"Банĸерите говорят" е нова поредица на Money.bg, в ĸоято еĸипът на редаĸцията среща читателите с ĸлючови банĸови мениджъри от България. В редица интервюта ще бъдат ĸоментирани аĸтуални въпроси от банĸовия сеĸтор с хората, ĸоито най-добре го познават.

Г-н Добрев, каква е политиката на "Райфайзенбанк (България)" за развитието й на пазара у нас? Оглеждате ли се за придобиване на други банки?

Добромир Добрев е заместник-председател на УС на "Райфайзенбанк (България)" с ресор корпоративно банкиране и капиталови пазари. Той е част на екипа на банката от 2003 година, като заема различни длъжности. От 2013 година е член на УС на "Райфайзенбанк (България)". Добрев е получил магистърска степен по финанси и банково дело от СУ "Св. Климент Охридски".

- През последните няколко години ние растем органично, растем с темпове, които са по-високи от средните за пазара и финансовите показатели на банката са много добри. Нашият предпочитан начин за растеж е този, защото си познаваме рисковете, които управляваме. Разбира се, това не изключва опцията за консолидация. И на въпроса дали се оглеждаме за придобиване на други банки, отговорът е по-скоро положителен. Оглеждаме се, но в това отношение сме на ранен етап и не бихме вървели към такава консолидация на всяка цена. Все още план А е органичният растеж. Но не забравяйте, че след продажбата на банката си в Полша групата на "Райфайзенбанк" разполага с излишен капитал. Не случайно на няколко пъти и главният финансов директор и главният изпълнителен директор на "Райфайзен Банк Интернешънъл" са казвали, че покупки са вероятни. България е един от ключовите пазари, на който се оглеждаме за придобиване, но не е единственият. Въпрос на преценка е, и ключова в това отношение е комбинацията между цена, качество и стратегически актив, който групата би получила срещу една такава покупка.

Какви са очакванията Ви за резултатите от прегледа на качеството на активите и от стрес-тестовете?

- Предстои съвсем скоро да бъдат обявени резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес-тестовете. Не искам да спекулирам на тази тема преди да има официално съобщение по този въпрос. Знаете, че този път "Райфайзенбанк (България)" не е част от стрес-тестовете. Нашата нагласа е, че не трябва да се очаква някакъв системен проблем, паника или още по-малко криза или нещо друго, което по-сериозно да разтърси банковата система като цяло.

Смятате ли, че тази проверка на качеството на активите води до потискане на апетитите за поемане на кредитен риск?

- За момента категорично няма такива ефекти. Вярно е, че преди началото на проверката имаше такива очаквания, но аз лично смятах, че като цяло тя няма да окаже влияние върху кредитните политики на банките. И ако се погледнат резултатите от статистиката на БНБ за това как се развиват портфейлите на банките, в това число и на тези, които участват в прегледа на качеството на активите, не се забелязва какъвто и да е спад. Напротив, ръстовете са видими във всички сегменти - и в банкиране на дребно, и в корпоративно банкиране.

Ако прегледът на качеството на активите приключи само с покана към страната ни да се присъедини към Банковия съюз на ЕС, но не и към ERM II, добре ли е правителството да я приеме?

- Това е политическо решение, за да може един банков мениджър да дава мнения по него. Нека да видим първо каква покана финално бихме получили.

Вярно е, че ние сме първата държава, за която първо ще се изисква влизане в банковия съюз и след това евентуално да бъде поканена в ERM II. Знаете, че и Хърватия, която подаде заявка за членство, също ще мине по този път. Така че явно този механизъм не е прецедент за България, а е новия начин за построяване на процедурите за влизане в Еврозоната. И в това има логика, защото, когато е създадена Еврозоната, банков съюз не е имало. Затова с изграждането на банковия съюз се налага и този нов подход, като България е първата държава, спрямо която той се прилага.

Но ако говорим само за това дали влизането в банковия съюз е нещо положително за България, аз категорично смятам, че това е така.

Какви според Вас какви са конкретните ползи за финансовия сектор и за икономиката на страната ни от влизане в Банковия съюз по механизма за тясно сътрудничество?

- Влизането на страната ни в банковия съюз ще унифицира в още по-голяма степен надзорните механизми. От това ние можем само да спечелим. Отделно от това влизането в банковия съюз ще даде на страната ни достъп до механизмите на ЕС за ликвидна и капиталова подкрепа, които са несравнимо по-големи и мощни от тези, с които ние като страна разполагаме. Поради всичко това не виждаме негативи от влизането ни в банковия съюз.

