошо, как нам говорят. Во-первых, власть, по их мнению, оказалась не в состоянии в полной мере воспользоваться выгодами благоприятного изменения конъюнктуры мировых сырьевых рынков. Во-вторых, так и не удалось диверсифицировать экономику и направить ресурсы в высокотехнологичные секторы. В-третьих, несмотря на заметный рост, примитивизация структуры экономики продолжается. И, наконец, вяло идет работа по обновлению и развитию инфраструктурных отраслей. «В целом можно сказать, что за последние восемь лет не было предпринято активных действий по качественному развитию экономики, – заявил директор Института экономики РАН Руслан Гринберг. – Во многом это связано и с отсутствием политической оппозиции. К примеру, ни в одной бывшей коммунистической стране не было кризиса, подобного тому, что произошел у нас в 1998 году. Другие страны этого избежали, потому что к власти смогла прийти оппозиция, которая сумела смягчить многие ошибки своих предшественников. У нас же этого не произошло». Первый проректор Российской экономической школы, академик РАН Виктор Полтерович убежден, что экономику следует развивать комплексно, а не точечно и при этом опираться на успешный зарубежный опыт. «Если посмотреть на страны, где произошло «экономическое чудо» – Японию, Южную Корею, Сингапур, Португалию, Испанию, Ирландию, – то мы увидим, что везде резкий рост стал возможен благодаря комплексному подходу. Поднять экономику, используя лишь институциональную модернизацию или только активность госсектора, никому не удалось. Все страны «экономического чуда» модернизировали свои институты в процессе экономического роста», – отметил он. Проще говоря, нельзя объяснять стагнацию во многих отраслях только институциональным кризисом, коррупцией, пассивностью государства. Бороться с этими проблемами возможно только, интегрируя их решение в общее экономическое развитие.