Парадокс: Индустрията търси кой да произвежда, а учениците искат да са... "Организатор Интернет"

"Специалисти по създаване на уеб съдържание, управление на онлайн магазини и дигитален маркетинг" - такива искат да станат огромна част от учениците в професионалните гимназии в 5 ключови български региона. Това показват резултатите от анализи на пазара на труда, изготвени от Българската стопанска камара за Бургас, Враца, Добрич, Смолян и Шумен.

Вижда се добро запълване на план-приема по "модерните" дигитални направления като гореописания "Организатор интернет" (които на всичкото отгоре се променят изключително динамично под давлението на AI), докато при професии, свързани пряко с местните икономики, ситуацията се колебае между застой и отлив.

На пръв поглед ситуацията в Бургас - най-голямата българска област, изглежда добре със своите 93% реализация на план-приема в периода 2019/20 - 2024/25. През последната наблюдавана учебна година обаче незапълненият капацитет е най-високият за периода - цели 334 места или 13% от общия брой.

Водещи са туристическите специалности като "Хотелиер", "Организатор на туристическа агентска дейност", "Екскурзовод" и "Изпълнител на термални процедури", където приетите са даже повече от утвърдения прием. "Структурната особеност, която отличава областта, е зависимостта от туристическия сектор, който е едновременно двигател на растеж, и ограничение за дългосрочна устойчивост на пазара на труда. Сезонността генерира вариращо търсене на работна ръка, което не по-често не формира устойчиви трудови траектории, тласка към привличане на сезонни кадри, и усложнява трайното задържане на специалисти с по-висока квалификация", отбелязват обаче авторите на анализа.

Бизнес и образование ръка за ръка. Дуалното обучение като решение на кариерната криза

Секторът представя своите достижения, цели и предизвикателства - специално пред Money.bg

Вижда се и влошаващо се изпълнение на план-приема за професии като "Организатор по експлоатация на пристанища", "Корабен техник" и "Корабоводител" - а те отразяват реалния пазарен профил на областта.

При професии като "Работник по транспортна техника" и "Техник-лесовъд" желаещите също са консистентно по-малко от местата за тях.

В същото време професии като "Приложен програмист", "Програмист", "Техник на компютърни системи", "Графичен дизайнер" и "Компютърен график" поддържат коефициент на реализация от или над 100% през почти всяка учебна година.

Враца почти удвоява своя БВП в периода 2019-2023 г., а индустрията има двойно по-голям дял от средното за страната, но това вероятно е резултат от фактора "Козлодуй". Коефициентът на реализация на план-приема достига над 83%, но през последните две учебни години пада.

Стабилни откъм прием са професиите например "Организатор Интернет" и "Приложен програмист", докато при "Готвач" (в която иначе е най-голям броят на завършващи с професионална квалификация), "Техник на енергийни съоръжения и инсталации" се забелязват колебания, а още повече се разминават планове и реално записани деца, учещи за машинни техници, хлебари и сладкари. "Електромонтьор" пък е една от професиите, която явно не е предпочитана от кандидат-гимназистите.

"Не всички професии, важни за местната икономика, успяват да се реализират устойчиво в училищния прием", подчертават от БСК.

Пропастта между професионално образование и икономиката расте

Половината ученици в бившите техникуми учат специалности, по които после няма да работят

Още по-изразено е това в Добрич - област с ясно изразен аграрен профил. Най-лесно обаче се запълват паралелките, подготвящи кадри за професиите като "Оперативен счетоводител", "Организатор Интернет" и "Танцьор". В същото време колеблив е интересът към направленията "Готвач", "Техник-растениевъд" и "Ветеринарен техник", а при "Електромоньор" и "Лаборант" приемът е прекъснат или спорадичен.

Смолян, която е сред областите с най-неблагоприятен демографски профил в страната, има и най-големи проблеми с професионалното образование. При 550 места, обявени годишно, едва около 300 се запълват - 54% от общия брой.

С нулева реализация (т.е. нула записани ученици и нула открити паралелки) са професии като "Техник-технолог в дървообработването", "Аниматор в туризма", "Оператор в производството на облекло", "Техник-технолог B хранително-вкусовата промишленост", "Растениевъд", "Машинен монтьор", "Химик-технолог", "Химик-оператор" и "Хлебар-сладкар". Някои от тях са пряко свързани с икономическия профил на региона.

Даже при специалност "Програмист" 75% от обявените места остават незаети, а при бъдещите строителни техници нереализацията е 54% - т.е. за професията учат наполовина по-малко, отколкото са били плановете.

Относително устойчива реализация се наблюдава в професиите "Икономист-информатик", "Данъчен и митнически посредник", "Организатор Интернет" и "Икономист".

Кои са най-добре платените професии за хора без висше образование в Германия?

Най-зле платените среднисти в Германия са фризьорите, а сред най-високо оценените са пожарникарите, електротехниците, медицинските асистенти, технолозите в химията и работещите в банковото дело.

Икономиката на Смолян въпреки това демонстрира адаптивност и устойчивост, отбелязва БСК, но веднага предупреждава - разширението се постига само чрез по-добро използване на наличния ресурс и при евентуална вълна на пенсиониране през следващото десетилетие има "много реален" риск за редица сектори.

В същото време "Младите хора не виждат бъдещето си в региона, дори когато се обучават в него".

Шумен през последните години се утвърди като нов индустриален център на Североизточна България със скок на преките чуждестранни инвестиции от 83% в периода 2019-2023 г. В същото време обаче професионалното образование показва "задълбочаваща се неефективност", показват данните на БСК.

Средно около 79% от обявените места се превръщат в записали се ученици, но в края на проследения период този показател се сгромолясва и броят на незаетите места в паралелките наближава една трета.

Как дуалното обучение стопява безработицата?

Няколко примера в тази посока

Такива проблеми нямат обучаващите за професиите "Компютърен график", "Финансист", "Танцьор", "Графичен дизайнер", "Дизайнер", "Техник на компютърни системи", "Организатор Интернет" и "Икономист". От друга страна, през учебната 2023/24 г. една от специфичните за икономическия профил на областта професии - "Оператор в силикатните производство" е с едва 38,5% реализиран прием.

Редовно остават незапълнени места и в други търсени от бизнеса професии като най-масовата като брой завършили "Техник по транспортна техника" или "Работник в растениевъдството". През годините има провали на план-приема в направления като "Техник по автоматизация", "Монтьор на транспортна техника" или "Монтажник на водоснабдителни и канализационни мрежи".

Така се получава парадокс - обнадеждаваща икономическа картина с нарастващ брой предприятия, инвестиции, производителност и заплати, но и средно професионално образование, което не функционира оптимално.

От БСК призовават - да се следи не само запълняемостта, но и степента, в която професиите отговарят на потребностите на местния бизнес. Затова и при популярните направления, които са търсени и от работодателите, трябва да има повече подкрепа.

При тези, в които приемът е провален или на ръба пък трябва да има анализ за причините, който да застане в основата на по-реалистично планиране, направено с участието на компаниите.