Черният асфалт беше стандартът, върху който израснаха съвременните градове. Но с рекордните температури през последните години той започва да се превръща в част от проблема.

Все повече градове експериментират с нов тип настилки, които могат да намалят нагряването на улиците, да ограничат ефекта на "градския топлинен остров" и да помогнат при силни валежи. Засега тези технологии са далеч от масова употреба, но създават изцяло нов пазар за строителни материали и инфраструктурни решения.

Един от най-интересните експерименти идва от Мароко, където в части от Маракеш и Агадир се тестват т. нар. "гъбести" или пропускливи настилки. Те позволяват на дъждовната вода да прониква под повърхността, а последващото изпарение използва топлина и по този начин охлажда настилката.

Асфалтът се превръща в част от проблема

Традиционният черен асфалт има един сериозен недостатък в условията на климатични промени. Той акумулира огромни количества топлина. През деня повърхността може да достигне температури, значително по-високи от тези на въздуха, а натрупаната топлина се отделя бавно и след залез. Това е един от факторите зад явлението "градски топлинен остров", при което гъсто застроените райони остават по-горещи от околните пространства.

Снимка 773842

Източник: iStock

Колко голяма може да бъде разликата показват тестове в американския щат Аризона. Според данни, цитирани от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA), традиционните настилки при силно слънцегреене могат да достигнат до зашеметяващите 67°C, докато някои охлаждащи решения остават с между 5,5 и почти 9°C по-"студени".

Как работят новите настилки

За разлика от стандартния асфалт, който почти не пропуска вода, порестите настилки съдържат множество малки кухини. При валеж водата преминава през тях и се задържа в специален слой под повърхността. Когато започне да се изпарява, тя отнема част от натрупаната топлина на принципа на охлаждането на човешкото тяло при потене.

Освен потенциалното намаляване на температурите, технологията има и друг ефект. Тя може да намали натоварването върху градската канализация при силни валежи.

Въпреки обещанията, пропускливите настилки не са универсално решение. Един от основните проблеми се оказва поддръжката. Порите в материала могат постепенно да се запушват от прах, пясък и частици от автомобилните гуми, което намалява ефективността им.

Технологията обаче не е подходяща за всички участъци. Натоварени магистрали, индустриални зони и райони с тежък трафик вероятно ще продължат да разчитат основно на традиционни материали. Друг фактор е климатът. Ако няма достатъчно влага, охлаждащият ефект отслабва, което означава, че тези решения трябва да се комбинират с по-добро управление на водните ресурси.

Топ 10: Най-големите строители на пътища и магистрали в България

Топ 10: Най-големите строители на пътища и магистрали в България

Има ли размествания в класацията?

Битката за "хладните градове" създава нов пазар

Пропускливите настилки са само една част от зараждащата се по-голяма тенденция. Градовете по света започват да инвестират в инфраструктура, която да се адаптира към по-чести горещи вълни.

В Испания например проектът LIFE HEATLAND тества светли настилки, които отразяват повече слънчева светлина и задържат по-малко топлина. В Мурсия материалът е положен върху около 24 000 кв. м улици, като целта е температурата на настилката да бъде намалена с около 10°C, а тази на околния въздух - с приблизително 1,5°C.

В Маракеш експериментите с нови настилки са част от по-широка програма за устойчив град, финансирана с $9,5 милиона от Глобалния екологичен фонд.