Коментар на Ралица Агайн във връзка с приватизацията на Централен депозитар

Преди дни министърът на финансите обяви, че започва приватизацията на фондовата борса и с нея и на Централния депозитар. Тази инициатива минава под знака на опитите за ревитализиране на българския капиталов пазар, който от 2008 г. насам тъне в инвестиционна забрава.

Приватизацията на Централния депозитар обаче не е малка хапка – институцията е натоварена с такива важни за страната функции, че е уместно да се замислим в чий частни ръце бихме искали да се окаже.

Намеренията са борсата в пакет с Централния депозитар да се продадат на голяма световна или европейска борса. Но както е известно, веднъж продадено, всяко предприятие може да продължи да преминава от едни ръце в други, особено ако не е печелившо или перспективно. Затова още преди да започне приватизацията добросъвестният държавник щеше да намери механизми да гарантира, че и в бъдеще Централният депозитар ще продължи да изпълнява своите функции.

Какво е Централният депозитар?

Освен че предоставя ключова инфраструктура за търговията с акции на Българската фондова борса, Централният депозитар води акционерните книги на всички публични дружества в страната, на банките, застрахователите, както и на други доброволно регистрирали се акционерни дружества, чийто акции са безналични. За разлика от дружествата с ограничена отговорност, чийто съдружници се вписват в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, сделките с акции на акционерни дружества по принцип подлежат на вписване само в акционерната книга на самото дружество. При недобро водене на акционерната книга могат да възникнат редица проблеми и неясноти със собствеността и с упражняването на правата върху акциите. Именно за да се избегнат такива проблеми, със създаването на Централния депозитар по закон му е вменена отговорността да води тези регистри. По закон за действителни се считат само акционерите, вписани от Централния депозитар. Казано с други думи, акционерните вписвания на големите предприятия в България се извършват от една институция, която предстои да се приватизира. Най-близкото сравнение би било да се приватизира Агенцията по вписванията.

Какво се случва с регистрациите на акционерна собственост?

Най-фрапиращите случаи са свързани с налагането и вдигането на запори върху акции, предмет на правен спор. Съдят се две страни, съдът налага запор като обезпечителна мярка и Централният депозитар трябва да я изпълни. Еднодневно забавяне да се регистрира запорът или пък по-ранно вдигане на запора дава възможност на собственика, вписан в регистрите, да продаде книжата, а сделките на борсата са необратими. И сега не са един и два случаите на "изгорели" акционери в големи предприятия и тези случаи са добре познати на полицията и прокуратурата. Второ, регистрацията в депозитаря определя кой има право на глас в общите събрания. Трето, и съвсем не маловажно, е информацията до собствеността на всички големи предприятия в страната, както и информацията за собствеността на акции и компенсаторни инструменти на няколко милиона българи.

Какво носи информацията в Централния депозитар?

Няколко милиона българи притежават акции, придобити по силата на масовата приватизация. Повечето от тези акционери не са активни – не купуват и продават акции, дори много от тях са забравили, че ги притежават. Не са редки случаите, когато наследниците на починали възрастни хора се сещат да търсят какво са притежавали техните родители и близки, и могат да получат тази информация само и единствено от Централния депозитар, който води регистрите. Богатата ни национална история в измамите помни времето, когато информация за акционерните книги на публични предприятия се купуваше и продаваше като топъл хляб, след което немалко граждани с изненада научаваха, че са продали акциите си преди време. В други случаи посредници издирваха хората по села и паланки и им предлагаха да подпишат изгодни договори за продажба значително под пазарната стойност на книжата. Това време отмина благодарение на драконовски мерки от страна на КФН за изчистване на пазара от мошеници. Но, разбира се, остава възможността при наличие на информация "спящите" акционери да бъдат издирвани с предложения да си продадат книжата. Ако регистърът отново стане "бизнес", кой и как ще гарантира, че информацията от регистрите няма да придобие пак пазарна цена?

Сагата с компенсаторките?

Разказват се легенди из българския пазар как при прехвърлянето на регистрите за компенсаторните инструменти от министерства, общини и областни управи към централния депозитар са нараствали нулите в края на отделни сметки и така и общото задължение на държавата. Сега регистърът на компенсаторните инструменти се води само от Централния депозитар. При приватизация с компенсаторни инструменти приватизиращият орган първо прави справка в Централния депозитар, дали тези инструменти не са били използвани вече. Едва след подобно потвърждение приватизиращият орган трябва да прехвърли собствеността, а Централният депозитар в това време трябва да заличи компенсаторните инструменти. Приватизация се извършва от областни управи, общини и от държавата. И сега възникват казуси с прехвърлянето на собственост и заличаването на книжата, пак добре познати на полицията и прокуратурата, обикновено предизвикани по "грешки" от приватизиращите органи. При приватизация на Централния депозитар, кой ще бъде в състояние да контролира този чувствителен процес?

