Джоузеф Бел, експерт по разплащания от Охеra Consulting LLP, пред money.bg

Какви са основните тенденции, които оказват влияние върху разплащанията днес? И как това променя пазара на плащания?

Промените в сектора са изключително динамични. Ако трябва да ги сведем до три области, това са: новите регулации, които разкриват възможности за междубанкови плащания; технологичният напредък, благодарение на който са възможни нови услуги като например мобилните плащания; и промените в очакванията на потребителите от платежните услуги, като се поставя акцент върху удобството. Всичко това означава един по-разнообразен и технически усъвършенстван сектор на плащанията, в който започват да се разкриват нови сфери за конкуренция. За мен именно тези нови сфери представляваха най-голям интерес в нашето проучване.

Във Вашия анализ "Конкурентна среда за плащанията - европейска перспектива", поръчан от Mastercard, казвате, че конкуренцията на пазара на плащанията често бива разбирана погрешно. Защо плащанията са различни от всеки друг сектор?

На едно базово ниво плащанията са онова, което движи останалата част от икономиката. Това означава, че всяко усъвършенстване на начина, по който функционират плащанията, от своя страна носи ползи за потребителите и търговците, които ги ползват. Същевременно, платежните методи, които използваме, също се влияят от промените в икономиката в по-широк план, като например от ръста на електронната търговия.

Как новата директива за платежните услуги (ДПУ2)[2] ще промени плащанията на дребно в Европа? Какъв ще бъде ефектът й върху конкуренцията?

Може да се каже, че целият свят гледа към Европа, що се отнася до начина, по който ДПУ2 навлиза на пазара. Директивата внесе множество промени по отношение на поведението, което трябва да спазват доставчиците на платежни услуги и банките, и ще се наложи да почакаме още няколко години, преди да можем да видим пълния й ефект. Промяната, която с право се дискутира най-много, що се отнася до конкуренцията, е т.нар. "open banking". По същество това означава, че ДПУ2 разрешава на клиентите на банките да ползват услугите на доставчици - трети страни за управление на своите финанси и за иницииране на плащания от тяхно име. Това улеснява навлизането на нови играчи в сектора, като им предоставя още една възможност за осъществяване на плащания; те могат да се учредят като трето лице-инициатор на плащания съгласно ДПУ2. Навлизането на нови играчи означава повече конкуренция.

Мнозина считат, че пазарът за плащания на дребно е зает от големите традиционни играчи, което прави навлизането на нови нетрадиционни участници трудно, ако не и невъзможно. Има ли реална конкуренция при плащанията? Колко открит е пазарът за нови уиграчи?

Това наистина е традиционният поглед върху нещата, но той не съответства на онова, което виждаме на пазара днес. Една важна тенденция е, че хората все по-често носят в себе си и ползват множество платежни методи. Ето защо това, че имате традиционни инструменти като пари в брой или карта в портмонето си, не ви пречи да използвате и дадена нова платежна услуга. По тази причина през последните 15-тина години най-различни видове играчи успешно навлязоха на европейския пазар, в това число големи технологични фирми, но и стартъпи. Сред успешните примери са Klarna, Payconiq, Swish и Vipps.

Трябва ли на малките и на новите играчи да се дава конкурентно предимство пред големите? Трябва ли те да бъдат изключени от регулациите за известно време?

Много от разпоредбите в ДПУ2 са насочени в голяма степен към поддържане и подобряване на сигурността при плащанията. Очевидно е налице обществен интерес да се гарантира, че те се прилагат за сектора като цяло. Понякога се забравя, че това би трябвало да работи в полза и на конкуренцията. Доверието е ключов фактор при определяне на това кои методи на плащане се използват. Когато потребителите знаят, че едни и същи стандарти важат за целия пазар, това помага да се постигне равнопоставеност по отношение на доверието. Така потребителите могат да изберат дадена непозната платежна услуга и да знаят, че тя отговаря на минималните изискуеми стандарти във връзка със сигурността.

Всъщност насочването на регулациите единствено към по-големите играчи може да породи риск от подкопаване на растежа на новите играчи. Това може да се случи, ако така се насърчават новите играчи да останат малки, за да избегнат тежестта на пълната регулация, или ако имате регулация на цените на големите играчи, която намалява оборота, който новите играчи могат да реализират на даден пазар, като по този начин се намаляват и стимулите им въобще да навлязат на него.

Мобилните плащания и мобилните портфейли стават все по-популярни в България и по целия свят. Благодарение на NFC[3] технологията нашите смартфони, часовници и др. се превърнаха в платежни устройства. Как те променят конкурентната среда в Европа и защо?

Цифровите портфейли могат да съчетават относително базови методи за плащане, като например кредитни трансфери и директен дебит, с оптимизации като удобство и защита на потребителя, поради което се конкурират директно с други методи за плащане, като например картите. Например в Германия много сделки през PayPal се финансират посредством директни дебити и кредитни трансфери и често пъти предлагат ниво на защита на потребителя, съпоставимо с това при картите.

Благодарение на тях потребителите могат по-лесно да носят и сменят различни методи за картови и междубанкови плащания, като използват едно и също устройство.

Значи имаме всички тези нови играчи на пазара, имаме мобилни плащания и цифрови портфейли, но в края на краищата всички те ползват картови или плащания в реално време. Казано другояче - действителният избор, що се отнася до технологията, е сведен до картови плащания или плащания в реално време. Как цифровите портфейли ще доведат до повече конкуренция - например между платежните схеми?

