22 години, 140 компании, 30 000 работни места и 1 500 000 000 евро - така накратко в цифри можем да опишем какво се случи с един от най-мащабните икономически проекти в България - Тракия икономическа зона (ТИЗ).

Създаден като публично-частна инициатива с участието на 9 общини и 2 клъстъра - "Клъстер Тракия икономическа зона" и "Клъстер информационни и комуникационни технологии Пловдив", проектът успява да привлече най-големите инвеститори в страната. В момента там бази имат международни компании от различни индустрии, като "Сенсата Технолоджис", "Осрам", "Либхер" и "Кауфланд".

За това какво можем да очакваме от ТИЗ през тази година и кои сектори в индустрията у нас имат най-голям потенциал за развитие пред Money.bg разказва инж. Пламен Панчев, който е един от основателите на индустриалния център. Той е председател на Съвета на директорите на "Сиенит Холдинг" АД, председател на "Клъстер Тракия икономическа зона" и учредител на Българо-китайската асоциация за бизнес развитие.

Снимка 289557

Източник: money.bg

- Началото на един от най-мащабните икономически проекти в България - Тракия икономическа зона (ТИЗ), се поставя преди повече от 20 години с индустриална зона "Марица". Г-н Панчев, как можем да опишем развитието му от 1995 година насам?

- Ако се върнем 20 години назад, тогава привлякохме един от първите инвеститори, направили вложения в зоната на зелено. Става въпрос за дъщерното дружество на концерна "Фереро" в България, което направи вложение в завод за преработка на череши. Постепенно дойдоха "Либхер", "Шнайдер Електрик" и така се постави основата на зона "Марица".

По-късно направихме зона "Раковски", където успяхме да приложим всичко, което бяхме научили дотогава. Появи се един сериозен отрасъл, като логистиката, който има сериозен ръст последните 3-4 години. Трябва да споменем, че той порасна с 30% в зоната и се очертава, като един от добрите браншове, които спомагат за цялостното й развитие.

После дойде индустриална зона "Куклен" с нашия партньор "КЦМ". В един момент, гостувайки на много партньорски проекти в Турция, в Китай и в Европа, стигнахме до идеята, че можем да обединим тези проекти в една икономическа зона. Добрата ни работа с общините прерасна в едно споразумение от влизащите в ТИЗ вече 9 общини. Към това се присъедини IT клъстера, защото той е също със сериозен ръст в региона.

Бих искал да се обърна към родителите, за да разберат те, че има бъдеще за техните деца в България.

- От началото на тази година към ТИЗ се присъединиха нови две общини - Хасково и Бургас. Има идея цялата зона да тръгва от Пловдив и да стига чак до морето. Какво точно включват плановете Ви за развитие в тази посока?

- Около година обсъждаме с двете общини тази възможност за съвместна работа. Опитваме се вече да промотираме възможностите за инвестиране и в Хасково, и в Бургас. Очакваме през тази година да имаме и първите резултати. В момента сме предложили на силен международен инвеститор да направи вложение в Бургас. За Хасково също имаме текстилна компания, с която преговаряме.

Хасково стана част от "Тракия икономическа зона"

Хасково влезе в най-голямата индустриална зона у нас, привлякла €1,5 млрд. инвестиции

Ръководството на клъстера преговаря със Световната банка и ЕБВР

- Има ли условия и база за обособяването на такава зона в друга част на страната?

- Естествено, че има възможност. То такива центрове така или иначе има развити. Русенската индустриална зона, зоната в Божурище - това са успешни проекти, които ще продължат да се развиват. Поглеждаме и към Северна България, но не искаме да разширяваме проекта, без да сме сигурни, че ще можем да помогнем за развитието на региона. Потенциал обаче има.

- Към момента кои са най-големите инвеститори в ТИЗ и какво можем да кажем конкретно за участието на чуждестранни компании в проекта?

- Последната година се отвори предприятието на американския инвеститор "Сенсата", "Осрам" в момента изгражда такова, японската фирма SMC Industrial Automation в момента проектира, имаме преговори в завършваща фаза с нови 3 компании, които се надяваме да бъдат успешно финализирани през тази година. За зоната в Куклен преговаряме и с един немски инвеститор.

Само инициираните от ТИЗ работни места са повече от 30 000 вече, а компаниите са повече от 140.

Успех има и в областта на образованието. Ролята на общините и на Министерство на образованието трябва да я подчертаем. Заедно с тях успяваме в посоката на дуалното образование. Всички тези неща изискват огромно постоянство. Хубавото е, че този процес ние го започнахме преди 4-5 години, когато забелязахме, че проблемите се изострят. И вече можем да се похвалим с първите резултати.

Бих искал да се обърна към родителите, за да разберат те, че има бъдеще за техните деца в България и едновременно с това и към младите хора. Наистина има реализация, но когато и те положат усилия да придобият една квалификация, защото доброто заплащане е свързано с добрата квалификация.

Американският гигант Sensata Technologies откри втори завод у нас за $40 милиона

Американският гигант Sensata Technologies откри втори завод у нас за $40 милиона

Компанията избра Пловдив за новата си локация

- Прави впечатление, че чуждестранните компании в страната успяват да привлекат сред служителите си и граждани от други страни.