Сделка "танто за кукуригу"

Мудното развитие на Централния депозитар се оценява от голяма част от инвестиционните посредници като колосална пречка за развитие на българския капиталов пазар. Достъпът на чужди инвеститори до търговия с български книжа е скъп и труден, което кара все повече български предприятия да започнат да гледат към листване на чужди фондови борси с цел привличане на инвестиции. Ако до преди година бавното развитие на депозитаря се обясняваше с лошата комуникация и незаинтересованост на различните институции, които са негови акционери, случаят вече не е такъв. След като преди година БНБ прехвърли собствеността си в депозитаря на министерство на финансите, основен акционер в Централния депозитар е вече министерството. То държи пряко и чрез участието си в Българската фондова борса над 50% от капитала на Централния депозитар. Така че отговорността за темпа на промени в Централния депозитар е вече изцяло на министъра на финансите и прехвърлянето на отговорността за развитието на институцията към частен субект си е абдикация от стана на министъра от отговорността към българския капиталов пазар. Сделката, която министърът предстои да сключи е отърваване от една проблемна институция, т.е. и стоката не е "слънце", и парите за нея няма да са реки от злато.

Стандартният въпрос: Как е в другите държави?

Логично е да се запитаме как е решен въпросът в другите европейски държави и навсякъде ли централните депозитари са държавна собственост. Факт е, че централните депозитари не са държавни, но ... (1) се притежават от много на брой големи банки, включително централни банки, като нито една институция не притежава контролиращ глас, (2) по традиция централните депозитари не водят пряко акционерните книги, а само регистрират прехвърляния на книжата между инвестиционните посредници, с които работят отделните клиенти, и (3) не са натоварени с функции по погасяване на държавен дълг, какъвто са компенсаторните инструменти. Изключение, подобно на българското, е естонският депозитар, който също води подробни индивидуални сметки на крайните клиенти, но той е 100% собственост на американската борса NASDAQ OMX.

Ясно е, че ако и докато собственик на Централния депозитар е друга европейска борса, опасностите не са големи. Но веднъж продадено, дружеството Централен депозитар може да продължи да се продава и препродава и новите акционери няма да подлежат на одобрение от никакъв български държавен орган. Законът за публичното предлагане ограничава кръга на акционерите му до банки, инвестиционни посредници, управляващи дружества и борси и чуждестранни депозитари. Обаче е факт също така, че сред тях са и фирмите на олигархията.

Също така не бива да пропускаме факта, че дейността на Централния депозитар е законодателно регулирана само по най-общ и схематичен начин. В голяма степен законодателят е разчитал на саморегулирането на Централния депозитар като квазидържавна институция, притежавана и управлявана от министерство на финансите и БНБ, наред с по-малки акционери от инвестиционната общност. Сега се предлага приватизацията без съответна актуализация на закона според променените условия. Остава въпросът дали това е случаен пропуск, незаинтересованост или нещо друго.

Кой да се заинтересува от приватизацията на Централния депозитар?

Въпросът в чии ръце ще премине институцията не е без значение. Редно е да развълнува поне няколко държавни институции, сред които и ДАНС. Защото ако това не е въпрос на национална сигурност, да не се окаже, че мерките за пране на пари с проверка на собствеността досега са били все ялови само за фасон пред външните партньори. Не беше много отдавна времето, когато при проверка на застрахователни компании, проверяващите научаваха, че главният юрисконсулт на застрахователя си носел всяка вечер за по-сигурно книгата на акционерите вкъщи, но в деня на проверката му разбили колата, докато бил в магазина и откраднали книгата на акционерите. Ако сме се поучили от лошия си опит, би трябвало да внимаваме да не стане отново така, че някои финансови институции да имат по няколко книги на акционерите. Може би картината изглежда прекалено черна, но да не забравяме, че никой не знае колко черен акционер могат да докарат парите в Централния депозитар след време. А и да не забравяме също, че за съжаление живеем в страна, в която мрачните прогнози обикновено се сбъдват, шашмите се правят бързо, а разследванията текат с години. /БГНЕС

-----------------------------
Ралица Агайн е икономист, член на Консултативния борд на Института за модерна политика. Била е зам.председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", а в последствие поема ресор "Надзор на инвестиционната дейност (2005-2010). Народен представител от НДСВ и Новото време (2001-2005), член на Комисията по икономическа политика и председател на Подкомисията по инвестиции и капиталови пазари в 39-то НС.