"Брекзит" чука на вратата, а Източна Европа и България ще бъдат сериозно засегнати

"Брекзит" ще има разрушително действие за целия Европейски съюз (ЕС). Той ще окаже ефект и върху страните от Централна и Източна Европа конкретно по отношение на три направления - търговия, свободно движение на хора и капитали. Това посочват в свой анализ от ING.

В документа се казва, че по отношение на търговията, въпреки че износът на държавите от региона за Великобритания е относително малък като дял от брутния вътрешен продукт (БВП), Чехия, Полша и Унгария ще бъдат сред най-засегнатите страни от "Брекзит" в това отношение.

Погледнато като икономически сектори, най-голяма тежест излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз (ЕС) ще окаже върху селското стопанство, автомобилната индустрия и търговията в източноевропейските икономики.

В областта на свободното движение на хора от ING смятат, че най-голям може да бъде "ударът" върху Чехия, Унгария и Полша, както и върху Румъния. Според експертите близо една четвърт от поляците, които живеят в чужбина, са във Великобритания.

"От друга страна Обединеното кралство допринася с около 6% за бюджета на ЕС. Този принос ще изчезне за следващия период 2021-2027. Непрякото въздействие на излизането на Великобритания от ЕС ще бъде голямо", посочва от ING.

"Средният БВП на глава от населението в съюза ще спадне след "Брезкит", като това ще има основен негативен ефект върху Чехия и Полша. Европейското финансиране за групата на CE4 (Чехия, Полша, Унгария и Словакия) ще се свие с между 12% и 24%", се допълва в документа.

Кои ще бъдат най-големите засегнати?

В областта на търговията като един от големите засегнати от ING посочват Унгария, тъй като нейната икономика е между най-отворените в региона, а брутният обем на износа й допринася за близо 90% от БВП.

От унгарските власти обаче изчисляват, че след "Брекзит" икономиката им ще се свие с около 0,2 на сто за периода до края на 2020 година, но при условие, че ефектът от него е локализиран само във Великобритания. При техническо изпадане в рецесия на ЕС, унгарският БВП може да се спадне с 0,5%.

Източник: ING

Експертите посочват, че след Холандия сред най-зависимите от търсенето на Обединеното кралство държави е именно Унгария заедно с Чехия. В най-голяма степен за държавите от региона обаче това важи за Полша, като Великобритания е вторият най-голям пазар за нея.

"Полша поддържа голям търговски излишък с Великобритания, изчислен на малко над 8 милиарда евро годишно", обясняват от ING.

За кои сектори рисковете са най-сериозни?

От ING очакват автомобилната индустрия да бъде сред секторите, които ще понесат най-голям "удар" след излизането на Великобритания от ЕС през март следващата година. "Унгария и Чехия са особено зависими от търсенето от Обединеното кралство, като съответно 0,2% и 0,3% от техния БВП е свързан с износа за Острова", се казва в доклада.

"Чешкият експорт за Великобритания представлява само 5% от общо износа за 2017 година на страната. Островът обаче отговаря за около 7% от общия износ на автомобили от Чехия, което го прави вторият най-голям пазар за държавата след Германия", допълват експертите.

Производството на електроника, машини и транспортно оборудване също ще бъде подложено на натиск след "Брекзит". При него основният риск е за Румъния, като 50% от експорта на такива продукти на северната ни съседка е за Великобритания. Също така е важно да се посочи, че тази индустрия дава работа на около 400 000 румънци.

"Секторът, който може да бъде изправен пред най-голямо предизвикателство, е селското стопанство особено, ако няма сделка за "Брекзит", посочват от ING. "В разглежданите страни 170 000 работни места в селското стопанство, риболова и хранителната индустрия са пряко зависими от износа за Обединеното кралство", допълват експертите.

Източник: ING

Процент от общата заетост в държавите, зависима от износа за Великобритания

Експортът на Полша в този сегмент възлиза на грубо 1,4 милиарда евро на годишно, а това са 12% от общия износ на страната.

В доклада се посочва, че в текстилната индустрия най-изложени на рискове са Турция и Румъния. Само в южната ни съседка този сектор, заедно с автомобилния, отговарят за 16,9% от износа на страната и дават работа на 1 милион турци. 20% от експорта на Румъния на текстил също е за Великобритания, като в индустрията са заети общо 375 000 души.

В случая с България от ING изчисляват, че 1,3% от общата заетост в страната зависи от износа за Обединеното кралство. Това е повече от страни, като Румъния, Русия и Турция. У нас най-зависими са износът на зърнени култури и месо, на текстил, търговия и на административни услуги.

Краят на свободното движение на хора и най-големият риск за България

Според данните на Световната банка само за 2017 година мигрантите, работещи във Великобритания, са изпратили в родните си държави общ капитал от 26,8 милиарда щатски долара. От тях 9 милиарда долара са били насочени към държави от Европейския съюз (ЕС).

"Полша е най-големият получател на парични преводи от ЕС с общо над 2,6 милиарда евро, следвана от Румъния с 2,5 милиарда евро. България, Чехия и Унгария са малко след тях със съответно 0,8 милиарда евро, 0,7 милиарда евро и 0,7 милиарда евро", се посочва в доклада.

От ING обясняват, че през последните години значението на тези парични преводи за държавите от региона е намаляло, като това се обяснява с ръста на номиналния БВП и нарасналият принос на чуждестранната търговия за тях. Това обаче се обяснява и с факта, че много от работниците в чужбина са изтеглили и семействата си при тях с течение на времето.

"Като принос за БВП на държавите общо паричните преводи са от по-голямо значение за България с ниво от 1,6% от БВП, следвана от Румъния с 1,2% и Полша с 0,6% от БВП", обясняват експертите.

Източник: ING

Парични потоци към държавите от ЦИЕ само от Великобритания