Ние сме част от европейската енергийна политика, но отговорностите за решаване на проблемите в България са наши, казва министърът на икономиката и енергетиката, заместник-председател на БСП и шеф на столичната организация на социалистите Румен Овчаров е роден на 5 юли 1952 г. в Бургас. Завършил е Московския институт по енергетика - "Атомни електроцентрали и установки", и УНСС, София, специалност "Макроикономика". Специализирал е във Финландия, Канада, Франция и САЩ. Работил е в АЕЦ "Козлодуй", бил е заместник-главен директор на "Енергопроект", главен експерт по ядрена безопасност и началник на управление "Ядрени инсталации" в Комитета по използване на атомната енергия за мирни цели, до 1996 г. - заместник-председател на Комитета по енергетика. До 1997 г. е министър на енергетиката и енергийните ресурси, от август м.г. - министър на икономиката и енергетиката. Заместник-председател на ПГ на левицата в 38-ото, 39-ото и 40-ото НС, заместник-председател на ВС на БСП, председател на столичната организация на социалистите. Женен е, има две дъщери - Теодора и Яна, и син Слав. Съпругата му Ваня работи в частна фирма и се грижи, освен за многобройната си челяд, и за добермана Шак. Разговаря Лилия Томова - Как Вие, г-н Овчаров, и правителството виждате бъдещето на българската енергетика? Каква ще е енергийната политика на страната ни? - Никаква тайна не е, че енергийната сигурност на България никога не е била чисто национален въпрос. Страната ни е с недостатъчни местни ресурси и през последните 50-60 години винаги е задоволявала над 60 на сто от своето енергопотребление за сметка на външни енергийни ресурси. И днес е така, но въпросът за енергийната сигурност стои вече все пак малко по-различно. - Защо, какви са разликите? - Поради глобализацията, поради отварянето и либерализацията на пазарите. Защото политическите споразумения или фактори, които преди време стабилизираха енергийните доставки и пазарите, вече не са аргумент. И трябва да бъдат заменени с други. - Въпросът е с кои? - Ясно е, че има региони, в които енергийните ресурси са повече от достатъчни, и други, в които са крайно недостатъчни. Ясно е и че тези, които са зависими от външните доставчици, ще се опитват да минимизират политическите ефекти от тази зависимост. Това се опитва да прави през последните месеци и години и Европейският съюз - като цяло, това се опитва да прави и България - в частност. Това ще е и една от ключовите задачи в бъдеще за всяка държава и в Европа, и в света. - Докъде сме стигнали в този процес? - От гледна точка на ЕС, ако трябва да бъдем пределно откровени, сме на равнище приказване и писане на "Зелени книги". Реални проекти и действия за реализация на тази диверсификация като че ли не се забелязват. Напротив, забелязват се реални действия на държавата, която стъпка по стъпка, ще го кажа образно, затваря кръга около Европа. - Държавата Русия? - Русия, освен че и сега доставя над 25 процента от природния газ и ще доставя през близките 5 години над 30 на сто, вече сключи дългосрочно споразумение с Алжир за доставки на оръжие, които споразумения ще се изплащат със суапови сделки на природен газ, който отново ще бъде продаван на европейския пазар. Русия води и активни преговори със страните от Близкия и Средния Изток, опитва се да отклони потоците от тези държави в посока Китай, Индия, Пакистан. Русия води своя индивидуална политика с всяка от европейските държави. - Но Унгария, без да пита никого, сама подписа споразумението си с Русия за изгражадане на паралелен на газопровода НАБУКО проект, малко преди това така постъпи и Чехия. Къде сме ние? - Очевидно пред нас е изключително важният въпрос: да, ние сме част от Европа, да, ние сме част от европейската енергийна политика, но отговорностите за решаване на конкретните проблеми на България и задоволяването на нейните енергийни потребности просто са си наша отговорност. Европа може да ни помогне, но проблемите трябва да си ги решим ние. - Това, разбира се, изисква от нас активна политика. - Да, и активната политика не означава само пътувания до Москва и до Виена, за да си говорим за НАБУКО или за договора с "Газпром". Тя означава търсене и на други източници за доставка на природен газ за България. Ето затова водим преговори и с Турция, и с Египет. Затова водим преговори и с Казахстан, макар и в един малко по-дългосрочен период от време, за съвместна експлоатация на Кашеганското находище. Затова започваме да проучваме възможностите за преговори и с Алжир, проучваме и възможността за връзка между българската газопреносна система и т.нар. интерконектор, който ще свърже Турция, Гърция и Италия и който на практика в един много кратък период от време може да се окаже реална възможност за диверсификация на доставките за България. Разсъжденията за българската енергийна сигурност, според мен, трябва да са в няколко посоки. Първата е част от Европа. Втората е деидеологизация на енергетиката и на процесите в енергетиката. - Политическа деидеологизация ли? - Нямам предвид политическата идеологизация, а чисто енергийна деидеологизация, т.е. да не робуваме толкова много на "магическите думи" преструктуриране, либерализация, приватизация. Защото много дълго преструктурирането на българската енергетика като че ли робуваше на тези постулати и смятахме, че щом правим това, значи всичко "става идеално". - А идеално ли ставаше? - Не съвсем. Защото като че ли пропуснахме периода, в който европейските енергийни компании започнаха да се консолидират. Ние пък се разделяхме на все по-дребни и по-дребни "парчета". Хем говорехме за либерализация, хем в същото време сключвахме дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията, с което на практика предрешихме липсата на либерализация на българския енергиен пазар. И така стигаме до, според мен, ключовия въпрос - ще продължим ли по този път или ще започнем да мислим малко по-прагматично, т.