Но влизането в Банковия съюз преди влизането в Еврозоната ни ограничава като страна само до достъп до Европейския механизъм за преструктуриране на банки. Ние не получаваме достъп до инструментите за ликвидна подкрепа на ЕЦБ преди да станем членки на Еврозоната.

- Достъпът до средствата на европейския механизъм за преструктуриране въобще не е малко постижение...

Да, но дали ще ни позволяват да го ползваме? Защото нашата банкова система ще е длъжна редовно да прави вноски в този механизъм, но той по никакъв начин няма да е длъжен да подкрепя български банки, ако те имат нужда от това. Липсата на една така реципрочност не Ви ли притеснява?

- Разбирам опасенията Ви. Но за държава, която с въвеждането на Валутния борд доброволно се е отказала от монетарната си политика, това да се откаже и от потенциалния достъп до средствата на европейския механизъм за преструктуриране, не ми се струва икономически оправдано решение.

Това, което сега е в основата на сегашната стабилност, е ниският дълг и добрият рейтинг на страната. Но представете си ситуация като през 2014-а, когато бе кризата с Корпоративна търговска банка, ако България бе с друг рейтинг и с друго ниво на дълга, липса на монетарна политика и липса до фондовете за преструктуриране на ЕС. Ако попаднем в такава ситуация, резултатът може да е много неприятен. Затова достъпът до европейския механизъм за преструктуриране в определени ситуации може да се окаже критично важно условие за запазване на стабилността.

През последната година и половина има видимо увеличение както на новоотпуснатите кредити, така и кредитните портфейли като цяло. В същото време ръста на доходите от лихви такси и комисионни значително изостава от този ръст. Какви са причините за това и дали тази сравнително ниска доходност на кредитния портфейл не се явява сериозно предизвикателство за капиталовата устойчивост на банките?

- Със сигурност доходността расте много по-малко от темповете, с които растат кредитните портфейли. Причините за това са няколко. Основната е конкуренцията в България. На второ място българският банков пазар се асоциира с изключително висока капиталова адекватност. Банките имат пространство за уплътняване на капитала си с допълнителни рискови активи, за да са ефективни. Това също допринася за конкуренцията при кредитирането, което на свой ред натиска лихвите надолу.

Разбира се, в един момент цялата тази тенденция ще се обърне, но не толкова заради лихвената политика на Европейската централна банка, колкото заради конкурентните нагласи на нашия пазар.

Що се отнася до капиталовата устойчивост на банките, не мисля, че ниските лихви биха я увредили. В момента ние сме с една от най-високите капиталови адекватности в Европа и в света като банков пазар, така че има прекалено много буфери, докато стигнем до ситуация, в която ниските доходи от лихви ще се превърнат в сериозно притеснение за банките.

Освен това не бива да се забравя, че банките активно инвестират в най-различни модели за управление на риска и за използваемостта на капитала, което ги прави по-ефективни. Ние например ползваме вътрешни модели за управление на риска, които се одобряват от БНБ. Тези модели ни спестяват капитал, който при стандартния модел би трябвало да заделяме за покриване на определени рискови активи. И това ни прави по-ефективни.

Какви са очакванията за движението на лихвените проценти през следващата година и половина и какви ще са рисковете свързани с тези движения?

- Отново ще разделя нещата на две части - политиката на ЕЦБ и конкуренцията на нашия пазар. Ако говорим за лихвите на Европейската централна банка, които са базата за определяне на EURIBOR и на международните лихвени равнища в евро, не мисля, че ще има сериозни ръстове. Дори и да има повишение то ще е плавно и няма да е голямо. Но тук въпросът е не дали, а кога ще се вдигнат лихвите. Защото сегашната ситуация не е нормална.

По отношение на конкуренцията - дори утре лихвите на ЕЦБ да започнат да растат, но конкуренцията у нас продължава да е толкова ожесточена, клиентите у нас няма да усетят пълния ефект от лихвеното повишение в крайната цена на кредита. В нашия случай е важно да се наблюдава кога лихвите по депозитите ще тръгнат нагоре, защото именно те имат най-голямо влияние върху цената на ресурса, който банките използват в кредитирането. Ако продължаваме да се намираме в сегашната ситуация на свръхликвидност и лихвите по депозитите останат на сегашните нива близко до нулата, шансът за бързо увеличаване на лихвите по кредитите на хората е почти никакъв.

