Правителствата в богатите страни са взели назаем $18 трлн. от пазарите през 2020 г., поставяйки рекорд в историята. Лихвите също са на исторически ниски нива заради покупките на страна на централните банки, както и заради липсата на притеснение сред инвеститорите относно нивата на задлъжнялост, пише The Wall Street Journal.

Ръстът на продажбите на облигации през първата година на пандемията бе двоен спрямо нивата от финансовата криза, по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). През 2020 г. нямаше и повишение на лихвите, за разлика от периода след колапса на Lehman Brothers.

Тегленето на нови заеми отразява нуждата от безпрецедентни нива на помощ и за работещите, и за компаниите, които бяха засегнати от здравните мерки срещу вируса. Но и подчертава по-голямата увереност на политици, инвеститори и икономисти относно нивата на публичния дълг.

"От финансовата криза научихме, че правителствата не трябва да отдръпват подкрепата твърде рано", казва Фатос Коц, анализатор в ОИСР. В годишния си доклад организацията посочва, че 37-те държави, които членуват в нея, са изтеглили $18 трлн. — с $6,8 трлн. повече от 2019 г.

В същото време 80% от тези облигации през миналата година са били с лихви под 1%, в сравнение с 37% година по-рано. Над 20% от продадените през 2020 г. облигации са били с доходност за инвеститорите под нула — тоест те плащат на правителствата да заемат пари.

След дълбоката рецесия последвала кризата от 2008 г. редица правителства предприеха фискална консолидация заради опасения, че пазарите ще започнат да недоволстват от високите нива на публичен дълг. Притесненията не се сбъднаха и пазарите останаха спокойни, тъй като централните банки бяха готови да купуват облигации и да стабилизират пазарите при нужда.

След началото на пандемията привържениците на фискалния остеритет бяха малко, а дебатът бе не дали трябва да се теглят заеми, а колко големи да бъдат те. Редица икономисти сега казват, че правителствата не трябва да бързат да отдръпват подкрепата, както и че високите нива на дълг са устойчиви, стига растежът да се завърне, а централните банки да продължат покупките. Ако икономическият растеж е по-голям от лихвите, то правителствата ще могат да намалят своята задлъжнялост с времето без да се налага да променят приходната или разходната част от бюджетите си.

ОИСР изчислява, че през 2020 г. централните банки са придобили облигации за $4,5 трлн., като повече от половината са били издадени от правителствата. От изчислението се изключват облигациите, които са емитирани за покриване на стари дългове с наближаващ падеж.

Според организацията и през 2021 г. ще станем свидетели на ръст на заемите, макар и с по-бавен темп. Голяма част от ръста ще дойде от САЩ, където президентът Джо Байдън подкрепя пакет от $1,9 трлн. за стимулиране на икономиката.

Размерът на пакета предизвиква дебат сред икономистите относно възможността американската икономика да прегрее и да генерира ръст на инфлацията. По-високата инфлация кара инвеститорите да търсят по-висока доходност.

През последните седмици лихвите по американските облигации растат заради опасенията на инвеститорите, макар че тази седмица председателят на Фед Джером Пауъл заяви, че не се очаква значителна промяна на ценовите нива в краткосрочен план.