е., простичко казано, да гледаме какво е изгодно за България. - Ще стане ли факт един "български ядрен ренесанс"? - Според мен на този въпрос отговорът трябва да ни е вече изяснен - ядреният ренесанс все още не е факт за България. Страната ни още дълго време ще бъде слабото звено в развитието на атомната енергетика за Европа. Защото за последните 15 години, включително и със "съдействието" на наши съграждани и колеги, България стана "черното звено". АЕЦ Козлодуй" се споменава само в негативен смисъл независимо от това какви са експертните оценки! - Има ли България готовност да запази българската енергетика като сериозен регионален играч? - Трябва да сме наясно как ще продължим като философия и структура на енергетиката. Дали с досегашната философия на разпродаване на парче на отделни обекти, приближавайки се все по-близо до ключовите инфраструктурни образования - НЕК и "Булгаргаз" например, или ще се опитаме да сменим този модел, да направим нещо в посока на консолидацията на това, което е останало в българската енергетика. - А как е по света? - По света се консолидират. В Испания правят опити, в Германия това си е факт, също и във Франция до голяма степен. Опита се преди месец да го направи Австрия и най-вероятно ще го стане до края на тази година. Българската енергетика може да стане наистина сериозен регионален играч, който чрез партньорство с подобни регионални играчи би могъл да стане дори и надрегионален. Включително и с частно участие. - В противен случай какво ни чака? - Иначе ще продължим по линията на най-лекото съпротивление - разпродаване, без да мислим много-много какъв точно ще е резултатът. Защото българската приватизация, особено в енергетиката, като че ли е едно от добрите доказателства за истинността на твърдението на Милтън Фридман: "По-лош от държавния монопол може да бъде само частният монопол". - До къде стигна проектът Белене? - За съжаление, този проект до голяма степен е предрешен - в ситуацията, в която се намираме, избор на друг тип реактори е невъзможен... Друг тип, имам предвид друга технология, а не вода под налягане. Очевидно е, че до голяма степен е предрешен и изборът на типа реактор - ВВЕР. Защото изначално беше заложено, че това трябва да бъде дострояване на вече строяща се централа. Оказа се, че цените, които ни се предлагат, са много близки до изграждането на нова централа. Поради тази причина НЕК и комисията, която работи, поискаха преразглеждане и предоговаряне на цените, които се предлагат от двамата кандидати - чешкият консорциум "Шкода" и руският "Атомстройекспорт". Ако това не бъде постигнато, очевидно ще трябва да преосмислим целесъобразността от реализацията на проекта в този му вид. - А преговорите с "Газпром" на какъв етап са? - Единственият доставчик на природен газ за България е "Газпром", и алтернативен през близките две години просто не е реално да мислим, че е възможно да бъде реализиран. А и да бихме могли да намерим, трябва да сме наясно на какви ценови равнища би била доставката. Няма особена логика да си мислим, че доставки на природен газ от Иран или от Алжир биха били на цени, по-ниски от тези, на които доставяме от Русия. Даже напротив, най-вероятно те ще бъдат по-високи. Позицията на българското правителство е: водим преговори с "Газпром" и искаме договор, който да гарантира доставките за страната, да гарантира и дългосрочния транзит през България. Защото аз не вярвам, че газовите ресурси на "Газпром" ще свършат следващата зима. Няма да свършат, и това е добре. Защото, ако свършат, ще стане зле и за нас, и за още много други държави. Но и друг път съм казвал много ясно: ако не бъдат защитени националните интереси на страната, ако не бъдат гарантирани в дългосрочен период от време, България няма да промени сега съществуващия договор. - Това няма ли да доведе до проблеми? - Да, това би могло да ни създаде проблеми, защото в договора, колкото и да си мислим, че от юридическа гледна точка е "железен", има клаузи, които могат да бъдат атакувани. А това може да ни доведе дори до арбитражни дела, които може да спечелим, но може и да загубим. - И все пак, г-н Овчаров, лява или дясна икономическа политика води правителството? - Водим - твърдя го! - успешна икономическа политика. Мисля си, че това е най-важното. Реалният икономически растеж и добрата бизнес среда са начините БСП да изпълни социалните си ангажименти. Вярно е, че не всичко можем да направим веднага и в размерите, които искаме, но сме на прав път и се надявам, че до края на мандата ще успеем освен да изпълним до голяма степен заложените икономически параметри, и да постигнем тяхното социално изражение. - Наричат ви най-десния политик вляво, знаете го, нали? - Получава се нещо доста парадоксално. От една страна, не знам с какви аргументи, анализатори и социолози твърдят, че водя най-дясната политика в левия спектър. От друга страна пък коалиционните партньори ме обвиняват в налагане на "чист социализъм" и в "слабост към държавните монополи". Все без аргументи... Мисля, че на този етап, вместо да се люшкаме в определенията леви-десни решения, е по-полезно да заложим на прагматичните визии.