Може ли обаче да твърдите с убедеността на професионалист, че рискът на един българин получател на ипотечен кредит е 3 процента?

- Рискът е толкова голям, на колкото го оценява пазарът. Ако ние сме активни участници на него, очевидно смятаме, че при сегашните лихви нещата не са излезли от нормалните граници. Разбира се има някаква минимална цена, под която банките не би трябвало да си позволяват да кредитират. Ние като че ли вече сме я достигнали или сме много близо до нея, но лично аз не мисля, че сме прекрачили разумната граница.

Като говорим за риска наскоро БНБ обяви, че ще следва поредната Насока на Европейския банков орган, която този път засяга мерките за намаляване на необслужваните кредити. Там има специални изисквания за банки, при които тези необлужвани заеми надхвърлят 5% от общия размер на предоставените кредити. Вие попадате ли в тази група?

- Ние лично не се притесняваме от тези нови изисквания. Дори ги приветстваме, защото смятаме, че чистотата на портфейлите на банковия пазар като цяло е от жизнено значение за неговата устойчивост. Що се отнася до "Райфайзенбанк (България)", нашето съотношение на необслужваните кредити към всички отпуснати заеми е 2% и е едно от най-ниските на пазара. Това е много дори под прага на ЕЦБ от 3% за така наречената зелена (безрискова) зона.

Причината за добрите ни резултати са първо относително консервативната рискова политика. На следващо място, през последните няколко години ние водехме активна политика за решаване на проблема с лошите кредити. Ние активно преструктурирахме, продавахме, събирахме с всички законови способи нашите проблемни вземания, вместо да отлагаме във времето този проблем като ги прехвърляме в дъщерни дружества или на свързани лица. Тази наша политика ни помогна да изчистим проблема почти на 100%, а добрата среда ни даде възможност да натрупаме нов портфейл от добри кредити, което допълнително намали дела на останалите стари проблемни вземания в общия ни кредитен портфейл. При това останалите лоши кредити са почти напълно провизирани. Дори ако смятаме и портфейлните провизии, нивото на покритие надхвърля 100 процента.

Важен фактор за успеха ни в тази сфера е, че преди години ние бяхме една от първите банки които създадоха специализирани структури за решаване на проблема с необслужваните кредити. Въведохме специална напълно автоматизирана система за ранно предупреждение, която по различни показатели ни показва, че има опасност определен клиент да се сблъска с проблеми при обслужването на своето задължение. И ние навреме можем да вземем съответните мерки.

Очаква се през тази година да бъдат въведени нови, по-високи изисквания към банките за оценка на платежоспособността на гражданите, кандидатстващи за кредит. Какви конкретно според Вас ще са тези изисквания и как те ще се отразят на цената кредита за населението?

- Ако говорим за пазара като цяло, тези мерки със сигурност ще му повлияят. Всъщност те и за това са въведени и ако нямат ефект, би трябвало да се запитаме защо въобще са изготвени. Специално за "Райфайзенбанк (България)" обаче тези мерки ще имат минимален ефект, защото като цяло ние се стремим към средния и над него сегмент от клиенти. Това предполага една по-консервативна политика с поемане на по-малко рискове..

От края на тази година в сила влиза европейски регламент за изравняване на таксите за международни и вътрешни транзакции. Според Вас дали това ще доведе до едностранно рязко намаление на таксите за преводи към чужбина или по-скоро ще предизвика едновременно увеличение на вътрешните такси и намаление на външните, докато се стигне до тяхното изравняване?

- Директивата влиза в сила на 15 декември. При всички случаи тогава таксите на външните и на вътрешните преводи ще се изравнят. Не мисля, че ще има рязко намаление, защото банките започнаха да се подготвят и цените на международните преводи да намаляват и вече се доближават до изискванията които ще влязат от 15 декември. Така че ефектът започва да се изконсумира, няколко месеца по-рано. Може би част от таксите по левовите плащания има вариант да се увеличат. Това зависи от политиките на големите банки на пазара, но ефектът в тази посока според мен ще е малък. Заради конкуренцията на пазара не мисля, че банките ще успеят по такъв начин да компенсират загубата на доход, която ще претърпят от правилата на тази директива. Банките обаче, в това число и ние, предприемаме мерки, за да подобрим ефективността и себестойността на плащанията като услуга, която предлагат. Това е начина за компенсиране на загуба на доход. Във всеки случай при всички положения клиентите печелят от тези разпоредби.

