Въпреки значителният финансов ресурс, който ще бъде отделен за модернизацията на българската армия в размер на 2.6% от БВП, България трябва да търси и други инструменти за привличане на още средства.

Офсетните сделки се явяват този необходим инструмент, чрез който да се привлекат още инвестиции във военния сектор.

Това каза министър председателят Сергей Станишев по време на откриването на международната конференция "Офсетът в България: актуални проблеми и перспективи".

Форумът, който е под патронажа на министър-председателя на Република България, се организира от Атлантическия клуб и министерствата на икономиката и енергетиката и на отбраната. В него участваха представители на водещи европейски и световни фирми в областта на отбранителната индустрия - Armaris, Eurocopter, Lockheed martin aeronautics, Daimler Chrysler, Saab international и др, съобщиха от пресцентъра на МС.

България разполага с голям потенциал за партньорство, основан на възможностите на българската отбранителна индустрия, като офсета може да бъде един от водещите критерии за перспективността на това партньорство, заяви още Станишев.

Офсетът има възможността да допринесе за по-голяма ефективност на националните инвестиции във военния сектор, като предоставя значителен трансфер на технологии и достъп до нови пазари, обмен на опит и нау-хау.

България е сред първите - „на четвърто или пето място", в целия Европейски съюз по разходи за отбрана, коментира премиерът.

Той подчерта още, че договорите за специализирани обществени поръчки освен модернизация на войската трябва да стимулират допълнителните инвестиции не само в сектора отбрана, но и в българската икономика, което да доведе до повишаване на икономически растеж, трансфер на технологии и създаване на нови работни места.

Според него нито един сектор в страната не може да живее извън обществото като цяло, а трябва да се съобразява с реалните възможности

За подобно съчетание от ползата за модернизацията на армията с ползата за българската икономика чрез трансфер на технологии и инвестиции в България, бе категоричен и министърът на икономиката им енергетиката Румен Овчаров.

У нас специалните обществени поръчки с компенсаторно (офсетно) споразумение са на стойност над 20 милиона лева без ДДС, като стойността на компенсаторното споразумение не може да бъде по-малка от 110% от стойността на обществената поръчка.

Съотношението между директните и индиректните офсетни задължения е 30- 70 %.
Срокът за изпълнение на компенсаторното споразумение не може да бъде по-дълъг от 10 години след влизането му в сила.

Офсетните споразумения представлявват задължение на чуждестранна фирма доставчик, която трябва да извърши инвестиция като компенсация за възложената й специална обществена поръчка.