Финансовата сигурност расте като приоритет, но остава най-трудно постижима за българите

Финансовата сигурност се превръща във все по-важен фактор за качеството на живот на българите, но именно при парите остава и най-голямата дистанция между очаквания и реалност. Професионалната реализация също е сред областите, в които постигнатото изостава най-силно спрямо желаното.

Това показват резултатите от национално представителното изследване "Индекс на пълноценния живот 2026", разработено и проведено от "Прогрес Консулт" по инициатива на "Лидл България". Проучването разглежда 82 фактора в седем основни области - здраве, финанси, отношения, лични цели, професия, образование и отдих.

Методологията съпоставя две неща: колко важен е даден фактор за хората и доколко те смятат, че реално са го постигнали. Именно това позволява да се види не просто какво българите ценят, а къде е най-големият дефицит между очакванията и ежедневната реалност.

Най-голямото разминаване е при парите

При финансите степента на покритие между желано и постигнато е 0,62 — най-ниската стойност сред седемте области. При професията показателят е 0,72. Следват здравето и личните цели с по 0,74, отношенията с 0,76, образованието с 0,80 и отдихът с 0,88. С други думи, именно при парите разликата между това, което хората искат, и това, което смятат, че могат да си позволят или са постигнали, е най-голяма.

Показателят не трябва да се чете като измерител на недостигащ доход. Той не означава например, че на домакинствата "не достигат" 38% от необходимите средства. Става дума за относителна оценка на разминаването между значимостта на фактора и неговото реално присъствие в живота.

Разбивката по личен месечен доход показва ясно различие между доходните групи. Средният индекс е 0,6397 при хората без доход и 0,6404 при тези с доход до 500 евро. При доход между 501 и 1000 евро стойността нараства до 0,7227, при 1001-2000 евро — до 0,8037, а при доход над 2001 евро достига 0,8689. Разликата е съществена, но не позволява да се направи пряко заключение, че по-високият доход сам по себе си води до по-пълноценен живот. Индексът включва и здраве, отношения, лични цели, образование, професия и отдих, а финансовите фактори са част от самата му конструкция.

По-скоро данните показват, че по-високият личен доход върви с по-малка дистанция между желаното и постигнатото в различни области на живота. За Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на "Лидл България", тази картина има и ясно бизнес измерение: "Когато има толкова много несигурности, човек търси място, където му е предвидимо, където може да намери стабилност и да изгради доверие".

Професията е връзката между доход и реализация

"Професията означава реализация. Но професията означава и пари", коментира при представянето на резултатите социологът Росен Кутелов, управител на "Прогрес Консулт". В този смисъл професионалният живот има двойна функция — носи доход, но едновременно с това е инструмент за лична реализация. Сред седемте области професията е пета по важност и шеста по реално постигнатото. Това не е оценка на пазара на труда или на нивото на безработица, а отражение на разликата между професионалните очаквания и усещането за реалното им изпълнение. Интересното е, че между 2017 и 2026 г. "Да имам работа с добро заплащане" отстъпва с 13 позиции, а "Да съм удовлетворен от работата си" — с 10.

Това обаче не означава, че заплащането и удовлетворението от труда са станали по-маловажни. В самата презентация е направено важно уточнение: промяната е в ранга, а не непременно в абсолютната оценка. Част от тези фактори запазват близка стойност, но са изпреварени от други, чието значение се увеличава по-бързо.

И все пак "Да обичам това, което правя" остава сред 20-те най-важни фактора за пълноценен живот. Това подсказва, че за българите професията не се свежда единствено до размера на възнаграждението.