Притеснява ли ви, че след 2020-а сегашните международни лихвени индекси LIBOR и EURIBOR ще изчезнат?

- Не, защото те няма да изчезнат без наследник. Какъв ще е той засега не е ясно. Първите опити за създаването му бяха неуспешни. Но при всички случаи никой няма да остави вакуум на пазар за няколко стотин трилиона.

С други думи няма да се случи като в България когато СОФИБОР изчезна без наследник?

- В България имаше опция за наследник на СОФИБОР и по нея се работеше много дълго. В един момент регулаторът и пазарът прецениха, че създаването на нов общ левов лихвен индекс не е най-доброто решение. Затова банките създадоха свои индекси, които обаче много по-точно определят цената на ресурса, който те ползват. От тази гледна точка решението за отказ от общ лихвен индекс бе правилно. Освен това клиентите на банките не усетиха някакъв негативен ефект от тази промяна, защото тя не доведе до увеличаване на общата цена на кредитите. Така клиентите получиха нова ценова база, но без това да увеличи цената на продукта който ползват, а банките получиха по-точен измерител на цената, която предлагат. И двете страни останаха доволни от това упражнение.

Тук обаче е важно да се каже че мащабите на пазарите, на които оперират EURIBOR и LIBOR са неизмеримо по-големи от пазара, на които се ползваше СОФИБОР. Затова си мисля, че никой няма да позволи след EURIBOR и LIBOR да остане вакуум. Още повече, че никой не иска да убие тези индекси. Желанието е да има повече прозрачност при определянето им.

В момента има нов натиск за намаляване на законните права на кредиторите за бързо събиране на вземанията им, които те имат по силата на член 417 и други от Гражданско процесуалния кодекс. Как едно такова орязване на правата ще се отрази на рисковия профил на банките и на цената на кредита?

- Това е един въпрос, който се повдига през определен период от време вече дълги години. До момента не се стигнало до промяна или отмяна на този член. И отговора за това е елементарен и логичен. Ако вие сте един собственик и в един момент ви кажат, че по една или друга причина от утре възможността да си събирате вземанията са затруднени, дали това няма да се отрази върху желанието ви да инвестирате в тази страна? Или върху степента на риска, който вие ще прецените, че поемате и респективно върху цената, която ще определите, че трябва да получите? Ясно я, че отговорът на тези въпроси категорично ще е положителен.

По-интересното е обаче защо изобщо се води този дебат. Дали защото банките наистина злоупотребяват с този член? Наскоро ми попадна една информация, според която грешките при определянето на дължимите към банките суми са под 0.1% от общата сума, която банките са претендирали по извадени от тях изпълнителни листа. И ако това е така, оплакванията срещу злоупотреба с чл. 417 от страна на банките са несъществен размер за целия този процес.

Ако целта на тези атаки е да се забавят самите производства по събиране на вземанията, аз пак не разбирам логиката. При тази хипотеза се оказва, че заради някакъв малък процент длъжници, се предприемат действия, които водят до увеличаване на административната цена на събирането на кредитите, която ще бъде платена от всички клиенти. И тогава въпросът е дали обществото е готово да плати по-висока цена на банковите услуги заради една малка група неизрядни кредитополучатели? За мен този въпрос е риторичен.

От 2018-а българските държавни облигации деноминирани в евро и друга чужда валута, които ще бъдат емитирани от тук нататък, носят рисково тегло, което постепенно се увеличава. Как това ще се отрази на политиките на банките у нас инвестициите в ДЦК деноминирани в евро и друга чужда валута? Ще доведе ли това рисково тегло до повишаване на изискванията към доходността на тези ДЦК?

- Факт е че рисковите тегла за българските държавни ценни книги в чужда валута се увеличават и от следващата година ще носят 100% риск. Но при изчисляването на крайното рисково тегло на тези книжа се взема предвид и рейтинга на страната. И тъй като за момента той е добър с положителна перспектива и ако България бъде поканена да влезе в ERM II, той допълнително ще се повиши, всичко това намалява рисковото тегло на тези ДЦК.

Освен това вече казахме, че банките имат натрупани големи капиталови резерви и този риск от ДЦК не би трябвало да им се отрази съществено. Банките у нас имат прекалено висока ликвидност и проблема е не в по-високите рискови тегла, а в липсата на предлагане на такива ДЦК. Затова не очаквам риска по тях да се отрази съществено на цената им.