- Практиката все още не е толкова развита. Това е едно предизвикателство и има малко забавяне при отварянето на трудовия пазар в България. Основните наши конкуренти, като Словакия, Полша и Чехия много отдавна го направиха. В Полша, например, има повече от 300 хиляди украинци, които работят в страната. Вече е време да помислим за решаването на този проблем.

В България ни трябва и сериозен пробив в работата с малцинствата. Тук имаме 1-2 добри примера, но това трябва да си стане практика. Английска фирма да дойде у нас и работи с ромите по най-добрия начин, има и български компании, които ги използват успешна като работна ръка. Ако те завършват образованието си с една професия, тяхната реализация е сигурна.

- През 2016 година индустриалният център привлече инвестиции в размер на 357 милиона лева. Какви са прогнозите Ви за вложенията и за отварянето на нови работни места за тази година?

- Само инициираните от ТИЗ работни места са повече от 30 000 вече, а компаниите са повече от 140. Вече започваме да изравняваме броя на нашите представители, като има доста български инвеститори през последните години. Трябва да отбележим и ролята на европейските програми, които помогнаха на малки български производители да израснат. Ако трябва да посочим една цифра, над 1,5 милиарда евро са инвестирани през този период в зоната.

"Тракия икономическа зона" търси нови 5000 работници през 2017 година

Търсят се 5000 работници за района на Пловдив

Работодатели се обединяват за намирането на работна сила

- Какви нови производствени бази предстои да започнат работа през настоящата година?

- Добър сигнал за нас е, че много от фирмите, които са при нас, разширяват производството си. Това ни дава едно спокойствие, че те са доволни от условията, които намират в България. Такива примери са "АББ", които направиха 2 завода в зона "Раковски" в рамките на 4 години, в момента в програмата им има отново разширение. "Магна" направи също разширение на завода си и в момента и се мисли за наемане на хора. Това са все фирми, които ни дават основание да сме оптимисти за откриването на нови работни места и за привличането на високотехнологични производства в зоната.

- Споменахте, че логистичният сектор е много развит в центъра. Кои са другите индустрии, които имат осезаемо присъствие в ТИЗ?

- На практика най-голямата логистична база на "Кауфланд", която е най-голямата не само в България, но и на Балканите, вече е около 100 хиляди квадратни метра и самите те предвиждат разширение с още 40 хиляди квадратни метра. С това съвсем ясно се вижда, че този сектор е в развитие.

Големите международни компании искат да работят с български подизпълнители.

Дойдоха още 3-4 логистични компании, като логистиката на метали и на хранителни продукти е в основата на развитието. Трябва да добавим и мехатрониката. Автомобилостроенето, производството на електрокомпоненти и на части за битовото машиностроене са водещи. Не трябва да забравяме и че в лицето на "КЦМ" има сериозен представител на металургията. Около зоната в Куклен може би ще се появят и по-иновативни производства на метал.

- Според данни на Евростат за индустриалното производство през февруари България, както и Словения, отчитат най-голям ръст в целия Европейски съюз. На какво се дължи това и какви са очакванията Ви за развитие на сектора в бъдеще?

- Според мен ръстът в производството ще продължи и защо съм такъв оптимист - това идва от непрекъснатите ми срещи, в които обсъждаме нови производства. Хубавото е, че в тях участват чисто български инвеститори.

Големите международни компании, в зоната вече имаме около 15 такива, искат да работят с местни подизпълнители. Ако ние успеем от българските компании да направим едни добри партньори на световните лидери, това ще помогне и на двете страни. Благодарение на тях наши предприятия успяват да имат сериозни дългосрочни поръчки и благодарение на тези добри договори те разширяват производството си.

Световният гигант OSRAM строи завод за 45 милиона лева край Пловдив

Световният гигант OSRAM строи завод за 45 милиона лева край Пловдив

Ще произвежда осветителни тела

- В кой сегмент на индустрията има предпоставки за най-сериозен подем у нас и какви са предимствата на страната ни за привличане на чуждестранни инвеститори?

- Според мен ще продължи ръстът на производството на автомобилни части, на части за битовото машиностроене, на различни електрокомпоненти. Текстилът традиционно си го има, но не бива да забравяме и производството на хранителни продукти, което също е много силно в региона и продължава да расте.

- Г-н Панчев, Вие сте учредител на Българо-китайската асоциация за бизнес развитие. На фона на редица страни от Централна и Източна Европа България сякаш остава леко встрани от фокуса на китайските инвеститори. На какво се дължи това?

- Ако говорим за балкански държави, които не са членове на Европейския съюз, там ограниченията във взаимоотношенията с Китай са много по-малки, докато при нас някои регулации на Брюксел пречат. Аз обаче съм оптимист и в тази област.

Надявам се, че няма да остане само тази голяма държавна компания, която е в Пловдив и работи в областта на селското стопанство (бел.ред.: китайският лидер по производство и търговия със селскостопански продукти Тиенджин Фарм Култивейшън Груп Къмпани България). Самата тя има планове за разширение. Нашият партньор Джанг Чангцинг, който е председател на департамент "Китай" на Българо-китайската асоциация за бизнес развитие", вече успешно продава българско вино на китайския пазар.

Вече имаме и няколко малки частни инвеститора, които дойдоха благодарение на асоциацията и направиха вложения в недвижимо имущество.