Световното първенство по футбол е голям повод за консумация на бира и искрено се надявам да видим в цифрите положителния сигнал, че потреблението се връща, но се съмнявам - имаме по-голям проблем в обществото и специално в нашата икономика: голямата инфлация. Това заяви изпълнителният директор на "Карлсберг България" Теодор Несторов по време на пресконференция, организирана от Съюза на пивоварите в България (ЦПБ).
Организацията, която представлява компаниите зад 99% от произвежданата у нас бира, изнесе данни за 2025-а. Според тях от заводите на 3 големи компании, 7 малки и 32 микропивоварни са излезли общо 4,420 милиона хектолитра пиво при почти 5 милиона хектолитра продажби. Това е спад от около 5% в обемите на годишна база.
"Доходите на потребителите релативно към цените намаляват, което свива потреблението", посочи Несторов.
Още цифри и тенденции
Председателят на Съюза на пивоварите в България Владимир Иванов също подчерта, че цикличните фактори като поскъпването на стоките се отразява на бирата, като обаче има и структурна промяна: "Младото поколение има бърза и стабилна тенденция в намаляване на потреблението на алкохол. Всеки четвърти в тази възрастова категория е престанал да употребява алкохол".
Затова и виждаме истински възход на безалкохолната бира както у нас, така и в Европа и по света. Изпълнителният директор на СПБ Ивана Радомирова отбеляза, че у нас този продукт има традиции още от 80-те години, но различното този път е силното търсене от страна на потребителите.
"Данните показват, че около 65% от българите са консумирали безалкохолна бира през миналата година. Най-активните консуматори са жените и младите хора. По данни на НСИ за миналата година има ръст от 53% в продажбата на безалкохолна бира, а за първите 6 месеца 14% ръст на годишна база", посочи тя.
Така 3-3,5% от продажбите на бира миналата година са били в безалкохолния сегмент. Допълнително трябва да добавим и много популярните бирени миксове, сред които има и нискоалкохолни. Общо за година на пазара са влезли 20 нови марки и видове продукти.
Въпреки спада в потреблението, то остава сериозно. През 2025 г. българинът средно е изпил 76 литра бира от всички възможни видове, като три четвърти от хората у нас консумират поне веднъж месечно, а над половината - всяка седмица.
Време е за депозитната система
Пивоварите използваха събитието, за да отправят апел към властите за скорошен старт на депозитната система за събиране на използвани опаковки от населението. Радомирова посочи, че в сегашната ситуация всеки от нас плаща по три пъти - такса смет, калкулираната в цената на бирата продуктова такса, с която се облагат производители и доставчици, както и наказателната такса от ЕС заради непостигнатите 80% разделно събиране и рециклиране на пластмасовите опаковки.
Вместо това, по груби изчисления на бранша, при 10 евроцента, давани за всяка върната опаковка, двучленно домакинство би спестявало по 100-110 евро.
От СПБ подчертават, че депозитната система е "огромен проект с национално значение", който ще изисква влагането на около 100 милиона евро от задължените инвестиции, но бяха категорични, че това ще е "крайъгълен камък в нашите бъдещи и настоящи политики".
Инвестиции в хора и активи
От началото на приватизацията на пивоварния сектор през 1994 г. до момента капиталовите инвестиции се изчисляват на 1,625 млн лева или 831 милиона евро, обяви Владимир Иванов, като добави, че за последните 5 години говорим за 331 млн. лева (близо 170 млн. евро), а само за 2025 г. - за 45 млн. лева, което е най-високото ниво на годишна база за последните две десетилетия.
Над 40% от парите са отишли за нови мощности в малцовото производство.
Големи обаче са и инвестициите в човешкия капитал - бирата дава препитание на 22 000 души у нас, като 9% от тях работят в самите пивоварни предприятия. В тях средната заплата надхвърля 1650 евро, което я прави най-висока в хранително-вкусовата промишленост у нас.
Производителността е висока, като на средногодишна база един директно зает в индустрията произвежда 232 000 литра бира при 195 000 в Гърция и 256 000 на много по-големия румънски пазар.
По време на събитието беше подписан 14-ят колективен трудов договор в сектора, който урежда условията на труд, заплащането и развитието на човешките ресурси през следващите две години.
"Пазарът се променя, но това е индустрия, която не е само технологично зависима - да дойде една тенденция и да я заличи. Има знания, технологии, традиции - продуктът е част от живота на хората и той ще продължи да бъде тук", категоричен беше Теодор Несторов.
USD
CHF
GBP
