Какви заплати получават мениджърите на големи компании в България? Отговорът дава ново проучване на Българската Екзекютив Сърч Асоциация (БЕСА), която публикува ежегодния си доклад за възнагражденията на висшите мениджъри в страната.

Асоциацията е изследвала фирми с над 300 души персонал и 10 милиона евро оборот, като изрично посочва, че извадката не е представителна. Въпреки това данните са реални и се базират на компании, ползващи услуги по директно търсене. Ето какво показват те (заплатите са годишни):

  • Генерален мениджър / Изпълнителен директор - 100 000 - 120 000 евро
  • Оперативен директор - 70 000 - 85 000 евро
  • Производствен директор - 70 000 - 85 000 евро
  • Финансов директор - 68 000 - 82 000 евро
  • Търговски директор - 67 000 - 80 000 евро
  • R&D/IT директор - 61 000 - 73 000 евро
  • Маркетинг директор - 56 000 - 68 000 евро
  • Директор Логистика/Верига на доставки - 52 000 - 62 000 евро
  • Директор Човешки ресурси - 49 000 - 59 000 евро
  1. Управляващите директори (без експати) имат все по-разнообразни като пакет и нива възнаграждения. Пряко определящи, освен сектора, е собствеността, регионалната структура и оборотът на компанията. За тях, както и за останалите позиции по-долу, най-интересно е задържането като нива на значението на бонусa и други вариращи плащания/участия (опции/акции) в годишния доход, и все по-интересните и разнообразни фиксирани придобивки. Освен стандартните за ранга релокационни пакети, все по-често наблюдаваме предоставяне на членства, поемане на разходи за МBA програми, гъвкавост на пътувания, подкрепа на личен и семеен живот, както и все по-директни дискусии за компенсаторни пакети и бонуси при подписване на договор за поемане на нова роля (sign in bonus).
  1. Оперативните позиции - Оперативен директор, вкл. Плант мениджър - заемат втора водеща позиция по нива на възнаграждение. Този факт се обуславя от високата активност и конкурентост в бранша (>40% от executive search проектите са в индустриалния сектор). Определящ е и форматът на развиващото се производство в България, който често е фокусиран върху чисто производство на детайл или продукт, изцяло за компанията-майка. Тези структури обикновено имат малки административни функции, с оперативен фокус, а стратегическите решения се взимат от нивата извън България.
  1. Финансовият директор, често член на Борда на директорите, запазва влиянието си, което зае в кризисните години. То е отразено и чрез нивото на възнаграждение, което изпреварва останалите "поддържащи" функции. Промяната тук е по-скоро по отношение на търсените компетенции - лидерски умения, нетуъркинг, управление на риска и на паричните потоци, не толкова трансформационен мениджмънт. Наблюдава се промяна в обхвата и приоритетите на ролята - това е повлияно от създаването на центрове за споделени услуги, в или извън страната, които поемат дейности като осчетоводяване, управление на плащания и вземания, контролинг и други. В този контекст от Финансовите Директори все повече се изисква да управляват мулти-функционални и трансгранични взаимоотношения.
  1. Освен в чисто търговските компании, Търговските директори сякаш губят двигателната си сила и носят все по-оперативен и тактически принос. Значението им по отношение намиране на рентабилен път към пазара и оперативното ръководство на екипи и канали на дистрибуция е значително, но стратегически най-силно участие наблюдаваме в български компании, търсещи пазари навън.
  1. Нужно е да отбележим технологичните роли, които се откъсват от групата на "поддържащи" функции и стават все по-стратегически и по-високо платени. Тази тенденция от секторна се разпростира и хоризонтално, измежду всички индустрии и компании, в които има вътрешни IT отдели. Нараства значението на тези роли за: бизнес анализи, информационна сигурност, разработване на бизнес стратегията на компаниите, за таргетиран подход към клиентите, както и подпомагане на процеса на ценообразуване и изготвяне на прогнози за продажби и т.н.
  1. Ролята на Маркетинг директор на ниво страна дефлира в последните години, особено в международните компании, тъй като се наблюдава централизиране на стратегиите и подхода към продуктовите групи/услуги и силни процеси по клъстеризация. На обратния полюс са българските производители, които срещат трудности в това да намират и привличат маркетингови специалисти с широкоспектърен опит в областта. Нарастващ е фокусът върху привличане на експерти/мениджъри по дигитален маркетинг и мулти-ченъл маркетинг - опитът им в социалните мрежи е изключително търсен, но не непременно наличен на това ниво, което компаниите търсят.