През 2017 година общо 311 фирми в България са обявени в несъстоятелност, което е 0,08% от активните над 401 000 компании в страната. Броят на фалитите намалява с 18,4% в сравнение с година по-рано. Това стана ясно по време на представяне на годишния доклад на "Кофас" за несъстоятелността в България и в Централна и Източна Европа (ЕЦБ).

За първата половина на тази година дружествата в несъстоятелност са 213 при 227 за същия период на предходната. Техният брой намалява с 4%, като темпът на спад се забавя осезаемо.

Според оценката на експертите сред най-застрашените от фалити компании остават тези в областта на търговията на дребно и едро, както и тези с дейност в сферата на недвижимите имоти и строителството. В групата на най-рисковите сектори през 2017 година влиза сухопътният транспорт.

"Включването на сухопътния транспорт се обяснява най-вече с увеличението на цените на горивата, както и с липсата на достатъчно персонал и повишаването на цената на труда в сектора", обясни управителят на "Кофас България" Милена Виденова.

По нейните думи възнагражденията в транспорта, и по-конкретно при специализирания транспорт, са скочили с между 30 и 50 на сто, а причина за това до голяма степен е недостигът на служители.

От друга страна най-нисък риск има за секторите ИТ, производство на мебели, сигурност, дейности свързани с човешко здраве и социална дейност, както и медицинска и стоматологична помощ.

Най-рисковите и най-ниско рисковите сектори в страната

Най-рисковите и най-ниско рисковите сектори в страната

5-те най-големи фалита в България през 2016 година

5-те най-големи фалита в България през 2016 година

В ИТ сектора и фармацията обаче няма компании в несъстоятелност

Задълженията на петте компании в групата на най-големите несъстоятелности за изминалата година възлизат на общо близо 198 милиона евро, сочат данните от доклада.

На първо място с най-големи неизплатени дългове е една от някогашните големи строителни групи в страната "Енемона" АД, която ремонтира АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и "Марица Изток 3". Нейните задължения са над 75 милиона евро.

С над 50 милиона евро дългове е фалиралият собственик на веригата за търговия на дребно "Карфур" - "КМБ България", която беше част от гръцката Marinopoulos Group. Процедурата по несъстоятелност за компанията започна през януари 2017 година по молба на доставчици на веригата, както и на кредитора "Алфа банк".

Веригата "Карфур" фалира

Веригата "Карфур" фалира

Българското й дружество влезе в процедура по несъстоятелност

Третият най-голям фалит за 2017 година е на свързаната с проекта "Супер Боровец" компания "Г 56 Дивелопмънтс" ЕООД. Нейните дългове са в размер на 29 милиона евро.

В топ 5 влизат още две компании, които имат връзка с казуса с "КТБ" - "Карне - М" ЕООД и "Техно резиденшъл парк". Техните задължения са в размер на съответно над 25 и над 18,3 милиона евро.

Име на компанията Отрасъл Размер на задълженията (евро) Град
Енемона АД Електрически инсталации 75 000 000 София
КМБ България ЕАД Търговия в неспециализирани магазини 50 000 000 Горна Малина
Г 56 Дивеломпънтс ЕООД Строителство 29 000 000 Смолян
Карне - М ЕООД Дистрибуция 25 000 000 София
Техно Резиденшъл Парк ЕАД Наемане и експлоатация на имоти 18 300 000 София

*Данните са на "Кофас България". Всички компании са обявени в несъстоятелност през 2016 година, но посочените задължения са от финансови отчети от различни години. Причина е различната продължителност на процедурата по несъстоятелност за всяка от фирмите.

Експертите на "Кофас" прогнозират ръст на несъстоятелността не само в България, но и в целия регион. Според очакванията за 2018 година ще има нарастване от над 10 на сто, а през 2019 година той ще се засили до 15,5 на сто.

"За корпорациите в Централна и Източна Европа настъпи краят на един възходящ цикъл на развитие", коментира Милена Виденова.

Несъстоятелността  в региона бележи ръст от 6,4% за 2017 година. За първи път от две години темпът е възходящ, в сравнение с 14% спад за 2015 година и 6% за 2016 година. Според "Кофас" през 2017 година в страните от Централна  и Източна Европа има подобрена икономическа активност, на което се дължи и рекордно високото ниво на БВП от 2008 година насам, покачило се до 4,5%.

Положителните икономически фактори обаче далеч не са достатъчни, за да се подобри ликвидността на компаниите. Нараства списъкът на държавите в региона, в които нивото на несъстоятелност се увеличава. В него вече попадат девет държави - Хърватия, Естония, Полша, Унгария, Румъния, Литва, Русия, Сърбия и Словения, като те отбелязват повече фалити през 2017 година в сравнение с предходната.

В Естония и Румъния ръстът остава сравнително нисък при съответно 2,4% и 2,5% за двете държави. От друга страна най-голямо увеличение от 40,1% записва Хърватия. По думите на Виденова той се дължи до голяма степен на промени в законодателството на страната, свързано с несъстоятелността. 

България е една от петте държави, в които се наблюдава намаляване на несъстоятелността. Останалите са Чехия, Литва, Словакия и Украйна.  В България процентът на понижение е 18,4%, докато в Словакия и Чехия е доста по-висок, съответно 27,1% и 26%

Експертите очакват тенденция на ръст в производствата по несъстоятелност в повече държави. Рискът за Полша е най-висок, като според "Кофас" несъстоятелността на корпорациите в страната може да достигне 20,2%. Сърбия и Словакия са единствените, за които прогнозите сочат спад. 

Снимка 383081