Тук е важно нарастващото значение на удобството за потребителите на плащания. Като съхраняват потребителски данни и предоставят приложение или онлайн услуга, които са бързи и лесни за ползване, цифровите портфейли изграждат близка връзка със своите потребители. Това ги прави важни играчи в развиващата се конкурентна среда - те могат реално да повлияят за това кой от наличните платежни методи да се използва за конкретната транзакция. Това означава, че те са в позиция да окажат истински конкурентен натиск върху картовите и междубанковите платежни методи, като насочват клиентите си към онзи метод, който предлага най-добрите условия на цифровия портфейл.

Какъв ще бъде ефектът от всички тези промени върху пазара на плащания на дребно - както за търговците, така и за потребителите?

И потребителите, и търговците вече могат да избират измежду цяла гама методи за плащане с различно съотношение "цена/качество", а по-ниските бариери пред навлизането на пазара вероятно ще означават повече избор в бъдеще. Това ще доведе със себе си и съответните ползи от по-големия избор - иновации, които пораждат услуги, които все повече се напасват спрямо нуждите и предпочитанията на потребителите и възможността да се търсят по-ниски цени за дадено ниво на обслужване.

ДПУ2 бе предложен в пакет с Регламента относно обменните такси за платежни операции с общата цел (1) да се увеличи конкуренцията, (2) да се насърчат иновациите и (3) да се стимулират електронните плащания в Европейския съюз. Въпреки че ДПУ2 все още не е напълно имплементирана, Европейската комисия започна да оценява ефекта от Регламента относно обменните такси за платежни операции върху пазара на плащанията. Не е ли това преждевременно? Колко време ще трябва, за да се види пълния ефект от този законодателен пакет?

Регламентът относно обменните такси беше една голяма промяна в начина, по който се регулират картовите плащания. Нормално е Комисията да разглежда ефектите от регулацията сега —ако тя чака сектора да спре да се променя, може да чака вечно. Мисля, че е нужна предпазливост, когато се обмислят каквито и да било промени в тази регулация през следващите пет години. Комисията и лицата, отговорни за формирането на политиките, ще получат най-добрите резултати единствено ако възприемат един цялостен поглед за това как еволюира пазарът, а не като основават решенията си единствено на информация за пазара от последните пет години.

Каква роля имат регулацията/регулаторите в тази нова среда на плащанията? Има ли място и аргументи за ценово регулиране или други форми на регулация ще бъдат по-адекватни?

На ценовото регулиране понякога се гледа като на привлекателен политически инструмент, тъй като създава впечатлението, че нещо, което се възприема като проблем, се решава директно - просто намалявате цените, които считате за прекалено високи. Но недостатъците на ценовото регулиране са добре известни и на икономистите, и на регулаторните органи. То може да обезкуражи или дори да елиминира стимулите за навлизане на пазара, за растеж и за иновации на играчите, което в крайна сметка е в ущърб на потребителите. По тази причина за ефективното регулиране на пазара на плащанията ще трябва регулаторите да възприемат един холистичен възглед за начина на функциониране на пазара, а не просто на цените. Тук централните фактори ще бъдат изборът, иновациите, качеството и сигурността. Предвид важността на плащанията за функционирането на икономиката в по-широк смисъл и темповете на промяна в сектора, е правилно регулаторите да ги следят отблизо и да планират политики и регулации по начин, който е в съответствие с конкурентната динамика в сектора.

Бихте ли казали, че що се отнася до конкуренцията, пазарът на платежни карти не би трябвало повече да се третира като отделен продуктов пазар, а вместо това дефиницията на пазара следва да се разшири, така че да включи и тези други форми на плащане (и техните доставчици)?

Това не е нещо, което сме разглеждали специално в проучването ни. Обаче все по-голямата взаимозаменяемост между методите на плащане е нещо, което трябва да бъде отчетено от хората, които правят официални пазарни оценки в сектора.

Предвиждате ли разходите за приемане на карти да намалеят през следващите години поради по-голямата конкуренция от страна на некартовите платежни решения?

Роля имат голям набор от фактори, но ние вече виждаме намаляване на разходите за приемане за търговците и очаквам тази тенденция да продължи. Основна движеща сила за това е отливът от парите в брой, боравенето с които принципно е по-времеемко и скъпо за търговците, отколкото електронните плащания. От страна на електронните плащания нововъведения като безконтактните и мобилните плащания ускориха транзакциите, което още повече намалява разходите за приемане за търговците. Конкуренцията между всички платежни услуги вероятно ще насърчи повече иновации, благодарение на които плащанията се ускоряват и цената им намалява на мястото на продажба. Една област, в която започваме да наблюдаваме това, са разходите за оборудване. Например има различни услуги, които позволяват на търговците (в частност на малките и средните предприятия) да приемат картови плащания с помощта на разширение (plug-in) към смартфон, вместо посредством самостоятелно терминално устройство. Бъдещият развой ще продължи с разработването на технологията за въвеждане на пин код върху тъчскрийн клавиатура на терминално устройство (pin on glass), която позволява търговците да използват самия смартфон като терминално устройство за плащане. Всичко това свидетелства, че конкуренцията сектора наистина кара както традиционните, така и новите играчи да намират начини за повишаване на ефективността на приемането на плащания, което е от полза и за потребителите, и за търговците.

[1] https://www.oxera.com/

[2] Т.е. Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на Директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО - бел. прев.

[3] Near Field Communication, технология за безконтактна връзка - бел. прев.