Разрастването на пазара на генерични лекарства - от по-малко от 3 от 10 предписания през 1984 г. до над 8 от 10 през 2014 г., е една от малкото успешни истории сред многото опити на САЩ да осигури висококачествено здравеопазване на по-ниска цена.

Асоциацията на генеричната фармацевтична индустрия е пресметнала, че генеричните лекарства са спестили на американската здравна система близо 1,5 трилиона долара в периода 2004-2013 г., разказва сайтът slate.com.

В американската столица Вашингтон предстои много важно изслушване заради бързото нарастване на цените на генеричните лекарства през последните години. Лекарства, които преди бяха достъпни за по пени за хапче, сега струват стотици долари за шишенце. И не става дума само за езотеричните лекарства, предвидени за малкия пазар.

Антибиотикът доксициклин - лекарство за общи инфекции от синузит до пневмония - е струвал 20 долара за шише от 500 хапчета през октомври. Миналия месец средната цена за същото лекарство е била 1,849 долара.

Оказва се, че може да сме се предоверили в конкурентната природа на сектора на генеричните лекарства и благодарение на до голяма степен невидима група от посредници това вече не е същият свободен пазар, който сме си представяли.

Приемането на закона „Хач-Уаксмън" през 1984 г. в САЩ е улеснило регистрирането на генерични лекарства с въвеждането на съкратени процедури. Освен това, той въведе двуфазен модел на фармацевтичния жизнен цикъл, който балансираше нуждите на иновации във фармацията и фармацевтичния достъп.

В първата, защитена от патент фаза, ново лекарство е достъпно на по-високи цени и се предлага единствено от компанията, която го е създала, така че тя да може да компенсира инвестициите за изследвания и развитие. Във втората фаза след патента лекарство може да бъде достъпно за конкуренцията на свободния пазар, което предлага лекарствата на достъпни цени за широката общественост.

30 години по-късно приехме този модел, без да осъзнаваме, че почива на две спорни предположения - че принципите на свободния пазар работят безотказно, за да отговорят на търсенето и предлагането и че индустрията на генеричните лекарства е доброжелателен агент на обществения ред, отколкото конкурентна индустрия като самата Big Pharma.

Както трябва да ни подсещат вълните на недостиг на генеричните лекарства и скорошните повишения на цените, и двете предположения са под въпрос.

В индустрията пазарният неуспех се случва, когато тълпа различни компании, които някога са се състезавали да продадат лекарство като доксициклин, го зарязват, за да преследват по-доходни лекарства, оставяйки само един доставчик или нов монопол от сивия пазар да имат възможност да вдигат цените, както правеха производителите на маркови лекарства.

Това се случва отчасти, защото компаниите за генерични лекарства са привлечени само от пазара на по-нови лекарства, когато излязат от патент, отчасти заради затрудненията в доставката на прекурсори и отчасти заради свиването на марджините в производството на по-стари генерични лекарства.

Спонтанното пренасочване оставя снабдяването на много по-стари, но основни медикаменти в ръцете само на няколко доставчика, чиито производствени линии са неподготвени да се справят с повишеното търсене. Това води до недостиг на ключови фармацевтични агенти, необходими за лечението на рак, пневмония и сърдечни заболявания, както и за анестезията. Накрая цените спадат, но дотогава обикновено също се случва скок на цените на други лекарства.

Предполагаемата сила на конкуренцията в генеричните лекарства се базира и на трето предположение - че пазарът позволява директно взаимодействие между предлагането от конкурентни производители и търсенето от потребителите на здравни услуги. Но от няколко десетилетия посреднически органи се разпространиха между производителите на лекарства и хората, на които помагат.

Днес между предписващите лекари и фармацевтите стоят фармацевтични и терапевтични комитети на болници или застрахователни планове, които определят кои лекарства се покриват и кои - не.