Стара българска поговорка гласи: "Учи, за да не работиш". Оказва се обаче, че хората, които учат просто без да имат някакви идеи за това какво искат да правят с живота си, свършват работейки цял живот.

А най-лошото в техния случай е, че работата не им дава възможност да мислят за по-важни неща, като например как да забогатеят.

Да работите за пари не е много добър вариант. Истината е, че богатите хора са забогатели, защото никога не са работили за пари. Те не са предпочитали да им се плаща за отработено време, а за резултати и положени усилия.

Разбира се често много хора нямат възможност да работят това, което харесват, защото то не е достатъчно доходоносно, или пък не може да се превърне в бизнес, или простоянен източник на доход. Шансовете обаче, да се издържате и да станете финансово независим от нещо, което обичате да правите, са много по-големи, отколкото от работа, която не харесвате.

За пример - можете да се обърнете към закона на Парето. Историята е следната: преди около 100 години Вилфредо Парето - италиански икономист, установява, че 20% от домакинствата в Италия получават 80% от доходите в цялата страна. Той повтаря наблюдението си и в други страни и получава същия резултат, макар че логична причина няма.

Реално на закономерността, установена от Парето, се обръща внимание по-късно, благодарение на Джоузеф Джуран и Ричард Кох, които пренасят принципа в по-широка сфера. В резултат се ражда законът за дисбаланса, а именно 20% от усилия дават 80% от резултата и обратно 80% от усилията създават едва 20% от резултата.

Ако си мислите, че този закон е неприложим за Вас помислете за следното. Не носите ли 20% от дрехите си в цели 80% от времето? Не получавате ли само 20% съществена и важна информация от 80% от прочетеното и т.н.

И по същата логика - 80% от къртовския ви труд отива напразно и никога няма да ви донесе първия милион.

Но законът на Парето може да бъде обърнат и във ваша полза. На първо място - значимите фактори, които водят към целта, а в случая имаме предвид максимална облага от собствения труд, са малко.

Обикновено само единични действия водят до важни резултати (например да спечелите от тотото), или да заложите на една бизнес идея, докато останалите (какво сте работили до печалбата, в случая) са просто досадно множество.

Третото и най-лесно следствие е че, ако имате идея, единственото, което ви трябва да знаете е дали тя работи или не.

В единия случай следва да я промените така, че тя да заработи, а това изисква да се учите от грешките си. В другия- да поддържате статуквото, докато идеята престане да работи.

Как богатите са влезли в клуба?

Амбиция, здрава работа и финансова дисциплина, са част от нещата, които са ви нужни, за да станете мултимилионер. Това е изводът от направено проучване, сред богатите американци, или тези с нетна стойност на активите от над 3 милиона долара.

Близо един от осем мултимилионера заявява, че родителите му са били бедни или от средната класа, но са били дисциплинирани и са очаквали от децата си да спестяват и да се изучат.

Каква е формулата?

Средният мултимилионер е започнал да пести от ранна крепка възраст - на 14 години; дарявал е за благотворителност до навършване на 23 годишна възраст и е инвестирал на фондовите пазари до 25-годишна възраст.

Едва 10% от хората участвали в проучването са наследили своето богатство. Така, че да не завиждаме, а да се хващаме здраво да работим по въпроса, а не за някой друг.

Икономическата дисциплина е била ключов фактор.

Осем от десет милионера са давали приоритет на спестяването и инвестициите за достигане на бъдещите си цели, в много по-голяма степен от това да задоволяват текущите си нужди и желания.

Друга обща черта е това, че те не са забогатявали бързо. Цели 89% са направили най-големите си постижения и увеличение на богатството си по метода проба-грешка.

Тези достигнали до благосъстоянието си с инвестиции на фондовите пазари, са направили това след дълъг период от време.

В допълнение, богатите като цяло са били скептични, че хеджфондовете са ключа към забогатяването на пазарите. И колкото по-възрастни са ставали инвеститорите, толкова скептицизмът им е нараствал.

Едва 15% от мултимилионерите участвали в проучването са инвестирали в хеджфондове, а от тези които са имали подобни инвестиции, основната част са били млади инвеститори.

Малко по-висок процент - 20% от мултимилионерите са инвестирали в частни фондове и фондове за венчърен капитал. Близо 25% имат инвестиции в структурни продукти, като конвертируеми облигации. Половината са имали инвестиции в инвестиционни имоти.

Казано по друг начин, мултимилионерите предпочитат традиционните класове активи - акции, облигации, кеш и недвижими имоти.