Въпреки успехите си в икономиката, в Германия има растящ проблем с неравенството и бедността. Позната в цял свят с висококвалифицирана работна ръка, в страната всъщност има по-голям дял на работещи бедни - хора, които имат работа, но все пак се борят с бедността, отколкото Великобритания, Франция, а дори и от някои от по-бедните страни членки на Европейския съюз като Унгария или Кипър, пише Reuters.

Разликата между богати и бедни се вижда най-ясно в Рурска област, някога център на тежката индустрия, днес разраснал се до пет милиона души. Магистралата, която минава пред северния регион, е получила името "Социалния екватор", тъй като разделя предградията, получили тежък удар след намаляването на въгледобива и производството на стомана, от тези, които са спечелили от новите индустрии, които днес движат икономиката на Германия.

В северната част обществени кухни и хранителни банки се грижат за безработните, бездомните, бежанците, както и за работещите бедни. В южната положението е съвсем различно - висококвалифицирани работници карат луксозните си коли към стъклени сгради, в които се помещават високотехнологични или фармацевтични комании.

Усещайки възможността най-после да победят на изборите консервативната канцлерка Ангела Меркел, ляво-центристката партия на Социалдемократите се опитват да мобилизират недоволните германция. "Много хора се плашат, че пенсиите им няма да са достатъчни, че няма да могат да си платят наема или че техните деца няма да си намерят добре платена работа", казва вицепредседателят на партията Ралф Стегнер. Но задачата на формацията да привлече гласовете на тези хора, които някога са били лоялни нейни избиратели, не изглежда лесна.

Бедните избиратели не са ядосани на канцлера Меркел, която управлява Германия от 11 години, и повтаря често, че икономиката расте, безработицата е на исторически минимум, а финансите са стабилни, а имат критики именно към Социалдемократите, които в средата на миналото десетилетие прокараха законови промени, с които навредиха именно на своите избиратели - работещата класа.

Въпреки че икономиката на Германия е пораснала с 22% от 1991 до 2014 г., доходите на най-бедните 10% от населението са намаляли с 8%, докато тези на най-богатите 10% са се увеличили с около 27%, показват данните на Германския институт за икономически изследвания. Делът на германците, застрашени от бедност (което означава, че доходите им са с 60% по-ниски от средната работа заплата в страната), е малко над средното за Европейския съюз през 2015 г., показват данните на Евростат. Така процентът им в Германия е 9.7%, сравнен с 8.2% във Великобритания, 7.5% във Франция, 9.3% в Унгария и 9.1% в Кипър.

Тези цифри, както и новият лидер Мартин Шулц, покачиха процентите на Социалдемократите в изследванията преди вота, но консервативната партия на Меркел все още води с 35 на 30%. Шулц, който доскоро бе председател на Европейския парламент, обеща да премахне част от промените, въведени именно от неговата партия в средата на миналото десетилетие. Прокараните от канцлера Герхард Шрьодер законови поправки всъщност превърнаха Германия от "болница човек на Европа" в мощната икономика, която е в момента. Но и увеличиха броя на нископлатените и работещи на половин работен ден служители, които сега са заплашени от бедност.

Обещанията на Шулц включват още четирикратно увеличение до 48 месеца на периода, в който хората могат да искат помощи за безработица, както да въведе промени, свързани с трудовите договори. Партията му обеща още и да увеличи данъците за наследство и за богатите, като използва парите, за да помогне на семействата, които гледат болни или трябва да плащат на някого, който да гледа децата им след училище. Както и да повиши пенсиите.

От своя страна партията на Меркел казва, че планът на Шулц ще навреди на конкуренцията и ще повиши безработицата. И обещават да намалят данъците с общо 15 милиарда евро на година - мярка, от която полза ще имат главно семействата със среден доход.

Парламентарните избори в Германия ще бъдат на 24 септември.