След края на Руско-турската освободителна война България е почти изцяло бедна земеделска страна. Въпреки това между 1880 и 1900 г. започва бързо развитие. В този период се развива предимно леката промишленост, построени са голям брой текстилни и мебелни фабрики, както и няколко бирени фабрики.
Голям напредък е отбелязан в периода между двете световни войни - 1919 - 1941 година. След рязък икономически спад вследствие на загубата през Първата световна война започва интензивната модернизация и разширението на промишления сектор.
Всъщност, още от средата на 19 век по нашите земи се зараждат възможности за предприемачество и участие на българи в стопанския живот на Османската империя. Има и такива български предприятия, които успяват да се установят на чуждестранните пазари, изнасяйки продукция, най-често земеделска.
"Често гръцките фирми са пример за българските предприемачи, тъй като бизнесът е по-развит в южната ни съседка. В този период в българската история има множество фалити на бизнеси, но те често са непознати в днешно време", разказва проф. д. н. Пенчо Пенчев, ръководител Катедра "Политическа икономия" в УНСС, в интервю за Bloomberg TV Bulgaria.
Освободителният процес е изключителен шок за бизнес климата у нас, като голям брой фирми фалират по време на военните действия. От друга страна много хора забогатяват от военни доставки, но изхарчват бързо натрупаните им спестявания.
"Политическата конюнктура и нестабилността в държавата са огромни пречки пред стопанството, като 10 години след Освобождението има регистрирани само 4 акционерни дружества, от които едно фалира. Ниското ниво на предприемачески интерес се дължи на липсата на свободен капитал у нас, тъй като гражданите насочват спестяванията си предимно към закупуване на земя."
Историкът припомня, че от 90-те години на 19-и до началото на 20 век се създават над 100 акционерни дружества в България, от които повечето са спомагателни каси, целящи да предоставят кредити на предприемчивите българи. Успешни примери има в банковия сектор - Българска търговска банка, която преодолява различни кризи и практикува смислено и честно банкиране.
Текстилната промишленост е една от най-успешните у нас, като това започва още след Освобождението. 30% от общата продукция на този сектор в България дава памукотекстилната. Началото на производството на памучен текстил в България е поставено с откриването на фабрика в Ямбол през 1903 година. За периода 1939 - 1980 година се отчита десет пъти ръст в производството. В следващите 20 години обаче - четири пъти спад.
Въпреки възходите и паденията, текстилната промишленост в България се развива бързо, преминавайки от занаятчийско към фабрично производство. Основните центрове са Сливен, Габрово, Пловдив и София, специализирани в памучен и вълнен текстил, килими и одеяла. През годините секторът е подкрепен от държавни протекции и нови технологии и един от добрите причери за успешен бизнес у нас.


USD
CHF
EUR
GBP
lyudmil-yotsov
на 04.03.2026 в 09:30:46 #2Както се вижда до 1944 година в България не е имало никаква Индустрия освен някаква Тейстилна, Лека Промишленост и Занаятти. След това за 40 години "гадният" Социализъм изгражда Индустриално Развита Държава за чудо и приказ, която вече 35 години не успяваме да разрушим. Великият Частен Предприемач - Български и Световен за 35 години не можа да построи едно Технологично Производствено Предприятие в България, което да произвежда конкурентна продукция и да изнасяв световен мащаб. Времето на сегашната Политико-Икономическа система е преброено и Бъдещето е на Хибридният Китайски Модел - Глобален Социализъм+Локален Капитализъм.
seal
на 03.03.2026 в 14:24:07 #1в статията разбира се не е казано нищо съществено. Бизнес до 1944 година е наблегнато най вече на дребни занаятчии, като грънчари, колари, мандраджий и мелничари. по едрите са свързани с цигарената индустрия и споменатият текстил, като цяло не сме имали почти никаква индустрия.